Коментар на Румен Скрински за сайта „Актуално“
Когато в своя "Декамерон" Джовани Бокачо разказва за чумата, обхванала Флоренция, тя е представена като справедлив божи гняв, стоварен върху хората, като резултат от грешките им тук на Земята. Ако си позволим прехвърлянето на алегорията за страшната пандемия в съвременни условия, тя би паснала най-добре на ситуацията в съседна Турция. За огромно съжаление!
Помислете, на Босфора вече няма "болен човек", както Великите сили често наричат разпадащата се Османска империя преди повече от 100 години. Чумата далеч не бива също да се възприема буквално, а само като състояние на условията тук-и-сега, в които вирее турският народ. И така рахат локум хапват основно в "Аксарай" - луксозната резиденция на президента Реджеп Ердоган, с над 1000 стаи, разположена върху уж природен резерват, на площ от 210 хиляди квадратни метра.
За всички останали има рекордно обезценена валута, огромна инфлация, фалирали предприятия, исторически отлив на чуждестранни инвестиции, пречупени медии. С две думи - взривена икономика.
Порочният кръговрат в Турция изглежда така - с държавни пари се финансират предприемачи, които купуват медии, а те хвалят държавния глава и неговото управление, докато удобно проспиват нахълталата през задния вход икономическа криза. Точно както в "Декамерон" - чумата е такова зло, че за него е по-добре да не се говори, а да се разказват весели истории. На юг от нас Ердоган мечтае на глас за прераждане на турската нация, докато призовава хората да затягат коланите. В същото време по информация на Сметната палата за година турците плащат 93 милиона евро за издръжка на двореца на президента в Анкара. Германски авторитетни издания пък наскоро изчислиха, че Ердоган е дал банкети и празненства на стойност 5 милиона евро.
А турците междувременно обедняват и все по-трудно си намират работа. И нито фактът, че в Истанбул заработи едно от най-големите летища в света, нито спокойствието, което управлението се стреми да демонстрира по отношение на икономиката, могат да компенсират мрачната статистика за стотиците натъпкани в затворите инакомислещи. Добавете и притихналия гласоподавател, който чува непрекъснато посланието на Ердоган и неговата партия, че "ако загубим, вие също потъвате". И ето ви картина на чумата край Босфора - всички се правят, че тя отсъства, та дори заобикалят труповете, които е натръшкала. А светът гледа на това бедствие сякаш през турската поговорка, че този, който се тъпче, когато стомахът му е пълен, сам си яде здравето.