Съботният ден беше определен като ден на поклонение пред Бог. Ден на почивка в Божието свято присъствие. Почит, поклон, благоговение, любов, мир – за това беше отредена съботата. Ден от Бога – ден за Бога!
Но с времето религията бе взела контрол върху първоначалния божествен замисъл. Религиозните лидери в Юдея – фарисеите – бяха подменили замисъла на съботния ден. Формата бе похитила съдържанието, процедурата бе заличила смисъла. Вместо свобода – робство. Вместо поклонение към Бога – жесток религиозен контрол.
Вместо любов към Бога – чувство за вина. Фарисеите се бяха превърнали в свиреп тотем на религиозния формализъм. Но Спасителят върна оригиналния смисъл на седмия ден: Съботата е направена за човека! Човекът е важен за Бога, а не религията!
Затова религията винаги ще мрази и Бога, и човека. Христос върна човека в центъра на Божествената любов. И затова Христос е най-големият Човеколюбец на всички времена. Завинаги.