ДОСТ се разпада. Местан приключи! Един политически формат-проект на чужда държава, отива в небитието.
Това може да бъде добрата политическа новина за отиващата си 2018-а.
Точно три години след като Лютви Местан заведе на святото за ДПС място - паметника на "Тюркян чешма" в с. Могиляне - турския посланик Сюлейман Гьокче, за да демонстрира на чий гръб се осланя, дойде изненадващата новина, че 30 души от ръководството на ДОСТ напускат партията.
В изпратено до медиите писмо те обясняват причините за тази крайна мярка. "Като основен мотив изтъкваме своето несъгласие с водената авторитарна политика от страна на председателя на партията, своеволията при налагане на еднолични решения и опитите да се създава разделение с цел противопоставяне и обслужване на лични интереси", се казва в позицията.
Под този текст-обвинение стоят подписите на трима зам.-председатели на ДОСТ: Хюсеин Хафъзов, Шабанали Ахмед и Айдоан Али - едни от най-приближените на Местан, петима от 11-те членове на тясното партийно ръководство и още две дузини ръководни кадри на различно ниво. Общо 30 души - областни и общински председатели на партията и членове на изпълнителния и националния съвет на формацията!
На политически език това означава разпад на партията. Отиват си учредителите на ДОСТ, онези, които напуснаха в предишния парламент ДПС и парламентарната му група заедно с Местан. Сред обърналите гръб на отцепника от ДПС има и изселници от Турция - членове на партията.
Всъщност това не трябва да е изненада.
Още след изборите стана ясно, че ДОСТ и Местан са отречени от българския политически живот и вероятно ще последват съдбата на всички други, които се отцепиха от ДПС в годините на прехода.
Въпреки че на изборите успя да откъсне 100 000 гласа от ДПС, Местан не стана лидер, не израстна като водач, остана си "назначен" - първо от Доган, после от Ердоган - и когато те свалиха доверието си от него, се е оказа, че е Никой.
Зад всичко това обаче има драма.
Зад сухата политическа статистика днес стоят човешки съдби, които Местан заложи преди три години и проигра по най-безскрупулен начин.
От самото създаване на партия ДОСТ беше видно, че тя е проекция на чужди интереси на българска територия, инструмент за реванш на неоосманизма в ръцете на един самовлюбен политик.
ДОСТ трябваше да бъде вратата на Ердоган към българския парламент.
ДОСТ бе разделението на мюсюлмани и мюсюлмани по линията на безумното състезание кой е по-турчин. Тази драма мина през душите на много български мюсюлмани, които бяха разкъсвани в последните години между живота си тук и близките си там.
И това е големият грях на Местан.
ДОСТ се превърна в инфекцията на българската политика; змията, която легна сред българските мюсюлмани, особено в Южна България, и издълба болезнени разделителни линии в живота им.
"Населението няма вина за това, което се случи. Хората бяха подведени, и то по-най долния и груб начин, с лъжи, с манипулации, със заплахи. Все още не е измислен апарат или дрегер, който да отчита кой е по-голям турчин или българин, или кой е по-голям мюсюлманин или християнин", казва кметът на Кирково Шинаси Сюлейман за раната, която още гори при тях. Дотам се стигна в разделението, че брат с брата не си говори, син с баща - също, защото единият е с едно мислене, другият - с друго. "Никой нямаше право да накара тези възрастни хора, останали тук, да страдат по този начин! Толкова години са били за идеите на ДПС, но синът им казал „Не, друго ще е!“. Няма как, ти го съжаляваш, а той страда"... Тази драма дълго ще тлее в душите на хората, измамени от поредния политически брокер.
Защо допуснахме това?
Държавата проспа месеци, в които пред очите ни чужди посланици, чужди министри, емисари на чужди служби надуваха балона ДОСТ. Нещо повече, държавата се дистанцира от този процес на брутален ислямизъм. Държавата не реагира на учредителното събрание на ДОСТ, което започна на арабски език с цитати от Корана и с участието на имами. Въпреки скандалното учредяване съдът пусна партия ДОСТ на политическата сцена. Прокуратурата си затвори очите и не отне регистрацията на ДОСТ след провокативното и постоянно участие на посланик Гьокче в партийните ѝ дела.
