Нито мир, нито война – така се характеризира периодът между 1945 – 1956 год. Ако се абстрахираме от идеологическите щампи, бихме могли да обобщим, че след като запалват два пъти континента, умело направлявайки Германия, американците и англичаните готвят ново стълкновение, за да получат пълно господство над Европа.
Положението на Балканите е напрегнато. В Гърция британците активно се намесват в гражданската война. В Албания е провален опитът за метеж (операцията «VALUABLE/ BGFIEND»). По границата ни с Югославия се стреля.
България в резултат на договореностите между съюзниците в антихитлеристката коалиция попада в сферата на влияние на СССР. Така страната получава шанс за мирен живот и развитие, вътрешнополитическото положение е стабилизирано, а териториалната цялост (оспорвана от турци, гърци, сърби и англичани) е запазена. Същевременно Съединените щати продължават да ни смятат за противници. Тяхната политика спрямо нас се характеризира с постоянен натиск по каналите на официалната дипломация и в ООН, ескалираща заплаха от интервенция (доктрината на Труман, приемането на Турция и Гърция в НАТО, създаването на Балканския пакт) и провеждането на диверсионни операции. Дълго време Държавният департамент отказва да признае българското правителство за легитимно. Дипломатическите отношения са възстановени едва през 1947 год., но биват прекратени през 1950 год. заради избухналия дипломатически скандал (посланикът Д. Хийт и други сътрудници на посолството са обвинени в шпионаж).
На 24.04.1950 год. Държавният департамент и ЦРУ утвърждават програмата QKSTAIR (впоследствие: BGCONVOY), която има за цел отслабването на действащата власт в България и подготовката на въоръжена съпротива срещу нея. Оперативният план предвижда взаимодействие с емигрантските комитети, провеждане на диверсии, масирана пропагандна кампания и икономическа блокада. Отначало са приоритетни полувоенните методи за дестабилизация на ситуацията в страната, а след юни 1953 год. акцентът е пренасочен към психологическите средства за въздействие. Предвидените мерки за икономически натиск са отменени, защото липсват условия за тяхното прилагане - народното стопанство е защитено и се развива в рамките на социалистическия блок.
Също така срещу страната ни се изпълняват програмите SYBILLE и ZRNAUTLE за привличането на български емигранти за подривна дейност, събиране на информация и пр.
На 8.04.1951 в статия на вестник «Ню Йорк Таймс» се отбелязва: «В момента е започнала оперативна политическа война против марионетъчните режими в държавите – сателити на Съветския съюз, която, както може да се предположи, водят организации от съюзните на Запада страни».
В справка, подготвена от Отдела по печата при МВнР на СССР за висшето ръководство на страната от 11.05.1951 год. се отбелязва, че американските политици открито обсъждат такива въпроси като създаването на «шпионско – диверсионен Демократически интернационал»; организиране на «тайни армии за нахлуване» - шпиони, агенти на влияние, диверсанти, саботьори, пропагандисти; вербуване на контигент «във всички страни, където е нужно да се нахлуе»; война срещу страните – сателити на Съветския съюз и СССР; съдействие за усилването на «вътрешните трудности на районите, намиращи се под съветски контрол» с крайна цел «обезпечаването на краха на тази прекалено разрасла се и твърде укрепнала система»; организиране на нелегално движение и обединяване на «недоволните елементи зад Желязната завеса», които да бъдат способни не само да водят пропагандна борба, но и да предизвикат «смут и дезорганизация в орбитата на съветското влияние; «организиране на революции, партизанска война, дейност на петата колона и саботажи в страните – сателити на Русия». («Изказвания на политическите деятели на САЩ и съобщения от американския печат за организирането на подривна работа в страните с народна демокрация (1949 – 1951 год.»)
