Всяко изтрезняване е болезнено, то е като раждането.
Докато в България, макар и неохотно, се прокарва турската теза за жестокостта на гърците спрямо мигрантите, във Франция настроенията се надигат в обратна посока. Журналисти, интелектуалци и политици изразяват открито мнението на голяма част от френското общество, което не крие възхищението си към гръцката категорична съпротива, срещу мюсюлманските тълпи.
Гърция винаги се е ползвала с благосклонния поглед на Париж и не само заради историческото минало на южната ни съседка. Французите са най-многобройните туристи и по островите на Средиземно море се чувстват като у дома си. Голяма част от тях притежават и къщи. Франция успя да убеди Германия и съответно наложи своята идея за спасението на Гърция от фалит. Положителният резултат е неоспорим. Отношенията между Атина и Париж са много здрави и по отношение на отбраната. От самото начало на агресивните маневри на Ердоган около Кипър, Еманюел Макрон изпрати атомния самолетоносач "Шарл де Гол" да наблюдава движението на турските плавателни съдове.
Многобройните човешки жертви на турската армия в Сирия и неуспеха на "Нео Османската" му политика, извадиха Ердоган от равновесие. Турският президент тръгна да си отмъщава на Европа. Без да му мигне окото, той излъга мигрантите, че пътя към богатия Запад е отворен за тях. Тази неговата злонамереност, напоена с религиозен заряд, не може да остане без отговор.
Още повече, че изнудването на което подлага европейците от десетина години, преля чашата на търпението им.
Не е изненада, че френската преса посочи открито турския президент за "Враг на Европа". Препоръчват се драстични мерки в защита на ЕС, срещу турската заплаха. Според французите, Ердоган разбира само от сила. Поради това европейският отговор на агресията трябва да бъде силов. Спиране на милионите, договорени за да държи мигрантите на собствената си територия. Икономически бойкот във всички области.
Изключване на Турция от НАТО и прекратяване на всякакви преговори за еврочленство. Дори всички тези мерки да не са приложими, доверието към Ердоган, докато той е начело на Турция, е окончателно изчерпано. Гръцката защитата на границата с Турция напомня боевете на Шипка, решили съдбата на България. Формата е различна, но в същността разлика няма. Сблъсъка между цивилизациите е очеваден!
На този етап отсъствието на Русия и рамото на Тръмп са в полза на Турция. Но само за сега. "Власите на край Дунава се давят!" Ще поживеем и ще видим.