Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Не се подсмихвай, ти си го избра!

Публикувана: 12 Октомври, 2014 18:16
3 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3665
Не се подсмихвай, ти си го избра!
Снимка: БТА
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментарната статия на Ралица Ковачева е публикувана първо в сайта reduta.bg.

Борисов е с удобни маратонки с дебела платформа и спортен екип на „Витоша-Бистрица" - „бистришките тигри". Грижовен е, прегръща през рамо момичетата, дава наставления: „Пазете се, минете вдясно", гардовете му спират с ръка колите, след минута ги пропущат напред.” (в.”Труд”)

Това е образът на лирическия герой (Бойко Борисов) в едно широко рекламирано, но за сметка на това не особено смислено интервю-есе, публикувано във в. Труд тази седмица. Едно време беше модно да се ходи при големците „по пантофи”, сега явно актуалната тенденция налага жанра „с гумени ботуши”. Но образът е плътен, реалистичен и убедителен – анцугът, бодигардовете (и „седем мъже с анцузи”), покровителственото му отношение към момичетата (нали помните, че на жените не им дават да шофират зимно време), отговорът с тройно прекръстване „Заклевам се, да почина, ако е била у дома!" (за Меглена Кунева).

За разлика от мнозина играчи (при това добри играчи) на политическата сцена, Борисов умее да играе себе си, да (си) се представя искрен, честен, автентичен. Без да се свени, че това може да го направи смешен (компенсира този риск със строг поглед). Умее да създава гравитация, да вкарва околните в своя тон, да ги повлича в орбитата си, създавайки една бойкоцентрична вселена, в която филията с мас и футбола изместват всякакви интелектуални съпротиви и рационални аргументи. Всичко това очевидно се харесва на мнозина, макар още преди изборите „Галъп” да отчете, че мнозинство от близо 60% от хората не искат Борисов за премиер. Без амбицията да навлизам в психоаналитични дълбини, въпросът е в това, че благодарение на тези си качества Борисов успя да постави собствената си личност в центъра на дискусиите около съставянето на бъдещото управление, като същевременно с лекота подмени основния следизборен въпрос и прехвърли отговорността другиму, за да запази образа си „целия в бяло”.

А основният въпрос, разбира се, е ще успее ли ГЕРБ да формира жизнеспособно мнозинство, което да реши непосредствените проблеми на държавата и да инициира жизненоважни реформи в ключови сектори. За целта най-малкото партията би трябвало да сложи на масата пакет от ключови мерки, реформи и принципи, които смята за абсолютно задължителни и да потърси подкрепа за решаването им от останалите политически сили – който ги подкрепи, участва в преговорите. В резултат на преговорите пък би трябвало да имаме ясно и подробно коалиционно споразумение (за разнообразие, няма да кажа като в Германия, но например като в Холандия), което да представлява пътна карта за спешните мерки и дълбоките реформи. И едва когато са ясни действията, може да се пристъпи към определянето на вършителите им – премиер и министри.

Изборът от потенциални партньори не е нито голям, нито е лесен. Ако тръгнем да ги отсяваме партия по партия, твърде вероятно е да намерим кусур на всички – не случайно резултатите от изборите са именно такива, каквито са. Но „кастингът” би трябвало да бъде въз основа на подкрепата за тези ключови проблеми, решения и позиции, които мандатоносителят предлага, като същевременно бъдат поставени ясни червени линии, които няма да бъдат преминавани. Един примерен списък:

- КТБ: ангажира ли се ГЕРБ да реши проблема с банката, така щото да защити както вложителите (в определените рамки), така и данъкоплатците; да направи пълно разследване на случая до разкриване на целия набор от връзки и зависимости, докато стигнем до имена, обвинения и съдебни процеси и така - до пълното демаскиране на „Кой”. На това място се сещам за думите на Лютви Местан в изборната нощ, когато призова „да взривим задкулисието”: по това кой как ще реагира по темата КТБ „ще познаете – кой се бои от истината, върху кого тегне сянката на КТБ и кой кой е в българската политика извън митологемите”. Въпросът е, „Кой” трябва да се чувства заплашен от тези думи.

