Докато при „Апартаментгейт“ ние видяхме нотариални актове, документи за парични преводи, интервюта с пряко замесените лица, сега се движим малко на сляпо. Вярно, каталунските органи провеждат свое разследване, но се набива на очи, че главните действащите лица - Александър Чаушев, Яна Горанова, Силвия Николова, Борислава Йовчева и нейните роднини са грижливо скрити от общественото внимание. Водещите медии и издания избягват да изговарят имената им, да не говорим за публикуването на техни снимки. Вместо това се канят едни и същи коментатори, за да ни засипват с камари от клишета. Не че е кой знае каква изненада, разбираемо отдавна българската журналистика на търси истината и смисъла на събитията, а просто чинно изпълнява поредната поръчка.
Но дори извън полето на фактите, интерпретациите са старателно дозирани. Под формата на стремеж към благоприличие се налага разбирането, че не бива да се засяга темата за отношенията между Бойко и Борислава. А те са ключа към скандала. Засега министър-председателят отказва да отговаря дали познава въпросната дама, с надеждата, че „пожарът“ скоро ще бъде потушен.
Разбираема е неговата позиция, но ние като общество имаме право да знаем всичко за публичните си личности. Щом сме им предоставили привилегията да управляват нашите съдби и пари, имаме правото да нахлуваме в личното им пространство, включително и под юргана им. На който не му харесва, да си стои непопулярен.
Във всяка европейска страна би представлявала огромен интерес информацията дали ръководителят ѝ има непризнато от него дете. Навсякъде подобно нещо предизвиква обществен и политически резонанс. Фактът, че темата у нас е почти закрита за медиите, говори не за виския им морал, а е поредното доказателство за липсата на журналистическа свобода. Вместо това, постоянно ни се натяква, колко долно е да се нахлува в личния живот на Борисов. И призива се отправя все от хора, на които им личи отдалеч, че са впрегнати да провеждат кризисен пиар, щедро заплащан или от самото управление, или от кръгове, подобни на разследваните в Каталуния. Толкова за интимния аспект на нещата.
Сега по-имиджовия. В момента той най-много бие по Бойко Борисов. Самият той добре охарактеризира ситуацията с думите „омаскариха ме“. Странно, дали досега е живял с разбирането, че се ползва с репутацията на почтен човек сред българите? И още по-странно, замислих се, че никога не е провеждано социологическо проучване, което да попита хората дали вярват, че премиерът ни е честен човек. Защо ли?
Но в конкретния случай самият факт, че разследващите органи на една страна проучват министър-председателя на друга, съюзна държава, за пране на пари е потресаващ. Борисов е пред риска да се превърне в черната овца сред европейските лидери. А тук се правим, че изобщо няма никакъв проблем. Я да си представим, че подобна информация беше излязла за президента Радев, например. От изгрев до залез медиите щяха да ни набиват в главите какво неизличимо петно е лепнато на родината ни, ще ни се натяква да се вгледаме в „истинското лице и в извора на корупцията“ и ще се апелира горещо към държавния глава, ако е останал с поне грам достойнство, да си подаде оставката незабавно.
Но щом нещата касят г-н Борисов, речетативът е съвсем друг. Говори се основно за съседа – гад, за руските рубли и за несправедливото отношение към премиера ни. Изобщо, първата цел на Борисов в момента е да влезе в ролята на жертва. Горкият, търси разбиране дори и от строителните работници по магистралата. Важно е да се втълпи, че това не е само удар по него, но и по всички нас, които злият външен враг иска да лиши от едно мъдро управление. И лека-полека целия скандал да се набута в отработената схема за противопоставяне на българите Запад-Изток, комунизъм- антикомунизъм, за да бъдем лишени от всякаква възможност да си правим обективни заключения.
Следващият аспект е юридически. Как българската правоохранителна система ще отреагира на ситуацията. Досега тя служеше за верен помощник на властта, като или отказваше да раследва управленските престъпления, или ги оправдаваше. Нека си спомним случая „Ало Ваньо“ или по-малко известната история на самопризнание на Борисов, че немска фондация е финансирала създаването на ГЕРБ. Нещо абсолютно забранено от закона.
