От предателството не може да се роди нищо добро. Коренчетата на българската демокрация са се впили в мрачното минало, откъдето всмукват отрова, нужна за съществуването на уродливото тяло.
Вероятно всичко започва преди много десетилетия с външнотърговските дружества, контрабандата на наркотици и подкрепата с пари и оръжие на терористични организации.
Натрупват се частни капитали и се установяват прекалено лични контакти с представители на западните тайни служби. Впоследствие замогналата се червена буржоазия, поради липса на идеи и воля за развитие, сменя своя господар. Като залог за верноподаничество на доскорошните врагове тя поднася отечеството.
Виждането за социално защитеното общество е изместено от полуфеодална структура, в която неправителствените организации, финансирани от Запад, си присвояват задълженията, присъщи на изпълнителната и законотворческата власт, фактически те вече представляват държавата. Въпреки уроците от историята, хората не са научили, че може да се живее самостоятелно и националните интереси трябва да бъдат над всичко. Когато се анализират причините за постигналия ни крах след 1989 година, е нужно да се имат предвид и особеностите на българския манталитет, често избиращ инертността и паразитирането. Да оцеляваш е по-лесно, отколкото да се бориш.
«Относно: Ролята на Шевернадзе за свалянето на Живков.
В неофициален разговор [изтрито] каза на [помощника на държавния секретар по човешките права Ричард] Шифтър, че (А) Младенов е поел огромен риск, предизвиквайки Живков и (Б) Съветският външен министър Шевернадзе поддържа активно Младенов. [Името е изтрито] добави, че въпросът е бил достатъчно важен за Шевернадзе, за да се намеси, отварям кавички, без обширни консултации, затварям кавички.
[...] Бейкър»
Телеграма от Дж. Бейкър до посолството на САЩ в София (19.12.1989).
Недоизяснен остава въпросът за ролята, която ръководството на СССР изиграва за разпадането на социалистическия лагер в края на осемдесетте години на миналия век. М. Горбачов обявява, че Съюзът няма да се намесва в делата на източноевропейските страни и единствено би насърчил смяната на старата партийна гвардия. Планира се СИВ и Варшавският договор да бъдат съхранени, а държавите – участнички да получат по-голяма самостоятелност.
Но се оказва, че други високопоставени лица имат различни идеи за бъдещето и работят усърдно за тяхното осъществяване.
Системата рухва бързо и леко, а това няма как да се случи без сериозна организация по нейното подкопаване. В гореуказания документ Държавният департамент предава на американското посолство в София за разговора между висш съветски чиновник и Ричард Шифтър, помощник на държавния секретар по човешките права, в който руснакът хвали Е. Шевернадзе за това, че той помага активно на Петър Младенов да свали Тодор Живков на 10.11.1989 год.
Сянката на Джеймс Бейкър пробягва на няколко пъти през оня съдбоносен за България период. На 29.09.1989 год. американският държавен секретар провежда тайна среща в кулоарите на ООН с П. Младенов (по онова време външен министър на НРБ). В пресата се прокрадват съобщения, че са били обсъждани спазването на човешките права у нас (т. нар. Турски въпрос, възникнал вследствие опита за обявяване за автономни на компактно заселените с българомохамедани територии в Източна и Южна България) и възможността за подобряването на отношенията ни със САЩ. Източници отбелязват, че тонът на разговора е бил дружески и че българският дипломат приема безусловно условията на американската страна. До преврата в София остава малко повече от месец и вероятно висшите чиновници са съгласували последните подробности около неговото изпълнение. Родната върхушка се кланя пред новия господар. Но на изменниците не им вярват.
На 10.02.1990 год. Дж. Бейкър е на официално посещение в България и ясно дава да се разбере, че Съединените щати нямат намерение да работят със социалистическото правителство на А. Луканов и обвързват сключването на търговски договори и отпускането на икономическа помощ с провеждането на свободни парламентарни избори (които трябва да се спечелят от опонентите). В графика на визитата е посочено, че целта на отвъдморския гост е «да се срещне с водачите на опозицията, а също така – с официални лица от правителството». В «Ню Йорк таймс» отбелязват по този повод, че обикновено разговорите на чуждите високопоставени чиновници се планират в обратната последователност. Така безцеремонно се държаха американците и по време на вълненията в Украйна през 2014 год. – тогава В. Нуланд открито подкрепяше метежниците и даже ги угощаваше пред камерите с курабийки.
Дж. Бейкър не крие своя скептицизъм и спрямо представителите на родната демокрация, нарича ги «ваксаджии, забравили да лъснат обувките си». Мнозина брадати и неугледно облечени лица опитват да попаднат на приема, организиран в чест на американеца в «Шератон». Сред изказалите се там е П. Гогов, който по-рано на един от митингите заявява, че «кожите на комунистите трябва да бъдат одрани и окачени на стените да съхнат, докато още има есенно слънце».
В депеша до Държавния департамент Сол Полански (тогавашният посланик на САЩ в София) пише за участниците в онази паметна среща:
«Гладни момчета. Ниско ниво! Няма сериозни изявени лидери!».
