Гл. ас. д-р НИКОЛАЙ КРУШКОВ е секретар по учебната дейност на Института по творчески индустрии и бизнес на Университета за национално и световно стопанство, София, България.
Професионален опит от две десетилетия в областта на националната сигурност на България (последна длъжност „началник на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи“).
Няколко години член на борда на една от водещите компании в Югоизточна Европа в хранително-вкусовата промишленост.
Специализирал в областта на сигурността в академиите за сигурност на Естония, Австрия, Португалия, Ирландия, Израел.
Почетен член на двустранната търговска камара България Израел.
Говори четири езика.
Безкрайният обхват на темата разгръщам схематично, в широчина, като представям на вниманието на читателя само в 20 точки принципите, които ми се струват съществени и позволяват по-лесна ориентация в полето на управлението на сигурността. Практическият ми 20-годишен опит в областта на националната сигурност ме е научил да отчитам, че дефицитите в управлението, на които съм бил свидетел, се предизвикват от недооценяване на системните връзки в цялостната картина. С предложения на читателя схематичен поглед се стремя да се съобразя с факта, че след края на 20-ти век като че ли никой няма достатъчно време, което да отдели за навлизане в дълбочина по повечето теми.
ПРИНЦИПНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СИСТЕМАТА ЗА СИГУРНОСТ
1. Утвърждаване защитата на националната сигурност като обществено-политически приоритет.
- Осигурява функционирането на всички системи и подсистеми в съответствие с поставените цели.
- Осигурява функциониране на всички сектори и системи съгласно правилата.
- Утвърждава справедливост в обществените отношения и върховенство на закона.
2. Разгръщане на единна и централизирана система за сигурност.
- Обща, единна нормативна уредба на системата за сигурност с ясно регламентирани механизми за взаимодействие на всички структури в системата.
- Управленска централизация, позволяваща работа като единен организъм на различните специализирани структури.
- Организационното единство на системата изисква единни цели, единно планиране, единно информационно-аналитично осигуряване, единен отчет.
3. Устойчивост на целите в областта на националната сигурност.
- Националните цели в сигурността са неизменни. Възможно е да бъдат елемент от целите на колективни системи за сигурност, но не търпят изменения, могат само да бъдат допълвани.
- Независимост на целите от тясно партийни интереси, структурни промени или персонални смени на политически лидери.
- Националните цели в сигурността са конкретни, ясни, обявени на нацията, приети, одобрени и уважавани от всеки член на обществото.
4. Изисквания за заемане на управленска длъжност в системата за сигурност.
- Най-висока степен на професионални знания, умения, опит и постигнати резултати, в комбинация с кристален морал.
- Способност за вдъхновяване на служителите с професионални, но и лични качества, които изграждат доверие и професионално уважение сред ръководителите и експертите в системата за сигурност.
- Готовност за подлагане на ежегодни проверки за лоялност с полифизиографски изследвания („детектор на лъжата“) на всички ръководни нива за гарантиране на общественото доверие.
5. Въвличане на цялото общество и на всеки гражданин поотделно в обезпечаването на националната сигурност
- Създаване на двупосочна връзка по места между гражданите и служителите в системата за сигурност. Точките за контакт със служителите по места следва да са публично оповестени, достъпни за всички и системно използвани от двете страни.
- Стриктна защита от изтичане на информация относно източник на информация, използван от системата за сигурност.
- Ежедневна демонстрация на отдадеността на служителите в защита интересите на гражданите.
ПЛАНИРАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА СИГУРНОСТ
1. Приоритизиране на целите в областта на сигурността.
- Системен, единен анализ на средата за сигурност, прогнозиране и определяне на стратегически, и тактически цели.
- Прецизното формулиране на целите позволява смислено разпределение на задачите и определянето на сроковете за изпълнението им.
- Ефективното бюджетиране, което е в основата на изпълнимостта, е възможно само при ясни цели, конкретни задачи и прогнозни срокове на изпълнението.
2. Планиране и организиране на дейността за постигане на оптимални резултати в интерес на обществото и отделния гражданин.
- Планирането се обвързва с колективните потребности на нацията и на отделния човек, но и с потребностите на българския бизнес и предприемачество.
- Отделянето на повече време за планиране от страна на ръководителите на всяко административно ниво резултира в по-висока степен на ефективност на системата за сигурност.
- Координирано изпълнение на задачите от всички структури, което изисква и налага споделяне на ресурсите на различните структури, съвместен анализ на изпълнението, единен отчет.
3. Задължителен стремеж за постигане на поставените цели на възможно най-ниска цена и за най-кратък срок, като условия за висока ефективност.
