Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.
2 Тимотей 1:12
Това са думи на апостол Павел от Второто му послание към Тимотей.
Затворникът Павел. Окованият, изтощен Павел.
Римският гражданин, предпочел срам в името на Христос пред привилегиите на това гражданство. С изключение на една – да поиска неговият случай да се разглежда от императора, каквото право имат обвинените в тежки престъпления римски граждани.
И не защото има илюзии, че ще бъде пощаден животът му. Този земен живот Павел го е прежалил в мига, в който Христос му се разкрива.
И иска да спечели време не за себе си, а за да може повече хора по пътя към Рим да чуят за спасителната вест на Победилия Спасител Христос.
Откъде идва такава сила и такъв кураж?
От познаването на Христос.
Бог не е „нещо“. Бог е Личност. И Павел Го познаваше.
Затова каза „зная в Кого съм повярвал“, а не „в какво съм повярвал“.
Как Павел знае в Кого е повярвал?
Чрез вяра.