В България вече няма почти нищо, на което да няма контра. В интерес на истината, това нещо се зароди по време на антиправителствените протести срещу кабинета ''Орешарски'' (2013-2014г.), а сред най-дейните политически лица на провелите се тогава контрапротести в защита на правителството на БСП и ДПС, бе настоящият кандидат-кмет на София - Мая Манолова. Добре е да не се забравят тези подробности.
Каквато и несправедливост да се случи в България, в която и да е институция или друг елемент от обществения живот, след справедливото недоволство изразено и с форми на протест, се появява и контрапротест (или подписка в подкрепа на..), в който основна движеща сила са страхът, егоизмът и малодушието. В България са дошли времена, в които гражданската съвест няма никаква стойност, за сметка на хляба, салама, тоалетната хартия и презервативите, примерно.
Точно такава е картината през погледа на свободните хора и журналисти, които се възпротивиха срещу цензурата в Българското национално радио, гледайки как техни колеги и разни други субекти, милеят за настоящия директор на БНР и искат от СЕМ да не го отстранява.
А иначе обичащите контрата насочена към справедливия гняв на по принцип себеподобните им, поне като социален и професионален статус хора, доста наподобяват онези хора, които олицетворяват консуматорския дух на българското общество (ако приемем, че то все пак е такова). Знаем, то обича да си повтаря, че от него нищо не зависи, та в този контекст е по-добре да се стреми към това да изкара някой лев за лятна почивка в Гърция, например. Слушкане, папкане и.. всичко е точно.
Някои ще кажат: плурализъм (любимата им дума напоследък), различни мнения, демокрация. Ама, хайде не на нас тия. Тези ''спонтанни'' контри обслужват прекрасно онези задкулисни сили, които искат журналистите да бъдат едни държачи на микрофони, които просто да отразяват словоблудството и празнословието на силните на деня, които и да са те. А те в никакъв случай, поне не и в актуалната ситуация, не са и няма да са лицата на положителната промяна у нас. Всъщност, най-простичко казано, ситуацията в България от няколко години е изпитаното и добре познато ''разделяй и владей''. Преди също го е имало, но днес използването на този обхват е особено силно и за съжаление - много успешно. Дет се вика, ДС си разбира от работата и я върши чудесно. Умора там няма. Това в контекста на повтарящата се теза, че българите били уморени.
Така че.. време е тези, които смятат, че всичко е точно, да минат в следващата фаза, крещейки с колкото глас имат: ''Да живее цензурата, да живее несвободата.''