Ако не друго, то публичният живот в България наглеци ражда под път и над път. Тъкмо отмина повторният безпардонен и натрапен на обществото избор на Иван Гешев за главен прокурор, та човек да поиска да се поразсее. А къде, освен в любимия му спорт. Защото на тези географски ширини правата и справедливостта все още са по-маловажни от футбола. За зла участ обаче и във футбола картинката е същата.
Паралелите в избора на новия главния прокурор и случващото се в БФС не са един и два. Нормално, една и съща ДПС-система ги ръководи. И на двете места си отиде добре облеченият и по-представителният, за да дойде кварталният. И на двете места ни убеждаваха, че уж има истинска смяна и реална процедура. А то просто смениха титуляра със заместника му. Колкото да ни замажат очите. И на двете места се уповават на някакви процедури. Които, разбира се, са в полза на статуквото.
От няколко дни лицето Йордан Лечков не спира да трови ефира с присъствието си. Нагъл, некомпетентен, безскрупулно елементарен. Обясняващ как е редно той да управлява българския футбол. Как не си е подавал оставката. Повтаря го до неусвест, сякаш е някаква гордост. А е срам. Човек, който се оказа тотално нежелан за кмет на едно средноголямо българско градче, се натиска да управлява най-обичания спорт в България. От трибуната на една международна, по неговите думи организация. Една организация, в която самият той от 14(!) години е вицепрезидент и отговаря за националния отбор. Там, където тя се провали в най-голяма степен. Национален отбор, който Лечков доведе до дереджето да бъде гледан от 400 души.
Лечков със сигурност никога не е бил най-добрият футболист, където е играл, но днес безусловно може да бъде обявен за най-наглия от поколението от САЩ'94. А думите му след вчерашния мач, че "виждате ли, не е в треньора проблема" показват колко е далеч и от футбола. Защото всеки, който е малко по-наясно с играта, знае, че Красимир Балъков и за учител по физкултура не става. Но за едно Лечков е прав - проблемът не е само в треньора. Проблемът е на първо място в него и приятелчетата му, които ръководят БФС.
А ние още от същото не искаме. Не искаме този да обяснява как често се виждал с Борислав Михайлов. Това не е промяна. Или да казва как ще дойде време да си "извади картите". Не се надцаквайте с народа, г-н Лечков. Подобни важни за обществото структури трябва да се управляват не насила, а с обществено доверие. Каквото господинът с шарените ризи отдавна е изгубил. Не е лошо върху това да помисли и Бойко Борисов. Наглеците от екрана започват да стават все повече, а това са камъни в неговата градина. Защото мълчи за неща, които всички виждаме. И не желаем. Нужна e промяна, не замяна.
Приемливият вариант е само един. Лицето Йордан Лечков завинаги да изчезне от публичния живот. Впоследствие това да сторят Касабовци, Фурнаджиевци, двамата Костадиновци. Преди това обаче трябва да организират конгрес. Обективен, с равен старт за всички кандидати. Какъвто не са правили досега. А кандидатите да нямат нищо общо с досегашните похитители на футбола ни. Само така ще се довърши започнатото след мача с Англия. И ще се види, че думата на премиера и министъра на спорта има някаква тежест. Иначе ще станат за смях. А когато такъв като Лечков те прави за смях, унижението е голямо.