When I see a bird that walks like a duck and swims like a duck and quacks like a duck, I call that bird a duck.
J. W. Riley
В старите и ретроградни партии сексизмът винаги е съществувал. Когато Корнелия Нинова и Мая Манолова нашумяха, отговорните другари сумтяха под сурдинка „Абе, слаба ракия, ама нека си лаят там, калабалък да става“. Грозната реплика на Румен Петков по адрес на Татяна Дончева за тишината в спалнята, която ражда безумия, си остава класически отрицателен пример. Пръв публично модернизира тези вехти схващания Георги Гергов, който в телевизионно интервю опроверга партийните страхове за менталната зависимост на Станишев вкъщи – „Недейте така, Сергей не е на дистанционно. А и нека си кажем правичката – който не слуша жена си, се развежда“. Далеч в деветдесетте останаха времената, когато никой и не си помисляше да разсъждава на полова основа по адрес на една Нора Ананиева например. Но времената тогава бяха различни, подготовката и авторитетът също.
Корнелия Нинова е първата жена с ранг на политически лидер от национално значение в историята на България. Задължително този светъл пример трябва да бъде поощряван в бъдеще, за да продължаваме да бъдем в модерността. Предстои да видим. В нейния случай, това обстоятелство изигра изключително положителна роля във всеки един аспект, до самия край на пребиваването ѝ на „Позитано“ 20, в качеството ѝ на водач на БСП. Тъй като този текст е посветен на излизането на г-жа Нинова от голямата политика, ще спестя излишните ретроспекции около нейното влизането там.
Защо Корнелия Нинова е аут?
Причините са две, обединени в смислово единство. Първата е липса на стратегическа дълбочина, а втората – половинчатост в изпълнение на правилни иначе виждания за бъдещето и решения за изпълнението им. А това е равно на излизане от играта.
Върховото постижение в политическата кариера на Корнелия Нинова е избирането на Румен Радев за Президент на Републиката, с подкрепата на БСП. Последният неин важен политически ход от стратегическо значение е включването в листата за евроизборите на Иво Христов, оглавяващ стратегическия съвет към Президентството. Между тези две събития се нареждат три ключови провала, всеки от които със самостоятелно значение и под знака на конкретна персона.
„Гергзит“ или за първото ключово бламиране
Драмите с бездната между официалните доходи на управляващите от ГЕРБ и имуществото им стигна и до немската преса, където беше въведена чудесната дума „Цвекзит“, находчива препратка към интимно партийните отношения между Борисов и Цветанов. Чуждестранните медии отразиха години по-рано и т.нар. афера „Цумгейт“ с участието на главния прокурор Цацаров, предприемача Сашо Дончев и Георги Гергов, но на принципна основа – как се развиват отношенията между съдебна власт, бизнес и политика в България, без да се вълнуват особено от бесепарската специфика.
Тогава Корнелия Нинова с трогателна патетика, обилно сиропирана с морален императив, публично свали доверието си от пловдивския бос и го извади от Изпълнителното бюро на БСП, но той остана партиен лидер в Пловдив и оттогава не е спрял да жъне успех след успех, в противовес на „шефката си“ – „Гергзит“ отвсякъде.
Господин Гергов затвърди реномето си на мъдър и прозорлив бизнесмен, политик и общественик и оттогава насам, каквото е казал или направил, все е било в десетката. Реализира успешни значими проекти, утвърди пловдивската организация на БСП като най-крупната в страната, изпреварвайки софийската, не позволи Станишев да бъде изваден от листата на евроизборите, неговата концепция за съюз между остатъците от ГЕРБ и тези от БСП се радва на забележителна виталност днес. И може единствено да бъде поздравен за здравото си чувство за бъдеще.
