Едно изказване на Борисов за Косово доведе до прехвърчане на искри между София и Белград. Кой е крив и кой е прав в случая? И колко време още трябва да измине, за да изстинат димящите дула на Балканите?
Едно изказване на българския премиер Бойко Борисов предизвика остра реакция в Сърбия, а в резултат посланик и представител на посолство бяха привикани да дават обяснения във външните министерства на двете държави.
Как бе подпален фитилът
По време на пресконференция в Познан миналата седмица Борисов бе попитан как ще се отрази на евроинтеграцията на Западните Балкани номинирането на испанския външен министър Жозеп Борел за Върховен представител на ЕС по външната политика, след като неговата страна не признава Косово. “Когато се заеме такъв важен пост, последното, което трябва да правиш, е да защитаваш националния си интерес, а трябва да защитаваш интереса на целия Съюз. Ако Борел бъде избран, това не значи, че мнението на Испания ще бъде меродавно за другите държави, които сме признали Косово”, заяви в отговор Борисов.
Само че единна позиция на ЕС за Косово няма. От 28 държави-членки на Общността (Великобритания все още не е напуснала) 23 са признали най-младата държава на Балканите. Останалите пет са Испания, Румъния, Кипър, Гърция и Словакия. Но позицията и на едните, и на другите тежи еднакво, като бройката не е от значение. Премиерът Борисов би трябвало да е научил този урок от българското европредседателство, когато срещата на върха ЕС-Западни Балкани за малко да се провали именно заради позицията на петте, но и на Сърбия, които не желаеха дори и обща снимка с президента на Косово Хашим Тачи. По неофициална информация, тогава се е наложило Борисов да преговаря с президента на Сърбия Александър Вучич, за да не се стигне до бойкот на срещата.
Наред с това е ясно, че бъдещият първи дипломат на ЕС ще трябва да загърби националния пред общностния интерес. Така например италианският премиер Джузепе Конте обеща Италия да работи за сваляне на санкциите срещу Русия, но в качеството си на Върховен представител на ЕС за външната политика италианката Федерика Могерини следва и защитава политиката на Общността, която е в подкрепа на санкциите.
Един твърде щекотлив въпрос
Изявлението на Борисов съвсем очаквано предизвика остра реакция от страна на сръбския външен министър Ивица Дачич, според когото ЕС няма позиция, че Косово е независимо - и българският премиер Бойко Борисов трябва да се съобразява с това.
“Сърбия желае добри, приятелски и съюзнически отношения с България като съседна страна, което предполага и високо ниво на разбиране за най-важните интереси на двете страни и двата народа. Както имаме разбиране по въпроса за българската национална идентичност, езика или Гоце Делчев, така очакваме и разбиране за значението на косовския въпрос за сръбския народ. Това изявление на българския премиер не се отнася до квотите за риболов или качеството на сръбското сирене в преговорите с ЕС, а се отнася до териториалната цялост на Сърбия”, каза Дачич в изявление за агенция ТАНЮГ. И припомни, че по отношение на статута на Косово позицията е неутралност: „Затова в документите на ЕС Косово се означава със звездичка и бележка под линия. И всички функционери на ЕС са длъжни да спазват това”.
На състоялия се току-що конгрес на ГЕРБ министърът на външните работи Екатерина Захариева определи изказването на сръбския външен министър като непремерено и заяви, че не би било лошо Дачич да се извини. Според нея на Балканите често се реагира прекалено емоционално: „Не бива така да се говори за съседна, приятелска държава, още повече от министър към премиер и още повече тогава, когато изказването на българския премиер е било политически и юридически коректно. ЕС не признава държави, държави се признават от държави“.
"Камъче в обувката"
Отношенията между Сърбия и бившата ѝ провинция Косово са особено сложни и трудни. Но напрежение има и между Белград и Сараево. Колко време още трябва да измине, за да изстинат тези димящи дула на Балканите? Едва ли някой ще се осмели да направи прогноза. Провалиха се всички опити на ЕС и САЩ да играят ролята на медиатори, използвайки като козове членството в ЕС и в НАТО. Вече дори се чуват гласове страните да бъдат оставени сами да се справят.
За Бойко Борисов проблемът между Сърбия и Косово е… като “камъче в обувката”. В кулоарите на конгреса на ГЕРБ той увери, че разбира сърбите колко ги боли за Косово. „Но колкото и да е болезнено, там трябва да се вземе окончателно решение. (…) Това е като камъчето в обувката - не го ли извадим, не мине ли, в региона колкото и да си говорим за инфраструктура дигитална свързаност - няма как”.
Повече от 30 години отне на Атина и Скопие да извадят “камъчето от обувката” - чак сега бе решен спорът за името на Македония. 11 години изминаха от 2008-ма, когато Прищина обяви независимостта си.
В опит да потуши новата балканска свада, сръбският президент Александър Вучич, с когото Борисов неведнъж е демонстрирал разбирателство, заяви, че лично ще се погрижи Белград и София да се върнат към отличните си отношения. След като определи случилото се като “малко недоразумение”, Вучич обяви, че тази седмица ще разговаря с премиера Борисов и с президента Радев. В изявлението си той някак успя да вметне, че в Сърбия живее българско малцинство, което “не бива да страда заради такива разногласия”. Впрочем, и това “камъче в обувката” не е извадено вече стотина години*.
*През 1919 година българските земи, известни днес като Западните покрайнини, са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци по силата на Ньойския договор.