Първата фаза на пиеската бе гарнирана с оставки, но и с половинчати, крайно неубедителни мерки. Особено спрямо зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Основната защитна теза на управляващите беше, че разкритията, направени от медии като „Свободна Европа”, „Биволъ” и други, коварно обслужвали БСП. Самокритичният тон почти отсъстваше. Той бе заглушен и надвикан от изблиците на арогантност, от типа „мене няма кой да ме накаже” – както заяви самият Цветанов няколко седмици по-рано - също в предаването „Панорама”.
Какво разбрахме от интервю на г-н Борисов?
Първо, най-после – след близо 10 г. начело на държавата – премиерът дава вид, че започва да разбира, да проумява, че оставките не са решение. „Всеки немислил с главата си, всеки поддал се на манталитета си или решил, че всичко му е позволено, ще си понесе най-тежкото наказание и отговорност”; „Подаването на оставка е половината от работата”, заяви г-н Борисов. Освен оставки, той „гарантирал на българите” по-строги наказания за провинилите се членове на ГЕРБ: „Или ще върнат парите, или ще им бъдат конфискувани, а тези, които са злоупотребили, им се търси наказателна отговорност”.
Второ, в характерния си стил, лидерът на ГЕРБ йезуитски се извъртя, като този път благодари на „свободните медии в България” за разкритията. Нито дума обаче за това, че една птичка пролет на прави – медийният пазар в страната е в ръцете на монополисти и олигарси; нито пък за цензурата и автоцензурата в полза на силните на деня, които отреждат на България печалното 111-то място по свобода на словото.
Трето, г-н Борисов, на практика, отново не пое лична отговорност за проблемите в ГЕРБ, партията, която е създал и ръководи еднолично. Да, той каза: „Яд ме е, срам ме е, грешката е моя”. Но забележете къде премиерът смята, че е сбъркал: „Нито веднъж не отидох на гости на нито един мой министър, кмет, областен управител. Ако бях отишъл да видя, сигурно щях да взема много по-рано мерки”. Ами да бяхте ходили, г-н премиер! Има ли някой, който е толкова наивен, че да Ви повярва на уверенията, че е трябвало да навестите велможите си, за да разберете, че зловредстват? Вие, г-н премиер, носите лична отговорност за всичко, което се случва в коридорите на властта, защото сте архитектът на това правителство. Незнанието не Ви извинява.
„Отговорност за това, че не знам кой къде живее, може би имам и затова казвам, че греша” –изтъкна Борисов. Но веднага след това побърза да прехвърли топката, да свали тежестта от плещите си: „Всеки попълва данъчна декларация и всеки си носи отговорност”.
Кой ще опере пешкира
След това премиерът го удари на мелодрама, в духа на най-баналните турски сериали. Сценката напомни за сълзите, които проля Цецка Цачева на злополучния за нея последен кандидат-президентски дебат: „Аз съм се родил, живея и ще си живея в къщата си в Банкя. Там съм се родил, там си живея и там ще си умра. Колко ми остават - 10-15 години, Господ знае - ще бъда там! Аз не съм позволил един лев да се даде там, където обитавам”. Ох, г-н премиер, Лама Сабахтани, недейте така! За Бога, не си отивайте!
Да се върнем на думите на Борисов, че оставките не са достатъчни. Тази реплика, изглежда, има пряко отношение към казуса „Цветанов”, когото „Борисов обичал като дете, но, видите ли, той (Цветанов) сложил „лъжица катран в меда”. Струва си да припомним, че Борисов подчертаваше бащинските си чувства и спрямо уволнените във връзка с катастрофата край Своге и скандала с обществените поръчки - министрите Радев, Нанков и Московски. Засега обаче няма информация на тримата да е потърсена наказателна отговорност. Изглежда, по традиция, дребните рибки ще операт пешкира.
Борисов остави и вратичка за измъкването на Цветанов. За последния „денят на прошката” щял да бъде 26 май – денят на евроизборите. Трудно е - както впрочем в повечето неща, казани от Борисов - да се улови логиката. Какво трябва да разбираме: че ако ГЕРБ се представят добре на вота, шефът на предизборния щаб г-н Цветанов да бъде пощаден?!
Възможно ли е качествата на партиен архитект и организатор на избори да заличат проблемите, които има даден човек със закона? За г-н Борисов очевидно отговорът е „да”. Съмненията около г-н Цветанов датират още от първия мандат на партията. Кога точно зам.-председателят е сложил катранената лъжичка в меда, кога г-н Цветанов, този човек с „изключителен авторитет”, е „заличил всичко добро с това, което е направил”?
Катранът или медът?
През тези 10 г. начело на държавата управляващите от ГЕРБ построиха магистрали и спортни зали, но изглежда, че апартаментите и къщите за гости са повече. На фона на изядения суджук, произведеният „мед” бледнее. Кои надделяват – хорът на пчеличките или този на калинките и търтеите? Кое преобладава – катранът или медът?
В резюме, като оставим патетиката настрани, важното е, че Борисов – това „дете на народа” (както сам се нарече) – не мисли да подава оставка.
Преди няколко седмици една новина обиколи света за секунди: стана ясно, че Алан Гарсия, бившият президент на Перу, се е самоубил, когато научил, че полицията идва да го арестува. Той е разследван за това, че е получил подкупи от бразилска строителна компания.
Как ще ги стигнем...
Автор: Петър Чолаков