Коментар на проф. Огнян Минчев във „Фейсбук“
Лесно е да констатираме недостатъчна категоричност на резултатите от референдума в Република Македония. Същевременно трябва да имаме предвид, че това допитване се проведе в условия на яростна политическа борба между реформистките сили и тези, които се борят за своето оцеляване след повече от 10 години авторитарно управление на ДПМНЕ - Груевски.
Псевдо - националистическите сили получиха щедра подкрепа от външна за страната сила, практикуваща масирана пропагандна - хибридна война. УДБА-шките структури на миналото бяха впрегнати до максимум, за да удържат статуквото на безвремие, в което попадна Македония след 2006 г.
Изборните резултати се изчисляват по стари и неадекватни избирателни списъци, според които в Македония живеят над 1 млн. и 800 хил. избиратели.
На практика, избирателите в страната са не повече от 1,4 млн., което - ако беше отчетено с корекция на списъците - щеше да регистрира близко до 50 на сто участие на избиратели на референдума.
Нещо повече - над 90 на сто от гласувалите са подкрепили промяната в Македония и нейната евроатлантическа интеграция. Значение има и обстоятелството, че на референдум гласуват доста по-малко граждани, отколкото на редовни избори.
Днес правителството и реформистката общественост в Македония имат нужда от нашата категорична подкрепа за продължаване и завършване на процеса на промяна. Тази подкрепа е необходима не само на Македония. Ако страната отново изпадне в безвремие, ако се провали Преспанският договор - ще се засили уязвимостта на малката република, ще бъдат направени допълнителни масирани опити за дестабилизация на целия регион в ущърб и на българските национални интереси.
Очаквам и официална българска позиция за категорична подкрепа на резултатите от референдума и на реформисткото правителство в Скопие. Всички очаквахме и желаехме по-категорични резултати в полза на промяната на референдума. Но както Македония, така и България са гранични страни "на ръба" на Европа. Тук всяка победа на модернизацията и на демократизацията бива най-често последвана от рикошет в полза на силите от миналото. Колко пъти България тръгва напред и пада обратно в ръцете на московските социалисти и други радетели за евразийско бъдеще (не ни стига евразийското минало...).
Македонското общество е поделено на две като силите на промяната трябва да получат подкрепа за един финален тласък за завършване на започната държавна реформа. От техния успех зависи европейското бъдеще на целия регион.
Успех, Зоран Заев!