С натрупването на годините животът все по-често предлага ситуации, за които ти се струва, че са някакво deja vu...
А и историята, повтаряйки се, т.е. предлагайки ни също свои deja vu, първия път, както бе казал мъдрецът Хегел, се реализира като трагедия, втория път - като фарс.
Аз отдавна наричам черния лебед с риж перчем Михаил Сергеевич Тръмп.
Тръмп като Горбачов реши да се отдава на ново политическо мислене.
Тръмп като Горбачов отрече традиционните ценности на политическата система.
Тръмп като Горбачов нямаше политическа стратегия и програма, освен силната емоция да прави това, което му хрумне в конкретната ситуация.
Тръмп като Горбачов реши да действа на своя глава, без да си осигури съюзници сред политическата върхушка и естаблишмънта.
Тръмп като Горбачов изостави своите дългогодишни стратегически съюзници извън страната, предлагайки им да се оправят с международното положение сами.
Тръмп като Горбачов изобщо не държеше на съществуващото към момента международно право и поети ангажименти и реши да се опира във външната политика на ценностите, които той намира за перспективни, па макар и да са конюнктурни и нерядко първосигнални.
Само едно не бе правил Тръмп досега като Горбачов - да започне да изтегля войските си от света (не коментирам изобщо дали им е било мястото там). Но вече го прави. Сега не ни остава нищо друго, освен да чакаме някой политически август с декоративен путч.
Декоративен, декоративен, но след онзи август дойде декември, когато Горбачов престана да бъде президент. Вярно, че изчезна тогава и страната му, на която бе президент - СССР.
И започна "парадът на суверенитетите" - всеки щат, пардон, всяка по-голяма административна единица на СССР да си вземе толкова суверенитет, колкото може да отнесе и понесе...
*Коментар във Фейсбук на Николай Слатински