Съдбата се пошегува, та сервира скандала точно в момента, когато ни убеждаваха, че вече имаме не просто работеща, а настървена прокуратура. И Гешев е нейното острие. Ха сега да видим колко е независим и колко е безкомпромисен новият главен прокурор. Или за него е приоритет да се бори с престъпления, за които са изтекли сроковете на давност, а текущите дела ще ги остави за своите наследници. Ха да видим и дали ще излязат записи от разпитите на заподозрените лица, или последните ще бъдат поканени просто на кафе в следствието, колкото да се отбие номера.
Много е вероятно, както Гешев ни убеждаваше, че Пеевски няма никакво отношение към КТБ, да повтори същото и за Борисов и къщата в Барселона. Не трябва да има никакво съмнение, че ако скандалът добие критични измерения, премиерът няма и да се замисли да пожертва репутационния образ на Гешев, стига да намали собствените си щети. Което поне ще сложи край на приказката за новопоявилия се юнак в поредната борба с престъпността. Но за това след малко.
Сега и за политическия аспект. БББ е вторият скандал след „Ало, Ваньо“, който поставя под съмнение почтеността лично на Борисов. И това не бива да се подценява. Аферата с Мишо Бирата може и да не получи съдебно развитие, но тя осакати тежко ГЕРБ. Спря политическото му развитие в зародиш и трайно остави партията да се колебае с електорална подкрепа около един милион избиратели. Тя си остана най-мощната партия, но не успя да придобие доминиращ характер. Нещо повече, Борисов се лиши от възможността да влезе в ролята на баща на нацията и към него отношението се промени - от този момент насам, отрицателните оценки към личността надминават положителните минимум с два пъти.
Въпросът е каква сега ще бъде политическата цена. Дали ГЕРБ ще претърпи електорални загуби не е много ясно. Неговите избиратели изглежда са готови да простят всичко на своя идол. Но безспорно негативните оценки ще нараснат и то не само количествено, но и качествено. Те ще придобият по-остри форми, управлението ще почувста срещу себе си диханието на една по-мощна омраза и отвращение. Което означава, че за останалите политически сили ще става все по- лесно да взаимодействат помежду си на анти-ГЕРБ основа и обратното, все по-трудно ще става колаборирането им с ГЕРБ. А всеки новопоявил се политически проект, за да отговори на обществените нагласи, ще трябва да се детерминира като ярка анти-ГЕРБ сила.
Но струва ми се, че БББ ще предизвика и „скрити рани“ върху тялото на днешното управление. Именно защото ангажира прокуратурата, скандалът ще се превърне в истински лакмус за така прокламираната нейна готовност да се бори с престъпността по високите етажи на властта. Тя или трябва да „подгони“ Борисов, или ще покаже своята същност на властова прислужница. Каквато всъщност е. Защото цялата пушилка, която сега се вдига, няма за цел да създаде ефективна правоохранителна институция, а само да напомпа личния рейтинг на Гешев. Който догодина да бъде вкаран в употреба и в парламентарните, и в президенстките избори.
Странно е и поведението на опозицията и главно на БСП. Ако БББ-скандалът не е повод да се внесе персонален вот на недоверие към министър-председателя, не знам какво очакват да се случи. Дали Борисов е участвал в схема за пране на пари или не, няма никакво значение. Достатъчно основание за носене на политическа отговорност е фактът на самото му познанство с лица, заподозрени в подобни деяния.
Обратно, жажадата за власт на коалиционните партньори на Борисов оправдава напълно очакванията на публиката. Те са влезли в ролята на перфектните службогонци, готови да преглътнат всичко и всеки, стига дори само с ден да бъдат повече на власт. Идеалните полезни идиоти, на които предстои утре за бъдат захвърлени на „кучетата“ на Гешев.
Скандалът явно няма да разклати прословутата ни стабилност в краткосрочен план, но той има потенциала да усили противниците на Борисов и ГЕРБ. И да се изправим пред ситуация, когато днешната власт ще трябва да избира между властта си и виталността си. А досега, винаги когато попадаше в окото на общественото недоволство, Борисов захвърляше властта. Въпросът тук опира и до всички нас. Колко дълго като общество ще сме склонни да се фокусираме върху скандала БББ и какви изводи ще си направим от него.
Автор: Геори Георгиев
Източник: "Гласове"