Очертава се 2012-а да бъде по-тежка и трудна година в сравнение с 2011-а. Европейските и световни фактори, които влияят върху българската икономиката, са негативни – един път през цените на петрола и основните енергоносители, втори път през затруднението в самата Европа и по-малкото поръчки към български фирми. „За тежкото икономическо състояние са налице и редица вътрешни фактори. Междуфирмената задлъжнялост преминава вече нормалните граници. Задлъжнялостта на частния сектор е над допустимите размери и продължава да расте много бързо”, каза доц. Александър Томов по време на конференцията „Растеж или рецесия за Европа и българската икономика през 2012 г.” организирана от Института за Европейска икономика.
Някои икономисти предвиждат сериозна рецесия. Други смятат, че ще се стигне до нулев растеж, но никой вече не предвижда растеж от над 2.5%, както бяха първоначалните прогнози на кабинета. Това изисква много сериозни промени в управлението на икономиката. Във всички случаи трябва да има преструктуриране на основни отрасли и сектори, като здравеопазване, където продължават парите и да не стигат, и да се пилеят. „Лично, аз смятам че е неизбежно излизане на световните финансови пазари. Трябва да се вземат заеми. Трето трябва да се предприемат всички мерки за спиране на растежа на междуфирмената задлъжнялост. Тук се искат промени в съдебната система, защото прекалено трудно вървят всички процеси по разплащания. Вероятно над 2/3 от междуфирмената задлъжнялост е в съдебна фаза, което е много високо като процент”, обяснява доц. Томов.
Икономиката блокира в много сектори от липса на пари и това е основният въпрос. Парите в България не достигат съществено. Паричната политика във вида, в който се провежда не води до резултати. България е единствената страна в Европа, в която има много нисък дълг, но много висок частен дълг, т.е. хората, фирмите са зле.
Европейският растеж в момента върви по начин, от който България е изолирана. Нито инвестициите ще достигнат очакваните обеми (става дума за преки инвестиции, а не за еврофондове), нито може да се получи ръст на фона на европейското раздвижване. Така че няма пряка връзка между подема на Германия и пряка връзка с вдигане на българския растеж.
„За съжаление, по-рано очаквахме, че поръчките, които идват главно от Германия, Австрия и Италия, ще нараснат много по-бързо. Този темп се оказа много по-бавен, благодарение на още един фактор, че растежът на Германия става за сметка главно на азиатските икономики и Китай, както и от Русия, откъдето вземат евтини енергоносители. Но отраслите, които са динамични в България, туризъм, IT, фармация, не са достатъчни за преодолеят спадът в другите отрасли”, допълва доц. Томов. Необходимо е да се намерят лостове за по-активно кредитиране, по-мащабни инвестиции „на зелено”. С инвестиции под 1.5-2 млрд. EUR на година, не може да се очакват темпове на растеж, а тази година, те ще бъдат вероятно значително под 1 млрд. EUR.