Досега мислех, че само американското кафе не става за пиене, но сега за пореден път се убедих, че американският хумор също не го бива. Случвало ми се е да разказвам вицове пред смесена компания от европейци и американци. Накрая, когато европейците се превиват от смях, американците изобщо не разбират, че вицът е приключил. Историите разказвани от американци, също не разсмиват никога. За сметка на това, когато разказвачът се напъне повече от колкото трябва, той самият става за смях, повече от съдържанието на разказа му. Точно това се случи с американския държавен секретар Майк Помпео. Въпреки тежестта на американския политик - със световен авторитет, оповестяването на мярката за борба с "българската корупция", от страна на Държавния департамент на САЩ, звучи като нескопосан виц. Когато цялото изтъняло от корупцията на властта българско общество с последни сили наостри сетивата си, Помпео показа някаква магистратска мишка. "Черният печат" на САЩ се стовари с гръм върху цялото "мише семейство" и развесели немалко посърнали български пенсионери.
Точно този момент избра "Последният Мохикан" на Холивуд - Кърк Дъглас, за да напусне Белия свят, на 103-годишна възраст. Той е един от дългата редица потомци на руски емигранти, между които Натали Вууд, Чарлз Бронсон, Юл Бринер и много други. Дъглас, освен блестящата си кариера на актьор и продуцент, е пример на човек, за когото човешкото достойнство е над всичко. В разгара на Маккартизма, период през който десетки кинодейци са в "Черния списък" за антиамериканска дейност в полза на СССР, Кърк Дъглас възлага на Долтън Тръмбо сценария на филма "Спартак". Тръмбо е анатемосан като "комунист", току що излязъл от затвора и се укрива от властите, пътувайки между САЩ и Мексико. "Спартак" се появява по екраните през 1960 година и се превръща в световен успех.
Майк Помпео със сигурност го е видял, но едва ли е разбрал посланието на сценария. Чрез него Тръмбо и Дъглас увековечават победата на угнетените, лишени от права - роби, над самозабравилите се - владетели.
Автор: Божидар Чеков