Според някои източници към юли 1952 год. около 2000 наши граждани са потърсили убежище в Западна Европа. Напускат страната по различни причини: поради несъгласие с провежданите реформи в политиката и стопанството, желание да потърсят щастието си на ново място, бягат и от възмездието за престъпленията, които са извършили срещу своите сънародници. Изгнаниците са организирани в десетки дружества. Сред тях най-влиятелен е възстановеният през 1948 год. в САЩ Български национален комитет (БНК), чиито членове са предимно от БЗНС. Председателят Г. М. Димитров (Гемето) в годините на Втората световна война оглавява некомунистическото крило на антифашистката съпротива в България. През 1941 – 1944 год. под егидата на английското разузнаване създава в Палестина Българския национален комитет и радиостанцията «Свободна и независима България». Връща се в родината, след като Отечественият фронт взима властта, и се включва в политическите борби. Вероятно запазва връзките си със западните разузнавателни служби. Бива обвинен в подготовката на антиправителствен заговор. С помощта на американски дипломати бяга в чужбина през септември 1947 год.
За Гемето говорят, че е властолюбив. Стреми се да подчини на себе си останалите нашенски емигрантски общества. Има подозрения, че краде от средствата, отпускани за тяхната издръжка от тайните служби.
БНК е финансиран от Държавния департамент и «представя» страната ни в Комитета «Свободна България» в Ню Йорк. Неговите главни цели са следните: борбата за «освобождение на България от комунистическото и болшевишкото иго» и «българският народ да получи правото на свободно и независимо съществуване в утрешния свободен и демократичен свят». Предателите са най-големите родолюбци, ако се вярва на приказките им. Нищо, че риториката им е изтъркана – използват я нацисти, империалисти, даже днешните глобалисти, но тя е ярка, мобилизираща и с нея се припечелва добре.
Българският национален фронт (БНФ) е втората по значимост емигрантска коалиция и има репутацията на крайно дясна и националистическа организация. Основан е през 1947 – 48 г. в Мюнхен от Ив. Дочев. Този човек е сред учредителите на Съюза на българските национални легиони. Кмет е на Силистра. През есента на 1944 год. бяга в Австрия, където става съветник на подкрепяното от нацистите Българско национално правителство в изгнание на Ал. Цанков (Кръволока).
Служителите на ЦРУ отлично знаят с кого си имат работа, но БНК и БНФ са ценни заради контактите им в България – чрез тях американците поддържат връзка с представителите на нелегалните движения и организират прехвърлянето на агенти в страната. Освен това спецслужбите съгласуват с ръководителите на емигрантските комитети вербуването на кадри за военизираните съединения на НАТО и диверсантските групи.
Идеята да се привличат източноевропейци на служба в западните армии възниква по време на Корейската война. В списание «Congressional Record» от онова време пише: «Именно това са хората, които бихме искали да имаме в редиците на нашата армия - щателно проверени и разбиращи обстановката в онези страни по света, които не са ни познати».
Актовете от 30.06.1950 и 19.06.1951 предвиждат набирането на чужденци в американските въоръжени сили.
На 10.10.1951 год. Конгресът приема Закона за взаимното обезпечаване на безопасността, чиито цели са: «защитата на свободата на Европа посредством оказването на помощ, която ще способства изпълнението на плановете за отбрана на района на Северния Атлантик и същевременно ще поддържа икономическата стабилност на страните от този район, за да могат да се защитават сами» и «по-нататъшното икономическо и политическо обединяване на Европа». Фактически Евросъюзът е проект на отвъдокеанските банкери и тайни служби. Съединените щати обвързват предоставянето на «помощта» (във вид на субсидии, материали, стоки и финанси главно за военни нужди) с изпълнението на ред условия, позволяващи им да се намесват във вътрешните работи на подкрепяната държава. Сред ограниченията, налагани на получателите, е задължението те да не търгуват със социалистическите страни.
Особено място в програмата за взаимно обезпечаване на безопасността заема финансирането на подривнате дейност срещу СССР и неговите съюзници. С т. нар. Поправка на Керстен на президента се дава право ежегодно да използва 100 милиона щ. д. за такива цели.
Приемането на указаните актове позволява сформирането на подразделения по национален признак. Със съдействието на Гемето е създадена «Българската охранителна компания», известна още като Българска доброволческа рота. Първоначално групата наброява двеста човека и е базирана в района на Франкфурт.
През ноември 1952 год. «охранителните компании» преминават под командването на въоръжените сили на САЩ и по-късно се развиват като доброволчески подразделения на НАТО (VFC - Volunteer Free Company).
