Румънският модел не е уникален

„ Мисля, че румънският модел не е уникален, а следва модели, които са приложени в успешни в тази сфера. Това, което се случва в Румъния, показва, че той е неудобен за политиците и в лява и в дясно.

Той създава един допълнителен елемент на контрол над техните действия. Причината това да не се случи и в България е нежеланието на политиците да допуснат създаването на такава независима институция, която да контролира техните действия. Всъщност най-яркият пример през последните две години беше недостигането на антикорупционния закон до второ четене в парламента, въпреки заявените намерения.“

Това заяви пред Факти.бг експертът от Центъра за изследване на демокрацията – Руслан Стефанов, който коментира последните масови протести в Румъния и антикоруционната система в страната.

Възможно ли е антикорупционният модел в Румъния да бъде приложен в България и защо нашите политици често го отхвърлят като политическо разчистване на сметки?

Винаги едно антикорупционно усилие има и политическо измерение. Тоест има някой, който е засегнат в даден момент и политиците превръщат това в политически спор. В историята на антикорупционните мерки това се е случвало на всякъде в света. Когато има ясни доказателства и действия обаче, хората научават кое е правилно и кое не. Мисля, че румънският модел не е уникален, а следва модели, които са приложени в успешни в тази сфера.

Това, което се случва в Румъния, показва, че той е неудобен за политиците и в лява и в дясно. Той създава един допълнителен елемент на контрол над техните действия. Причината това да не се случи и в България е нежеланието на политиците да допуснат създаването на такава независима институция, която да контролира техните действия. Всъщност най-яркият пример през последните две години беше недостигането на антикорупционния закон до второ четене в парламента, въпреки заявените намерения.

От тази гледна точка мисля, че създаването на такива независими антикоруципционни институции у нас има традиция да се проваля. Така се случи с Комисията за конфликт на интереси, идеята за БОРКОР преди това, като преди имаше и други инициативи като Специализирана прокуратура. Всички те претърпяха една и съща съдба, така да кажем.

Наистина ли законът за опрощаване на присъди в Румъния е толкова спорен и може ли да се очакват санкции от ЕС?

Самото предприемане на тази стъпка, показва, че това е един политически тактически ход, за да могат точно определени политици да се върнат на политическата сцена. Неясно е дали ще има санкции от ЕС към Румъния. Към този момент е малко вероятно. Може би ще видим един по-сериозен език. Сега сме в момент, в който ЕС се опитва да демонстрира единство и внимание пред външни заплахи като неяснотата в политиката на САЩ и отношенията с Русия. Мисля, че е по-малко вероятно да има някаква заплаха от санкции към Румъния.

Това се използва от политиците в България и Румъния, които чувстват, че един важен външен фактор не е толкова силен и трудно може да наложи потенциални санкции. Това се вижда почти на всякъде, включително в Унгария и Полша. В ЕС има много индивидуални гласове срещу такива действия. Те обаче са по-слаби от това, което щяха да бъдат преди 5 години да речем. Тогава щяхме да видим много по-сериозна и бърза реакция.

Виждаме невероятен натиск от страна на румънското общество за спазване на антикуропционното законодателство. Такива граждански действия ли са ключът за напредък по борбата с корупцията, включително и у нас?

Определено. Това, което се случи в България през 2013 г. и 2014 г. показа какъв трябва да е непрекъснато натискът, ако искаме нещата да се случват. Ако има нещо, което големите демократични движения в Западна Европа и САЩ да са ни научили, това е, че светът не е застинало място. Единственият начин той да бъде подреден, така както бихме искали е гражданите непрекъснато да търсят своите права. Те трябва да искат техните представители във властта да спазват правилата, които сами са изработили. Всеки българин си дава сметка, че всяка една корупционна сделка, която се сключва във всеки един момент прави всички нас по-бедни. Всеки един човек, без да вижда или усеща, губи част от доходите си, чрез данъците, които плаща или губи част от услугите, които получава, чрез администрацията, която е въвлечена в корупция. На всеки трябва да му е ясно, че съществуването на корумпирана администрация или политици бърка в джоба на всички нас. Без значение дали говорим за човек с високи доходи или за такъв с ниски доходи.