Президентът Румен Радев пристана на статуквото. Държавният глава влезе в „обувките на предшествениците си“ на „Дондуков“ 2. Това са основните изводи от обръщението на Румен Радев по случай втората годишнина като президент.
Ако за държавния глава борбата с корупцията и застоя са приоритет, то той можеше да използва откриването само преди седмица на сесията на Народното събрание и да се обърне към депутатите.
България е парламентарна република
и най-нормално е президентът да използва трибуната в пленарната зала, за да изложи своите позиции. България е демокрация и едно от нейните достояния е всеки да излага своите позиции.
В същото време виждаме, че Румен Радев предпочита да следва статуквото. То беше поставено от първия избран президент Жельо Желев, който критикува правителството на СДС от прословутите Боянски ливади. Същата политика следваха и неговите наследници като Петър Стоянов и Георги Първанов.
Самият Румен Радев би спечелил, ако беше говорил пред парламента преди седмица. Пред 240 представители на волята на народа той би показал, че зачита буквата и духа на Конституцията. С много по-голяма тежест би прозвучала неговата загриженост относно процедурата за избор на нов изтребител за авиацията ни, а не като просто заяждане с управляващите.
Румен Радев е изправен пред загуба на харизмата
Той влезе в надпреварата за държавен глава със славата на успешен въздушен ас, който също така не е правил компромиси.
След две години на „Дондуков“ 2 той налага образа си на критикуващ, без да предлага реална алтернатива.
С последното си признание, че се оглежда за политически проект, на който би делегирал своята подкрепа, е удар, който носи повече негативи, отколкото да трупа точки в бъдеще.
На президентските избори Румен Радев успя да събере както разпиления ляв и центристки електорат, така и да получи гласове от периферията на ГЕРБ.
В момента той го загуби. Румен Радев избягва да се изправя в лице в лице, за да защитава своята позиция.
По конституция това е парламентът, но и заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност.
И накрая президентът трябва да помни, че в Древен Рим по време на триумф са припомняли на императора - „Memento mori”, т. е. помни, че си смъртен. Създаването на „пропрезидентска партия“ ще привлече „куцо и сакато“, както го е казал българския народ. Формацията трябва да се опази и от корупцията. Петър Стоянов сбърка като се върна в СДС, но и Георги Първанов не успя с АБВ.
И един съвет - президентът да излезе от „обувките на предшествениците си на „Дондуков“ 2“ и по-често да наминава през Народното събрание.....