Емигрантските главатари разработват планове за нахлуване в България и вдигането на антиправителствено въстание, но исканията им за допълнително финансиране и оръжие не са одобрени от американското ръководство, което се съмнява в успеха на метежа. При това някои щатски командири смятат, че емигрантските подразделения са ненадеждни и негодни за водене на военни действия. Така че наемниците изпълняват преди всичко политическа и идеологическа функция. До разформироването ѝ през 1964 год. в ротата служат около 2500 български младежи.
Друго направление на тайните операции е подготовката на диверсанти и изпращането им на наша територия. Кандидатите се обучават в лагери в Гърция, Турция и Западна Германия. В родината ни те убиват, извършват саботажи, правят опити да отровят водоизточници, разхвърлят по улиците играчки, писалки и други предмети, заредени с експлозиви.
Западните спецслужби взаимодействат и с горяните с намерението да изградят у нас терористична мрежа. Ядрото на това нелегално движение се състои от хора на бившата фашистка власт и техни съмишленици, извършили тежки престъпления преди и след 9.09.1944 год. В днешно време наричат тези разбойници борци за демокрация, ала те зверстват не от светли подбуди.
Една от първите чети, Кюстендилската, е създадена през пролетта на 1945 год. със съдействието на Гемето и носи неговото име. Неин командир е сътрудникът на царската полиция и военното разузнаване Ив. Лешников.
Най-голяма е сливенската група, командвана от Г. Търпанов. Тя започва да действа в началото на 1950 год. и когато е унищожена, наброява 66 души. Повечето от членовете ѝ са нискообразовани, командирът им е с първи клас.
През 1951 год. органите на реда разкриват 176 нелегални групи и организации с численост на състава около 1200 човека. Според други източници антинародното движение включва до 2000 члена и 8000 активни привърженици, но това твърдение изглежда силно преувеличено. Шайките се ликвидират бързо и решително. На зло куче – зла тояга.
САЩ и Англия не упяват да създадат централно ръководство в България, което да ръководи и контролира дейността на горяните. Само в Пловдивска област терористите се курират за определен период от турския помощник военен аташе кап. Емин Ачар, но той е неутрализиран своевременно.
Католическата църква също организира тайни операции срещу нашата република – нейни емисари подпомагат нелегални групи, занимават се с шпионаж и противодържавна агитация.
В секретната директива NSC4-A от декември 1947 год. психологическата война е посочена за водещ компонент на политиката на натиск върху Източна Европа. Експерти от специални ведомства изследват психологическите особености на населението от социалистическия лагер, историята и манталитета му и разработват методики за обработка на общественото мнение. Така авторите на радиопрограми и печатни издания за българската аудитория са съветвани да поддържат нашия национализъм и да използват темата за отечествената история. Разпространяват се и религиозни текстове.
За България излъчват няколко радиостанции, разположени в Гърция, Турция и ФРГ. Всяка от тях акцентира на определена тематика.
Рупорът на Държавния департамент «Гласът на Америка» разказва за постиженията на американския народ и западната култура, за събитията в международната политика.
«Радио Свободна Европа» официално не е свързано с американското правителство, но до 1971 год. се финансира тайно от ЦРУ. Програмите се записват в Ню Йорк, където първоначално се намира централният офис, и се изпращат в Европа за излъчване от мюнхенския предавател. По-късно щаб квартирата е преместена в Германия.
Българските емигранти излъчват «Радио Горянин» в периода 1951 – 1962 год.
За нашата родина имат предавания BBC и «Радио Ватикан».
Също така се разпространяват листовки с противодържавна пропаганда. Към средата на 1951 год. на наша територия са разпръснати два милиона позива.
Операция BGCONVOY е официално прекратена на 30.06.1955 год. Поставените задачи не са изпълнени, някои от тях са включени в следващите проекти на ЦРУ за България. По това време става ясно, че международната стабилност и безопасност са невъзможни без средствата на дипломацията и без активните услия на САЩ и СССР за съвместното урегулиране на разногласията и преодоляване на конфликтите. Горещите глави на Запад проумяват, че откритата конфронтация със сплотения и силен социалистически блок би била пагубна. Грешките са анализирани, тактиката е променена и се стига до 1989 год., когато подкупеният червен елит собственоръчно разрушава своята крепост.
