Преходът към постиндустриална икономика, който се случва пред очите ни, променя средствата за производство, структурата на пазарите и потоците на капитал, както и информационните технологии, проникнали в абсолютно всички сектори на икономиката, включително във военно-индустриалния комплекс. И въпреки че съвременната отбранителна промишленост се характеризира с изтребители от пето поколение, дронове, невидими за радари, високо прецизни оръжия, които гарантират точност при удряне на цел с възможно отклонение до 1 метър, хиперзвукови ракети, лазерни оръдия и арсенал от роботика, дори универсален войник продължава да използва хляб, отглеждан от зърнени култури, а челото му може доста успешно да бъде счупено от обикновен камък, пише в свой коментар newsparticipation.com
В масовото съзнание най-страшното оръжие на планетата си остават междуконтиненталните балистични ракети с ядрени бойни глави, но съвременният свят се промени толкова много, че едва ли не се смята, че такива изстрелвания могат да бъдат постигнати при желание от група хакери, въоръжени с лаптопи. Настъпващата информационна ера променя изцяло принципите на конкурентно оцеляване. Така, според нова максима, в съвременния свят статутът на силно развита държава се осигурява от наличието на съвременни индустрии и технологии, в близко бъдеще чрез напреднали изследвания и разработки, а занапред и от образование.
Както знаете, преди шест години бяха въведени икономически санкции срещу Русия, които все още са в сила. В резултат на това днес Русия има сериозни проблеми както с научното и технологичното развитие, така и с общото състояние на сферата на образованието. Състоянието на руската икономика и отбранителната промишленост зависи от състоянието на икономическата база, съответстваща на ерата на индустриализма.
Ярко потвърждение за това беше сделката, която се провали през февруари 2020 г. с доставката във Виетнам на руски бойни машини за пехота БМП-3. Виетнамската делегация прецени, че последният модел руски бронирани превозни средства е напълно неподходящ за използване в климатичните условия на Югоизточна Азия. BMP-3, проектиран за много непретенциозен руски военен персонал, беше лишен от дори минимален комфорт за екипажа и неподходящ за работа при високи температури (по-специално поради липсата на климатик). Освен това, според виетнамски експерти, BPM-3 има нисък моторен ресурс в сравнение с конкурентите. По принцип руските бронирани превозни средства са едни от най-евтините по изкупни цени, но в крайния баланс са много скъпи, тъй като се нуждаят от почти непрекъсната поддръжка (често се разрушават и изискват постоянна подмяна на резервни части).
Друг пример - през 2019 г. Индия обяви търг за доставка на системи за противовъздушна отбрана с малък обсег, в който участва Русия, представяйки противоракетната ракетно-оръжейна система Pantsir-C1, а Южна Корея със самоходната противовъздушна система K30 Biho Flying Tiger. Въпреки че огневата мощ на руската система за ПВО беше по-висока, Русия загуби търга, тъй като технически продукт беше технически невъзможно да се интегрира в най-новите системи за командване и контрол на въоръжените сили на Индия.
Този факт изисква специално внимание, тъй като въоръжените сили на Руската федерация имат сериозни проблеми със съвременните системи за управление на командването. И така, след като през 2015 г. Франция прекрати договора с Русия за доставката на два носача на хеликоптер тип „Мистрал“, руски служители с неприкрит гняв, но неочаквано честно признаха, че руската отбранителна промишленост е в състояние да изгради корпуса на такъв кораб и да го оборудва с оръжие, но да създаде високотехнологично комуникационното оборудване, обезпечаващо връзките и системите за управление, не могат.
Руската федерация може да се похвали с множество ракетни системи за изстрелване, но, например, въоръжените сили на САЩ отдавна престанаха да използват килим бомбардировки с неуправляеми снаряди, което води до голям брой жертви на цивилни и унищожаване на инфраструктурата. Вместо това САЩ и други страни с напреднала отбранителна промишленост използват безпилотни летателни апарати и ръководени бомби, които удрят конкретен обект с висока точност.