- Управлението на процесите и служителите в сигурността се възлага само на професионално подготвени, опитни и решителни ръководители.
- Високата професионална подготовка, ресурсната ограниченост, индивидуалният подход във всеки отделен случай и ролята на човешкия фактор в цялата палитра от възможности, са в основата на ефективността.
- Уважението и насърчаването на креативността на всяко управленско и експертно ниво гарантира развитие и просперитет на интегрираната система за сигурност.
4. Планирането и организирането на дейността следва да включва системно повишаване степента на професионална подготовка на служителите.
- Първоначално и текущо обучение, съобразено с международните стандарти и най-добрите практики.
- Специализация в полето на професионална активност и задължително избягване припокриването на функционална компетентност на различни структури.
- Насърчаване на иноваторите, дръзнали с критичен поглед да търсят, открият и предложат решения в неизвестни връзки и зависимости.
5. Контрол на изпълнението на целите. Контрол на изпълнението на задачите. Контрол на ефективността. Контрол на мотивацията на служителите. Контрол на лоялността към закона и към системата за сигурност.
- Системно наблюдение, така че всичко да протича съобразно поставените цели и задачи и по установения ред, правила и разпореждания.
- Анализ на ефективността, оценка на резултатите и насърчаване на най-успешните структури, техните лидери и служители.
- Управленско насърчаване и подкрепа на работата в екип, и системен самоконтрол от всеки член на екипа, като основни фактори за успех.
ПОДДЪРЖАНЕ НА МОТИВАЦИЯТА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В СИСТЕМАТА ЗА СИГУРНОСТ
1. Морални измерения на мотивацията.
- Прозрачен подбор за всяка вакантна позиция: управленска и експертна.
- Ясни и неотменими правила за кариерното развитие.
- Стандартизирани писмени процедури за действие в различни ситуации.
2. Материални измерения на мотивацията.
- Съвременно материално-техническо и технологично осигуряване на системата и на дейността на служителите.
- Обвързване на възнаграждението на служителите с резултатите в работата.
- Развитие на собствен напреднал технологичен капацитет.
3. Публичност на резултатите от контрола върху ефективността на системата за сигурност и отделния служител.
- Резултатите от проверки за лоялност на ръководители и експерти в сектора за сигурност да бъдат обществено достояние.
- Публичност на вътрешните и външни одити на резултатите от дейността.
- Публичност на успехите и неуспехите в изпълнението на поставените цели.
4. Изискване на уважение и признателност от страна на обществото към дейността на служителите в системата за сигурност.
- Служителите са пример за морал и отдаденост за всички членове на обществото.
- Работният режим на служителите осигурява тяхното разположение в полза на обществото, независимо от време, място и степен на заплахата.
- Достъпност на функционално отговорния служител за всеки гражданин в нужда.
5. Защитеност на служителите срещу неправомерно влияние върху работата им.
- Неприкосновеност при изпълнение на служебните задължения.
- Надеждна законова закрила срещу всички форми на външно или вътрешно институционално или персонално неоторизирано въздействие върху служителите в системата за сигурност.
ЕДИННА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА
1. Вяра на всеки служител във върховенството на закона.
- Безусловна вяра в законите на страната.
- Висок морал, чувство за дълг и отговорност пред държавата, обществото и отделния гражданин.
2. Отдаденост на всеки служител на каузата „справедливост за всички“ и осъзнат стремеж към жертване на личните интереси и потребности срещу безрезервно обществено уважение.
- Приоритет на обществения интерес пред личния интерес на служителя.
- Дисциплина от всеки служител, усърдие и активност в утвърждаването на справедливостта без разлика в пол, вяра, националност, материално положение, социално положение.
3. Безпристрастност на служителите в отношенията с гражданите, изхождайки от принципа, че „винаги има три истини: твоята истина, моята истина и истината“.
- Уважение към всеки член на обществото.
- Обективност и безпристрастност на оценката в съответствие с върховенството на закона.
4. Единство и екипност в работата на служителите.
- Единоначалие в съчетание с взаимно уважение и споделяне на общи ценности.
- Забраняване на „аз“ за сметка на „ние“.
5. Общ език и взаимно разбиране между служителите в системата за сигурност.
- Отстояване на задължителната за работата решителност и вдъхновяване на последователи.
- Заключението, воден от разбирането за краткост, прегледност и яснота, мога да изведа само в едно изречение, а именно: Успешното управление на системата за национална сигурност гарантира държавния суверенитет, позволява управлението на всички процеси в национален интерес, подпомага българския бизнес, осигурява закрила на всеки български гражданин.