И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако ти си Христос,
избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори и
от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждение? И ние
справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това,
което сме направили, а Този не е направил нищо лошо. И каза: Иисусе,
спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си! А Иисус му каза:
Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая.
Лука 23:39-43
От двете страни на Христос във физическото пространство висяха двама еднакви престъпници на еднакви кръстове за еднакво тежки
престъпления.
Но сърцата им бяха напълно различни!
Две еднакви мутри ще видим в една кола - но сърцата им знаем ли?
Двама еднакви политици от една партия - но сърцата им знаем ли?
Две еднакви проститутки край пътя – но сърцата им знаем ли?
Божията милост се протяга в невидими измерения.
Спасението е възможно до последния ни миг под това небе.
Дори и в предсмъртната агония на кръста.
Само че – защо да чакаме дотогава?