Единствената област, в която отбранителната индустрия на Русия все още има гарантирани поръчки, е поддръжката и модернизацията на съветската и руската техника. Например през последните години Русия модернизира изтребителите МиГ-29, които са на служба в българските ВВС (но дори и след това българските пилоти често отказваха да летят на обновения МиГ-29 поради високия брой на аварии); ремонтирани 4 военни хеликоптера Ми-17 за Унгарските ВВС (въпреки че тези машини по своите характеристики, дори и след ремонта, остават с екипировката на миналия век); направи основен ремонт на 10 вертолета Ми-171 за хърватските военновъздушни сили (въпреки че Загреб официално заяви, че договорът е лошо изпълнен, тъй като много машини не могат да летят нормално). Въпреки че успя да достави нови оръжейни системи на Азербайджан, комплексът за отбранителна промишленост на Руската федерация не успя да избяга от скандал. Претенциите на Баку се състояха във факта, че военната техника с руски произход не отговаря на характеристиките, предписани в договорите, редовно се проваля и условията за предоставяне на ремонт и доставка на компоненти постоянно се забавят.
Трябва също да се отбележи, че страните-членки на някогашния Варшавски договор отдавна са се присъединили към Северноатлантическия алианс, така че рано или късно те напълно ще заменят своите флоти от бойни самолети и хеликоптери, както и системи за противовъздушна отбрана с продукти, произведени в страните членки на НАТО. Засега това не се е случило поради липсата на необходими бюджетни средства за скромно развиващите се икономики на бившия комунистически блок, но по принцип това е неизбежно. Например Полша вече е сключила договори за закупуване на 32 американски изтребителя F-35A Lightning II от пето поколение (януари 2020 г.), четири тежки вертолета британско-италианско производство Leonardo AW101 Merlin (2019 г.) и системата за противовъздушна отбрана American Patriot (2018 г.) . Други страни в региона разглеждат различни модели американски, шведски и френски изтребители.
Поради факта, че Централна и Източна Европа (заедно с Грузия, Азербайджан и Украйна) неизбежно се изплъзва от орбитата на Русия, последната търси опора в съюзниците на бившия СССР в Азия, Африка и Латинска Америка. И така, през 2015-17г. Руската федерация се опита да навлезе на пазара на Латинска Америка и Карибите с бойния учебен самолет Як-130 (който след разпадането на СССР стана първият напълно нов модел руски самолет, а не модернизирана версия на съществуващи модели). В резултат на голям брой непланирани кацания, аварийни ситуации с двигателя, повреди на хидравличната система, аварии (без сериозни повреди) и катастрофи (седем случая) прекъснаха преговорите за закупуването на Як-130.
В този контекст трябва да се отбележи, че огромното мнозинство двигатели за руски самолети и хеликоптери са произведени в Украйна преди 2014 г. („Мотор Сич“ и „Ивченко-Прогрес“), но след анексията на Крим и конфликта, развихрен от Русия в Донбас, украинската страна спря доставки за страната-агресор. Впоследствие комплексът за отбранителна промишленост на Руската федерация разработи аналози на отделни механизми, но редица двигатели, необходими на Русия, не можаха да бъдат възпроизведени.
Като цяло може да се твърди, че декларираната от Москва политика за заместване на вноса се е провалила. В допълнение, ограничителните мерки, наложени от Запада по отношение на много сектори на руската икономика, продължават да блокират развитието на руската отбранителна промишленост, във връзка с което не се сключват нови сделки за продажба на оръжие, а съществуващите договори се нарушават поради липсата на чужди компоненти.
Като цяло, при по-нататъшното практикуване на този модел на руската икономика, основан на експлоатацията на минерални ресурси и индустриалния потенциал от първата половина на ХХ век, както и разширяването на международните санкции срещу Руската федерация (които могат да бъдат отменени само ако Крим и Донбас са напълно обезлюдени), отбранителната промишленост Руската федерация няма и най-малкия шанс да възвърне загубената позиция на световния оръжеен пазар.
Предвид пълното отсъствие в Русия на обещаващи високотехнологични разработки, комплексът за отбранителна промишленост на Руската федерация може да разчита само на успешната продажба на най-добрите си оръжия от вчера на изостаналите страни от третия свят (Либия, Южен Судан, Ирак, Афганистан, Венецуела). Явно на Русия е предопределено да остане бензиностанция с ядрено оръжие.