Коментар на Райко Байчев:
В интервюто си с Антон Хекимян премиерът Борисов намекна, че сред протестите има анархисти и че винаги там някъде има хора, които мислят, че държавата може да се управлява от улицата. Малко по-рано неговият злополучен аватар Цветан Цветанов пък заяви, че хората трябвало да избират - хаос или стабилност.
Сякаш и на двамата им се струва, че по улиците понякога бродят някакви анархисти, които, виждаш ли, искат да сеят разруха. Това, което им убягва, и което всеки управник трябва да знае, ако иска въобще да просъществува наоколо, е следното: че анархизмът е не изолиран случай, а принципно положение. Той е основното политическото умонастроение в България. Физическа величина. Първопринцип на битието. И това има своето обяснение.
Анархизмът е единственото убежище, което настоява тъкмо за онова, което животът ти е предложил: всичко е лъжа. Политиката се преживява като фасада, жонгльорство с думи, жалка акробатика на обещанията. Отдавна няма интерес към конкретни идеи и политики, ситуации. Определени думи, които би трябвало да имат смисъл, са се превърнали в друга материя - вакуум, празнота.
Демокрация, справедливост, избори - проверете съдържанието на всяка от тези думи и ще видите, че те са просто ключ за лампа, която никога не светва; цялата инсталация на политическата реторика е изгоряла. В такива моменти дори в журналистиката се губи желанието за професионализъм и конкретика.
Сложността на политическия пейзаж изведнъж се размива, разлива и вместо пъзел от сложно гражданско-властови отношения се превръща в черен фон, на който с червени букви пише: Всичко е лъжа. Впрочем, затова фалшивите новини станаха толкова популярни. Защото цялата им фалшива постройка, невярност на фактите, набедяване, клевети, изкуствени трафиконосни заглавия, хибридна роля: всичко това почива на един истински, автентичен глас, онзи същия, който непрекъснато, психотично повтаря:
Всичко е лъжа. И става така, че човек трябва да избира между две конкуренции. Едната е новина, която казва определени фактически верни неща. Но човек я чете и се пита: а защо ме занимават с това, какво значение има, кого интересува, при положение, че всичко е лъжа? На другия полюс се издига грамадата от фалшиви новини.
От нейния купол, разбира се, ще заструят хиляди лъжи и фалшификации, но няма да те излъжат за най-главното: че всичко е лъжа. Парадоксът на журналистиката е в това, че педантичният професионализъм е изгубил допира си с най-важното, но тъкмо то се долавя от злонамерената аматьорщина. Хората, които ги споделят, цитират, лайкват може би действително са наивни, не умеят да проверяват източници, нямат филтър, нито читателски опит.
Всички те обаче имат интуитивен и автентичен мотив - простичкия усет, че са лъгани. Съзнанието им се протяга към някоя измислица, защото тя отговаря на усещането, че живеят в лъжа и тя е колосална. Затова Борисов и Цветанов, пък и всеки друг, трябва да знае: това, че живеем в демокрация е парадокс, защото всички ние сме анархисти.
А демокрацията, която е охладен, функционален, пестелив процес, въобще няма онази емоционална мощ, че да може се спусне в подземията, където клокочат огромните разочарования, пропилените животи, цели буферни поколения, засвидетелстващи с биографията си за най-голямата истина и най-голямата анархия: че всичко е лъжа.