- „Южен поток”: ГЕРБ вече е обяви, че е „за” проекта, ако се спазват европейските правила. Но: застава ли ГЕРБ зад изваждане на светло на цялата информация – колко струва проекта в крайна сметка (ако изобщо има такава, защото цената расте непрекъснато), кой какво е подписвал, кой какво е спечелил или се кани да спечели и отново – докато се стигне до обвинения и съд; ще се опълчи ли ГЕРБ на руския натиск и готов ли е да прекрати проекта, ако няма начин европейските правила да бъдат спазени и ако се докаже, че проектът е икономически неизгоден за България в този си вид?

- Реформите: Какви реформи предлага ГЕРБ като първостепенни и неотложни – в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, социалното осигуряване, здравеопазването, образованието? И понеже трябва да извадим съдебната реформа пред скоби, как ГЕРБ ще докаже, че е преживял „катарзис” и този път наистина ще проведе съдебна реформа, не война със съда, не „ние ги хващаме, те ги пускат”, не безконтролно подслушване с неясни цели. „Жертването” на Цветан Цветанов (неназначаването му за вътрешен министър) не е достатъчно. И тук пак се сещам за една реплика, на бившия софийски градски прокурор Николай Кокинов, от „оня запис” от Банкя, който изтече миналата пролет, но предизборно бързо го забравихме. По повод главния прокурор Сотир Цацаров, Кокинов казва на Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра.” И едно лирическо отклонение, но не мога да се сдържа: в същия разговор Борисов нарича Бареков „капут”, но в цитираното вече интервю за „Труд” вече е променил мнението си и смята, че Бареков демонстрира политическа класа.

- Изборите: Ангажира ли се ГЕРБ с провеждане на истинска изборна реформа, в която изборите да не заложник на това кога ДПС „пуска” и „спира” избирателите си, която да гарантира по-справедливо разпределение на мандатите, дава реален избор чрез задължителна преференция без привилегии за водача и пр.

- Медиите: Какви мерки предлага ГЕРБ, за да гарантира прозрачност на собствеността и контрола върху медиите и източниците им на финансиране; как ще спре практиката на купуване на медиен комфорт с публични средства; как ще гарантира законова защита на журналистическия труд. И по този повод ме налягат спомени: "По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.“ (Вежди Рашидов)

Що се отнася до червните линии:

Ясна и недвусмислена подкрепа за евроатлантическата ориентация на страната – откритата враждебност от страна на Москва в последните дни е красноречиво доказателство за важността на подобна гаранция. Следващото управление трябва да се ангажира да работи целенасочено и с всички сили за да реализира пълноценно (не само формално) членството на България в ЕС, в полза на българските граждани.

Ясно и недвусмислено противопоставяне на всякакви форми на ксенофобия, националпопулизъм , етническо и религиозно противопоставяне.

Без участие на кадри на бившата ДС в управлението (въпреки че депутатите с досиета са достатъчни да си направят парламентарна група).

Дали тези теми са важни за ГЕРБ (или кои са важните) и какви решения партията предлага, очаквам да чуя. Не какво предлага Реформаторският блок и не дали Реформаторският блок харесва Бойко Борисов – въпросът е какво предлага ГЕРБ, освен Бойко Борисов. И не, не се притеснявам, че който и друг да стане премиер, неизбежно ще е в сянката на Борисов. Реалността ще го (я) принуди постепенно и неизбежно да започне да се еманципира. Преди четири години не знаехме нито едно име в ГЕРБ, освен това на Борисов (и Цветанов), сега има разпознаваеми фигури, които имат шанс да се докажат като политици. А дори и това да се окаже невъзможно, при ясна парламентарна подкрепа и разписано коалиционно споразумение и управленска програма, животът на „задкулисието” ще става все по-труден.

Резултатите от изборите дадоха победата на Борисов, но окончателно развенчаха образа му на юнака с белия кон, който ще спаси народа. Вероятно това е краят на „спасителите” в най-новата ни история. Време е да влязат строителите.

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Svetlin Mihalev

Неутрално
1 Отговор
Колкото и да са зле, пак са 100-пъти по-добре от БСП/ДПС

Коментиран от #2


Оценка:
-0 +1

Мони НСА

Неутрално
2 Отговор

До коментар #1 от "Svetlin Mihalev":


напълно си прав

Оценка:
-0 +0

ftichi
(гост)

Неутрално
3 Отговор
Пред перспективата БСП и ДПС отличен избор!

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Ангел Джамбазки
Депутатът в Европейския парламент Ангел Джамбазки коментира претенциите на турския президент Реджеп Ердоган за Лозанския договор
Ердоган се опитва да ревизира всички граници"

Още бисери