България е на път да онагледи абсурда на афоризма за трудността на прехода от комунизъм към пазарна икономика- това било като да направиш от омлета яйца. Това коментира в блога си журналистът Иво Инджев. Тук наистина няма невъзможни неща и абсурдът дузина яйца да струват колкото килограм месо може да се сравни само с бруталната несправедливост същите тези български яйца да струват у нас по-скъпо, отколкото в Германия- при това не без да се отчита разликата в доходите спрямо цените!
Рекордното поскъпване на тази народна стока е на път също да сбъдне и един идеологически тъпизъм от едно време, когато партийните комитети „спускаха” лозунги по селата от рода на „всяка яйце-бомба срещу империализма”. Но с обратен знак днес: крехкият продукт е камък в градината на властта, мерило за провал.
Като казах „камък”- интересно, каква ли е себестойността на един камък с размера на яйце? Питам, защото има опасност камъните да изместят яйцата като традиционно средство за изразяване на отношение към публични фигури от страна на разни протестиращи граждани ( и селяни). Не подстрекавам ( пък и кой ли ме слуша), само се опасявам, че по чисто икономически причини може да настъпи опасна ( за живота на някои нехаресвани властници) ескалация на ефективността в изразяването на недоволство от управлението на страната. Кой би хвърлил яйце за 40-45 стотинки срещу министерска глава, ако на строителната борса има камъни по десетина стотинки парчето?
Не се наемам да отсъдя кой е прав в спора за яйцето и кокошката- производителите или търговците. Но яйцето се превръща в символ, в мерило за управленска неадекватност. Справедливо или не, това е всеобщото усещане за причината в България в момента да имаме нещо като европейски рекорд по скъпотия за една от основните храни, която е при това ценообразуваща като съставка на различни хранителни продукти.
Искат или не, управляващите носят негативите от символиката, която е подлютена от „подгряващия разговор” за необходимостта от въвеждане на европейските стандарти за т.н. щастливи кокошки и сега всички правят връзката с нещастните купувачи, опечалени от политиката на една партия, която прокламира „европейско развитие за България”. Къде го чукаш, къде се пука- някакви си яйца да зацапат така имиджа на правителството, което иска да бъде запомнено с градежа на спортни зали и магистрали!
Ако се върнем на тезата за правенето на яйца от омлет, явно тази невъзможна мисия е изпълнена в случая успешно в едно отношение: в пазарната икономика не е работа на държавата да налага цени на храните, а да създава правила и да следи за спазването им. Намирисва на управленска каша, на омлет от развалени яйца.Подозренията, че регистрираните стотина производител на яйца, които снабдяват пазара с кокошия продукт, алчно са се наговорили да го направят непродаваем, а търговците солидарно не искат стоката им да върви поради невижданите цени от около 40 стотинки за бройка ( че и повече!), са толкова неадекватни по своята пазарна антилогика, че остава единствената хипотеза: някой трябва да понесе отговорността за създалата се ситуация, освен ако премиерът Борисов не смята министъра си за златна кокошка, която не бива да коли.