А един от тях, като видя, че е изцелен се върна и със силен глас славеше Бога, и падна на лице при краката на Иисус, и му благодареше.
И той беше самарянин.
А Иисус в отговор каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?
Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник?
И му каза: Стани и иди; твоята вяра те изцели.
Лука 17:15-19
Самаряните са потомци на евреи, претопени в множество езически племена и приели техните обичаи.
Самаряните напразно искат да бъдат приети като равноправни с другите израилеви племена и да се включат във възстановяването на Храма от Неемия през VII в. пр. Хр.
В отговор на това обидно за тях отхвърляне те правят свой храм и установяват свои обреди и жертвоприношения, смятани за ерес от юдеите.
Така „самарянин” се превръща в обидна дума сред юдеите, а омразата е взаимна и расте с годините.
Все пак, самарянин бе единственият, прославил Бога и благодарил на Иисус.
Няма етнос за благодарността.
Няма граници за вярата.