Изборите минаха. Чухме всякакви поздравления и обяснения. Не чухме извинения. А имаше за какво. Но пък за да има извинения, трябва да има признания. Например, че най-голямата партия купува най-много гласове, склонява и „мотивира“ избиратели или техни работодатели. Изсипаха са чували с пари – откъде, само можем да гадаем, но с висок процент на достоверност.
Прокуратурата и МВР не видяха такъв проблем. Значи проблем няма. Най-голямата партия се набива най-много на очи, защото действа най-мащабно. А действа най-мащабно, защото има много какво да губи. Победа на всяка цена вдигна цената до нови висоти. И други партии правеха същото, но според ръста си. Това, разбира се, е корупция. В нея участват дори най-бедните и неграмотните. Трябват им парите и няма как да откажат 50-150-200 лева. Това са няколко щафети салам, 1-2 кила евтини кренвирши, ракия, сиренце, хляб и цигари. Доволни са и даващи, и получаващи.
ГЕРБ са доволни от резултата. Запазването на доминацията може им е скъпо - разбирайте го всякак, - но за тях победата бе на живот и смърт. Въпреки шегата на Борисов, че вече им било скучно да бият навсякъде… Скучно, но удобно дори само заради безконтролността.
Опозицията – всички, които се припознават като такава, - хем имат повод за радост (десетте районни кметове в София, Русе, Плевен и другаде), хем трябва да седне да си напише домашното. Най-вече да си отговори, защо все не успява да прочете теорията на компромиса на Макс Вебер и да осъществи наказателен вот. Отсреща им вдигнаха достатъчно високо топката с „Апартаментгейт“, корупцията, мафиотизиране на сектори от икономиката, развращаването на медийната среда и пр.
Ще чуете още много тиради от дежурните политически оплаквачи и трубадури от средите на социолозите, политолозите, социалните антрополози, журналисти и пр. Докато коментатори умуваха, дали в ГЕРБ ще има „нощ на дългите ножове“ – вътрешна разправа с щурмоваците, по аналогия с действията на Хитлер през 1934 година – се роди шегата, че няма как това да стане, защото в управляващата партия има само един нож… Нож с главно „Н“.
ТРИТЕ НОЖА
Живели в един дом три ножа. Единият бил остър и удобен – с него режели месото, хляба и сиренето на господаря.
Вторият лежал ръждясал и забравен в килера. Той бил онзи, който опирал в кокала, когато положението ставало безнадеждно. Никой в къщата на господаря не говорел за него, защото знаели, че опре ли ножа в кокала, ситуацията излиза от контрол.
Третият нож бил с тънко, дълго острие и проблясвал в тъмното като мълния. Всички се страхували от него, защото той бил предназначен да убива.
Веднъж този, който бил призван да реже деликатеси и бял пухкав хляб се оплакал: „Все съм в ръцете на господаря, не дава никой друг да ме докосва. Напоследък забелязвам, че другите членове на семейството, работниците и слугите започват да ме гледат с омраза. Само че не аз съм виновен за техните беди и бедност, нали? Аз съм само един инструмент…“
„Значи скоро ще дойде моето време. За да запази властта и богатството си, господарят ще трябва да премахне тези, които му пречат. Това е моят час“, - казал тънкият, проблясващ като мълния нож.
Ръждясалият им събрат ги изслушал и на свой ред проговорил: „Рано или късно нещата винаги опират до мен. И тогава става страшно. Господарят така и не разбра това…“
ЕЗЕРОТО
Мъдрец седял на камък до красиво езеро и съзерцавал водата. По едно време от близкия дворец се чула музика, глъч и смях. Мъдрецът видял да се приближават султана и неговата свита от министри, съветници, артисти и поети и музиканти. Когато стигнали до брега, управникът извадил от голяма кожена кесия жълтици и започнал да ги хвърля във водата. Царедворците с радостни възгласи наскачали в езерото да събират златните монети.
Тогава султанът забелязал мъдреца и казал:
- Учителю, знам, че имаш голямо семейство и ти е трудно да го издържаш. Защо не влезеш във водата и да събереш няколко жълтици, за да си помогнеш.
- Владетелю, вчера пак бях тук и видях как ти дойде с войници и им каза да пуснат в езерото огромен крокодил… Та се чудех, дали е още тук?…
Който разбрал – разбрал. "Много хора се страхуват да кажат какво искат. Ето защо не получават това, което искат" - казва Мадона.
А вие какво казвате, защото гласът ви нещо не се чува?