Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене.
Исая 49:16
Пророк Исая е наричан още „евангелистът на Стария Завет“.
На иврит се произнася Йешаяху, или „Спасението е от Бог“.
Книгата си написва през VIII век преди Христа и в нея за първи път рисува образа на Страдащия Месия. Спасителят, Който ще поеме греховете на човечеството върху Себе Си.
Който ще увисне на дърво и ще бъде проклет заради цялото грешно човечество.
Невинният, поел греха на целия свят.
Как да се съчетае този образ на Умиращия Месия с очакването на еврейския народ за един Побеждаващ Цар, който да разбие римляните и да възстанови славното царство на великия Давид?
Как да си представят очаквания цар да дойде като жертва?
Да бъде бичуван, унижаван, разпънат, погребан? Как?
А точно за стените на Ерусалим става дума…
Поканените на сватбата, които не отидоха. За да може Царят да изпрати по кръстопътищата да ни поканят нас, които никога не сме очаквали тази чест.
Врязани на Божиите длани завинаги.
Неотменима вечност!