Много хора се питат - за какво служи европейската комисия? По неразбираеми причини, никой представител на българска медия не обърна внимание на този въпрос.
Ще се опитам по най-разбираем начин да го направя.
Това коментира в профила си във „Фейсбук“ Божидар Чеков.
Европейския съюз представлява пазар от 512 милиона платежоспособни потребители. За всички големи производители, от всички сектори на икономиката, индустрията, банките и селското стопанство, той е най-привлекателния в света. Капиталистическата система, въпреки, че произвежда блага и улеснява живота на гражданите, няма нищо общо с благотворителна дейност. Акционерите на предприятията изискват максимална печалба от управленските бордове.
В противен случай те продават акциите си и ги инвестират в друг сектор. За тази взаимна зависимост между потребители и доставчици, от всякакъв характер, е създадена европейската комисия. Нейната роля е да брани потребителите от монополните апетити на световните икономически гиганти, гражданите на съюза. Тя го прави чрез препоръки, закони, правила и норми, невинаги сполучливи, но е много по-добре за потребителите да я има, вместо да я няма.
Всяко действие има противодействие. Срещу, или около Комисията и европарламента, капиталистическата машина създаде обръч от Лобинг кантори, чиято цел е да влияят по всякакъв начин върху проектите и решенията на комисари и депутати. От техния избор до преквалификацията им, след свършване на мандата. Днес в Брюксел действат 26500 кантори, с 37300 служители персонал, адвокати, консултанти, преводачи и помагачи за всичко. Те влизат и излизат от европейските институции, както в собствените си домове. Регистрацията им в местния търговски регистър е желателна, но не задължителна. "Нещо, което не е забранено, е позволено", казва поговорката.
Годишния оборот на лобистите е над 2,5 милиарда евра.
Най-значимото постижение за България и българската публика на лобинг дейността е "изборът" на Миглена Кунева и Кристалина Георгиева за "комисари на годината". Двете българки никога не са били избирани от който и да било. Те бяха "провъзгласени" от две различни централи на влияние. Някои лобинг консултанти инвестираха в тях.
Най-отблъскващото в тези отношения "под масата", между членове на комисията и частния сектор е преминаването на границата между двата свята. След като Кунева се настани във френската банка БНП, а нейният председател на комисията, Мануел Барозо в американската търговска банка Goldman Sachs, подобни действия бяха обявени за конфликт на интереси и правилата променени. Въпреки тези примери, няма да е честно, всички комисари да бъдат заподозирани в корупция.
Маргарет Вестагер, еврокомисар и настояща злополучна кандидатка за поста председател на комисията, бе отстранена от "състезанието" именно от лобистите, защото тя наложи по време на мандата си глоба на Google от 4 милиарда и 34 милиона евра за доминираща позиция в Европа.
Случая "Вестагер" доказва, по неоспорим начин, участието в настоящите избори на тези "кантори на влияние". Всички те инвестираха в "Шпицкандидатите" и загубиха милиони. По всичко личи, че изненадата "Урсула фон дер Лайен" им присяда. Лавината от критики към нея, не са нищо друго, освен доказателство за паниката, която настъпи в техните среди.