Необходимата илюзия „Елена Йончева“
Корнелия Нинова оглави една партия, която не съобщават в прогнозата за времето, с едно - единствено изключение – когато синоптикът Чолаков е на смяна, защото е от Гоце Делчев. Тя бързо прозря, че избирането на Румен Радев за президент е ключова отправна точка за свалянето на Борисов, но то само по себе си не решава проблема с трагичните наличности в БСП централно и по места. Нито персоналното освежаване, предпоставено от изключително смелото въвеждане на мандатност в партията, нито високия ѝ личен рейтинг в онзи момент се оказаха достатъчни за победа на последните парламентарни избори. Следователно, трябваше спешно да се съчини правдоподобен библейски сюжет с герои и мъченици. Така се роди легендата за Елена Йончева. Разкритията в община Хасково нанесоха важен удар по управлението на Борисов и изведоха потенциалната формула за успех – БСП като изобличител на корупционния модел на властта, заради който българските граждани живеят зле. Като по поръчка, дойде и обвинението срещу Йончева и статутът на мъченицата беше сготвен и поднесен на гражданството за консумация. И то почна да го консумира с надежда и въодушевление, в интерес на истината.
Липсата на стратегическа дълбочина обаче бързо съсипа идеята, по древен бесепарски обичай. Корнелия Нинова, очевидно и управляващото обкръжение, така и не схванаха, че персонализацията на борбата с корупцията в лицето на Йончева е грешка, която бързо ще превърне ентусиазма за справедливост в дистанцираност и досада, да не използвам други думи с по-изразена презрителна конотация.
На всичко отгоре, вместо анализ, Нинова натисна грешния педал до дупка и то баш на Конгрес, пред цяла България. Наредили се велможите на първия ред да гледат сеир, Корнелия става от президиума, отива в публиката и оттам взима храбрата Елена на сцената. Всички са на крака. Разтърсващо – една храбра жена ще събори мафията в България с разкрития. Няма страшно, Корнелия е плътно зад нея. Останалите тръпнат в очакване какво ще стане. Нищо и половина, разбира се, както прогнозираха внятните още тогава. Жана Д’Арк, заедно с Жана Д’Арк прим решиха въпроса с борбата за справедливост още на Конгреса и бързо преминаха към следващата цел – победа на евроизборите, без да броят Моника Дарк.
Позорът „Станишев“ като изхвърляне от борда на Нинова
Първата рожба на липсата на стратегическа дълбочина е пожелателното мислене. Корнелия Нинова се оказа презапасена и с двете. Не знам кой я излъга, че избухването на Апартаментгейт е логична последица от святото дело на храбрата Елена и може да я преназначи за победител в евроизборите, по съвместимост обезглавител на Сергей Станишев. Нелепостта в политиката се наказва без изключение.
Целият блудкав фарс около водача и участниците в листата беше обида за здравия разум и директна подигравка с потенциалните балами избиратели. Очевидно, основната теза на Позитано 20 е, че все някакви такива ще се намерят. В зависимост колко точно се окажат, тогава ще му мислят. Корнелия Нинова така е не намери време от борба за правда и свобода да каже защо не се яви на директен сблъсък със Сергей Станишев.
При положение, че ни проглуши ушите каква битка на живот и смърт води, в името на българския народ. В отговор на неадекватността на „лидера“, Сергей и Елена спретнаха една лигава самодейна пиеска със спомени за едно време, добри рицари, лоши „кучки“ и прочее гаври с търпението на гражданите. На една крачка бяхме да ни съобщят в национален ефир, че цветът на бельото им има значение българите да живеят по-добре. В този порядък, храбрата Елена бламира Корнелия рано-рано като членоразделно заяви, че Сергей трябва да бъде в листата, защото е гениален политик.
Единадесетчасовият пленум просто подпечата диагнозата, че тази партия е негодна да взима решения за себе си, съответно, пази Боже, да се наложи да взима за България. Единадесет часа не могат да добутат Сергей до петото място. Всеки нормален човек би си задал въпроса – какви са тия, знаят ли къде се намират. Вместо Корнелия да стане и да каже : „Това е моята теза за победа на изборите. Със Сергей това е невъзможно. Избирайте – аз или той.“, тя се отказа да бъде лидер на опозицията в страната, оставайки формален лидер на БСП.
Точно като Сергей. А той, милият човек, навръх Цветница, се яви по телевизията да говори за кариеризъм, екипност и още нещо. По някакъв друг канал даваха Корнелия да обяснява за мнимото бламиране и предстоящата победата. Това е всичко.
Останалото е въздух под налягане над Позитания.