А пък Външно не посмя да изгони турския първи дипломат след намесата му във вътрешните дела на страната и нарушаване на Виенската конвенция.
Зад всичко това се крие непростимо политическо късогледство, тънки партийни сметки и огромно държавническо нехайство. Властите се стреснаха и се задействаха малко преди изборите, когато усетиха как навлизат финансовите потоци на Едроган за купуване на гласове. Взеха на въоръжение и патриотичната тема, и загрижеността за „дестабилизацията на държавата“.
ДАНС, МВР, служби и президент си влязоха в задълженията.
И вълната ДОСТ не се състоя. Въпреки щедрото ѝ финансиране отвън и жестокия натиск в регионите!
Остана националното предателство!
Местан не успя да изпълни заръката на Ердоган. И владетелят на Босфора свали доверието си от него. Това беше намекнато по време на една от срещите на четири очи между Борисов и турския президент преди година.
Малко след това потоците от Анкара секнаха. Животът на Местан загуби блясъка си. Вече никой не го кани в турското посолство. Седи си с в една кръчма в Момчилград и ако намери авери за белот - времето му минава по-бързо.
След изборите от Анкара заваляха сигнали с настояване за смяната му на партийния връх. Той не се отказа.
Така дойде бунтът на най-близките му. В последните месеци Хюсеин Хафъзов, Шабанали Ахмед и Айдоан Али са бойкотирали заседанията на ръководството в знак за несъгласие с политиката на Местан. Окончателното им решение за раздялата идва след драматични разговори с лидера на ДОСТ, по време на които станало ясно, че той няма намерение да промени стила си на ръководство на партията.
Преди два дни, на 26 декември Местан се появи на "Тюркян чешма" с дузина авери и два автобуса от Турция - нямаше и сто човека. Толкоз! Нямаше знамена, нямаше възторзи, нямаше кой да го прегръща, нямаше и охрана, която да го пази. "28 години под една или друга форма, с различни обяснения е имало опити за разцепление на ДПС. На всеки такъв опит срокът на годност е едни избори. И сега е същото!", беше краткият коментар на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ за разпада на поредната дублетна партия у нас. Защо пропадна проекта ДОСТ?
Демонстрирането на връзка и подкрепа от страна на Турция за ДОСТ се оказа най-големият препъни камък.
Поведението на Местан беше агресивно и провокативно спрямо държавата и обществото.
В смесените региони на български граждани са били предлагани бизнес и заплати, за да се запишат в ДОСТ, били са изнудвани с роднините им в чужбина, ако откажат.
Български кметове са били заплашвани, че ако не тръгнат след Местан, това ще има тежки последици за тях и за семействата им. Това са били драматични моменти, изпитание за стоицизма, за силата на духа и за родолюбието. Не е клише! Внушението, че зад ДОСТ стои турската държава и лично нейното ръководството, беше натрапчиво, дразнещо и отблъскващо, защото цялата идея беше конюнктурно замислена.
Чест прави на всички - и кметове, и обикновени български граждани от турски произход, които не са се поддали на рекета и зверския натиск. И са останали лоялни не към ДПС, а към българската държава.
Защото ДОСТ се превърна в проблем не толкова за ДПС, а за националната сигурност.
Въпросът е принципен - трябва да имаме нулева толерантност към всеки политически проект, който се афишира и разчита на нечия външна подкрепа, без значение каква е. Българската политика трябва да се прави от български граждани за български граждани, независимо от техния произход или религиозна принадлежност.
И още нещо - геополитически Местан не уцели ваксата. След стоплените отношения между Путин и Ердоган, той стана излишен, непотребен.
Местан се продаде. И краят му е предопределен.
Защото и тук, и там не обичат предателите.
Сега остава да не допуснем на негово място да се пръкне нова политическа инфекция със същата формула. Защото, когато има кой да се продаде, винаги ще се намери някой да го купи.