Тъжни са констатациите, за които се твърди, че са дадени от дипломата... За П. Симеонов той отбелязва: «Психопат, става за дворно куче». Говорителят на опозиционерите Г. Спасов бил «отблъскваща личност, нисък интелект». К. Тренчев е оценен като «първобитен антикомунист, надменен». За П. Дертлиев се изказва съжаление, че бидейки умен политик, се съюзява с неавторитетни партии и това го прави «послушник и слуга» на случайни политически еднодневки. За Ж. Желев се посочва, че е най-добре да се занимава с наука. Подобна е характеристиката и за П. Берон: «Той е най-умният и не мога да разбера защо се е захванал с политика и то в такава неавторитетна компания?» Оценката за Е. Кошлуков (съден за извършено престъпление в армията) е, че предвожданото от него студентско движение е неофашистко.
Извадка от оценката на посолството на САЩ за политическата смяна в България:
«...След неочакваното прекратяване на суровите репресии инициативата бе овладяна от множество най-различни независими групи в България, които с нарастващата си сила поставят правителството и комунистическата партия в позицията на противодействащия. Въпреки че политическото съзнание на средния българин определено нараства, «уличната подкрепа» на тези групи е все още много по-малка, отколкото е в Източна Германия или Чехословакия.
Затова посолството бе изненадано, че правителството и Партията видимо се почувстваха принудени да отговорят бързо и положително на исканията на «Подкрепа» (новия независим профсъюз) и на други групи. Последният пример за този подход е съгласието на правителството да проведе дискусии на основата на кръглата маса с независимите групи на 2 и 3 януари в отговор на призива на «Подкрепа» за генерална стачка. Предизвикателството за независимите групи е да запазят своето общо единство, представено като Съюз на демократичните сили, въпреки различните гледища и философии. Това включва критичния въпрос за третирането на турските и помашките малцинства...
20. Предвид успеха на СДС и «Подкрепа» за привличането на Партията и правителството към преговори на кръглата маса, посолството счита, че би било от интерес за правителството на САЩ да приветства началото на преговорите (поне под формата на въпрос – отговор на обедната пресконференция на Департамента) като окуражаваща стъпка към демократични промени в България. Ударението на коментара би трябвало да падне на отговорната, представителна същност на СДС и съставящите го организации в търсенето на мирни, демократични промени. В зависимост от успеха на разговорите на кръглата маса и появата на явни лидери на СДС, посолството счита, че е нужно да се помисли отрано за поканването на някои от тях в САЩ.»
Спазва се шаблонът на американската външна политика спрямо нарочената за завладяване страна: законното правителствот изначално се нарочва за враг и се подпомага някой от опозицията. Ако избраникът не оправдае надеждите, бива заменян.
В кореспонденцията си американските дипломати в София отчитат неподготвеността на нашите борци за демокрация и основателно се тревожат, че с такива депутати Народното събрание би било слабо.
Главните цели на Съединените щати и западноевропейските им партньори е да не допуснат повторната поява на социализма в Европа и да лишат Русия от съюзници.
Малко преди изборите за Велико Народно събрание през юни 1990 год. секретарят на СДС П. Берон казва, че на посетилите Западна Европа и САЩ активисти от Синята коалиция е било заявено, че на социалистическа България няма да бъде оказана финансова помощ.
Същото щяло да бъде и ако БСП спечелела вота честно. В този дух категорично се изказва и английският външен министър Д. Хърд.
Същевременно действащият в интересите на ЦРУ Национален фонд за поддръжка на демокрацията отпуска посредством Агенцията за международно развитие на САЩ около два милиона долара, за да бъде повлияно на резултата от гласуването. По думите на представителите на фонда: «така се прокарвала демокрацията». От тази сума 233000 долара са дадени на вестник «Демокрация», а 615000 щ.д. получава СДС (за поддръжка на регионалните отделения на партията и подготовка на нейните членове, материално – техническо обезпечаване и подпомагане на организацията след изборите).
Твърди се, че Германия също подкрепя активно движението, взело за мото «Времето е наше».
След втория изборен тур на 17.06.1990 год. се оказва, че БСП е спечелила 47% от гласовете, а СДС – 36%. Честността на вота е потвърдена от европейските наблюдатели и редици чужди посланици у нас, но опозицията не приема загубата и огранизира улични протести. А. Луканов предлага на сините да включат свои представители в новото правителство, но среща отказ.
Започват улични размирици, в които активно участва Федерацията на независимите студентски дружества, сформирана преди изборите.
Младите погромаджии са сред получилите 100000 долара,
отпуснати от Фонда за поддръжка на демокрацията «за подобряването на информационно – пропагандния потенциал в рамките на подготовката на националните избори». На студентите са предадени печатарско оборудване, вискоговорители, видеотехника. Помагат им полски и американски консултанти.
П. Младенов подава оставка... Някои казват, че на него и Лилов дължим опазването на гражданския мир. По-скоро в ония години БСП прави всичко възможно да не проведе реформите, които биха запазили независимата държава. Наделените с власт бягат от отговорност - не за обикновените хора те са организирали преврат. А цената на това предателство ние плащаме вече тридесет години.
Източници:
1. Sofia Embassy, "U.S. Embassy Assessment of Political Change in Bulgaria," Making the History of 1989, Item #197
2. U.S. Embassy in Bulgaria, "U.S. Plans to Influence Bulgarian Political Changes," Making the History of 1989, Item #218
3. Bulgaria’s New Leader and Baker Met Secretely at U. N., Officials Report, Deseret News, John Goshko, The Washington Post, Nov. 11, 1989
4. Revolution and Change In Central and Eastern Europe, Minton F. Goldman
5. Killing Hope: US Military and CIA Intervations Since World War II, William Blum, 2014