Не бих казал, че отказът на унгарската компания МОЛ слага край на проекта "Набуко". Тези проекти, както "Набуко", така и "Южен поток", са силно политически. Те са конструкции, които са далеч над отделните участващи държави и в случая България, както и Унгария не са и не могат да бъдат движещите сили за такива големи проекти, които засягат както наличието на газ, така и потреблението.Това каза директорът на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов в предаването "Събота 150" по БНР.
Още при самото възникване на концепцията за "Набуко" за всички беше ясно, че най-големият проблем пред проекта ще бъде набирането и осигуряването на необходимото количество газ. Междувременно с кризата в Европа възниква и един друг проблем, а той е именно наличието на достатъчно потребление в Европа, което да поеме допълнителните количества и в този смисъл и двата проекта са били разглеждани по-скоро като политически конструкции за ангажиране на съответните страни по трасетата, отколкото като реални алтернативи. Винаги се е смятало, че ще има някакви други трасета. Ако има отказване на някои от компаниите това не означава край на проекта, допълни той.
Неяснотите за всичките страни по трасето и на "Набуко" и на "Южен поток" са две. Транзитните страни не разполагат нито с достатъчно капитал, нито с съответните компании, които да реализират доставката, нито реализирането на пазара им в Западна Европа, т.е. това са едни транзитиращи страни, които бяха сравнително силно ударени от кризата и от които някакси се очаква да инвестират в проекти големи суми, особено за техните национални компании. Въпросът от къде ще дойдат тези средства е абсолютно идентичен и за двата проекта и какъв е интересът на тези страни да вложат в тези проекти, при условие, че имат проблеми при бюджетите, каза Стефанов.