Отношенията на Вашингтон със София са възстановени във втората половина на петдесетте години.
Българският национален комитет фактически прекратява съществуването си след смъртта на Гемето през 1972 год, без да е постигнал нещо значимо. Американските експерти оценяват дейността на организацията: «Няма свидетелства, че емигрантските елементи (на първо място БНК) ръководят някаква мощна организирана или неорганизирана съпротива в България. В тези условия създаването на организирано съпротивително движение е малко вероятно. Възможни са отделни действия, но без външна помощ или без отстлабването на комунистистическата власт от тях няма да има полза.»
Българският национален фронт се разцепва през 1959 год. Едното от крилата му прехвърля своята дейност в България през 1995 год., регистрирано е тук като политическа партия.
Гемето умира през 1972 год. във Вашингтон. В България му издигат паметник и наричат на негово име местростанция. Дъщеря му се връща в родината. Занимава се с политика, става депутатка.
Иван Дочев умира през 2005 год. в Шумен.
Кървавият професор Ал. Цанков умира през 1959 год. в Аржентина. Неговата присъда от Народния съд е отменена през 1996 год. По-рано, през 1991 год., посмъртно му е възстановено званието «академик». Струва си да се отбележи, че неговите близки живеят необезпокоявано и правят кариера в социалистическа България.
През 2016 год. Р. Плевенлиев удостоява с ордени тридесет горяни. Наградата от такъв човек говори красноречиво за делата на получилите я.
В онова далечно време органите на реда, ДС, милицията, гранични и вътрешни войски противодействат умело на обучените врагове и защитават нашето отечество. За успехите допринасят и разузнавачите, внедрени в емигрантските организации, диверсантските школи и вражеските радиостанции. Но несъмнено победата в необявената война е обусловена от подкрепата, която властта получава от народа. Ръководителите заслужават доверието с работата си. В откритите архиви на ЦРУ има множество донесения за стремителното развитие на промишлеността, селското стопанство и науката в родината ни, за коренните промени в бита. Тогава хората се радват на плодовете на своя труд и са уверени, че бъдещето ще е още по-добро... Затова враговете нямат шанс.
Безспорно е, че гражданин, който се поставя в услуга на друга държава или нарушава закона, носи наказателна отговорност. Но също така трябва да се помни, че сред осъдените до към 1957 год. престъпници има и хора, репресирани по неоснователни обвинения, доноси или заради политическите им пристрастия. За наша беда сега под определението «жертви на режима» се нареждат, както невинни, така и извършили престъпления срещу републиката, изнасилвачи, убийци. Не са рядкост и мнимите «пострадали», нямали никакъв досег с правоохранителните органи (те са сред най-гласовитите оплакващи се). И всичките получават специални помощи. Страната се изпълва с мемориали, с които криминални престъпници и рецидивисти се приравняват към политическите противници на социалистическата власт. Миналото сега представляват голям проблем за нашето общество. С риск да се отклоня от темата ще допълня, че, за да бъде позорът пълен, в с. Трънак издигнаха паметник на протурските терористи, организирали взривовете в Пловдив, Буново и други места. Упорито се опитват да ни накарат да се чувстваме виновни или поне гузни, че сме българи, като пренаписват историята.
А иначе извънредното положение изисква извънредни мерки. В разглеждания период властта е нямало как да не затегне контрола, защото срещу нашата държава се води война. В подобни условия всички контраразузнавателни служби по света действат решително.
Накрая е важно е да се отбележи, че до 1948 год. ръководството на Съветския съюз няма планове за бърза «социализация» на източноевропейските страни, то се стреми всячески да запази сътрудничеството с бившите западни съюзници от антихитлеристката коалиция и да поддържа баланса в международните отношения в съответствие с разпределението на сферите на влияние в следвоенния свят. Крехкото равновесие е разрушено, когато САЩ и Великобритания започват Студената война - Европа е разделена на два противоборстващи блока. Като следствие от това у нас нуждата от силен вътрешнополитически контрол води до срива на установената народнодемократичната власт (форма на управление, предполагаща многокласовост и многопартийност при плавния преход от капитализъм към социализъм) и налагането на тоталитарна система на управление.