Неразбирателството между България и С. Македония по историческите въпроси продължава с пълна сила. Епизод пореден на напрежение между Скопие и София започна в изминалата събота, когато президентът на С. Македония Стево Пендаровски каза пред македонска медия, че българският революционер Гоце Делчев не е имал никакъв друг избор, освен да се определи като българин, както и че той се е борил единствено и само за автономна Македония. Това му изказване предизвика острата реакция на министъра на отбраната на България и лидер на българското ВМРО Красимир Каракачанов, който заплаши, че ако България не спре С. Македония в процеса по присъединяване към Европейския съюз, неговата партия ще напусне българското правителство. Вчера (понеделник) последва среща при президента на България Румен Радев, на която присъстваха министър-председателят Бойко Борисов, външният министър Екатерина Захариева, министърът на отбраната Красимир Каракачанов и представители на парламентарните групи в Народното събрание. След срещата министър Каракачанов отново бе остър спрямо политическата класа в С. Македония, а другите висши български държавници бяха по-дипломатични в изказванията си. От Скопие приеха критиките, но към момента няма никаква яснота какво ще предприемат двете страни, за да сближат позициите си.
Припомня, че на 17 октомври предстои Европейски съвет, на който членуващите в ЕС страни трябва да решат дали да разрешат на С. Македония и Албания да започнат преговори за членство в ЕС.
По повод разразилото се ново напрежение между София и Скопие, ние от ФАКТИ потърсихме за коментар историка Кирил Илиев, който е изключително добре запознат с настроенията в двете страни, а също така и с политическите реалности в С. Македония и България.
''Към момента правителството в С. Македония не смее да направи отстъпки от историята защото е подложено на силен натиск от опозицията. Ако Зоран Заев признае фактите, има шанс под натиска на по-голямата опозиционна сила ВМРО-ДПМНЕ да се стигне до предсрочни парламентарни избори и загуба за Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). Пред СДСМ след смяната на името единственият възможен вариант за политическо развитие в създалата се сложна обстановка в С. Македония е евроинтеграцията. Всичко друго означава провал на фона на компромиса с името на държавата'', заяви историкът Кирил Илиев относно поредния епизод от неуредиците между България и С. Македония.
От ФАКТИ попитахме историка Кирил Илиев и за позицията на военния ни министър Красимир Каракачанов, който смята, че трябва на този етап да спрем устрема на С. Македония за членство в Европейския съюз, а той ни отговори по следния начин: ''Не искам да влизам в реториката на политиците, но според мен налагането на вето е изключително крайна мярка. Лично за мен, като българин от Македония звучи много страшно именно България да спре Македония за приобщаване в голямото европейско семейство. Нашият държавен и национален интерес е да бъдем част от един военен и икономически съюз. Да няма граница от Охрид до Черно море. Това звучи като сбъдната мечта за поколения българи от двете страни на границата. Освен това представете си как ще се почувстват хората с българско самосъзнание в С. Македония? Как да им разясним, че България спира Македония за Европа? Не на последно място конфликт между София и Скопие прави печеливши Белград и Москва. Губещи пак ще бъдат българите. Големият проблем в С. Македония е, че там няма политически елит, на когото България да вярва. И двете големи партии са закърмени от македонизма. Едните от автентичния македонизъм, а другите от античния. Този политически елит е възпитан в омраза към България. Без нови политически фигури трудно можем да очакваме искрено приятелство по политическа линия от Македония.''
За изхода от тази деликатна ситуация, Илиев заяви: ''Решението на този сложен казус към този момент е трудно да бъде осъществено бързо. Зоран Заев се опитва да угоди на всичките си съседи. Днес говори едно, утре нещо друго, на третия ден нещо трето. Същото е и при президента Стево Пендаровски. Личното ми желание е да видя, че икономическите връзки между България и С. Македония се подобряват. Това ще подобри отношенията на чисто битово ниво. Надявам се да се създадат повече инициативи, които да ни събират и сближават. Особено спрямо подрастващите поколения. Важно е децата, които растат в Скопие, Охрид и Битоля да знаят, че по нищо не се различават от децата в София, Пловдив и Благоевград.''