Тази история започва на 4 септември през далечната 2012 г. Тогава Европейската комисия започва разследване срещу най-големия доставчик на природен газ за Европа – руската държавна компания „Газпром“, пише Йовка Димитрова за "Свободна Европа".
Причината – осем държави от Централна и Източна Европа - Полша, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Словакия и България, са подали жалби за неконкурентните условия, на които „Газпром“ им предлага услугите си в нарушение на европейските правила за конкуренцията.
Точно седем и половина години по-късно това дело води до намаляване на цената на руския газ за България с 40 процента – най-голямото в историята на отношенията между българската държава и руската компания.
Разследването
Разследването за нарушение, заведено под номер АТ39816, не се различава особено от десетките подобни случаи. Същинската част на разследването, в която Комисията изучава жалбите и проверява ситуацията, продължава три години. И едва през 2015 г. тя излиза с първите си заключения, че „Газпром“ „нарушава антитръстовите правила на ЕС, като следва обща стратегия за разделяне на пазарите на газ според националните граници“, което е позволило на руската компания „да налага по-високи цени на газа в България, Естония, Латвия, Литва и Полша.
„Газпром“ се бори яростно срещу заключенията и използва всички възможности за обжалване и оспорване. След продължила още почти три години позиционна война чрез размяна на въпроси и отговори, на 24 май 2018 г. Европейската комисия обявява, че се е договорила с газовия гигант за промяна на условията на договорите, чрез които осемте държави получават газ от Русия.
Първоначално решението се приема с разочарование - вместо да наложи милионни глоби, както срещу „Гугъл“, „Епъл“ или „Амазон“, Комисията сключва споразумение с „Газпром“ за доброволна промяна на договорите. Полша, която е един от инициаторите за подаването на жалбите, дори заплашва да го обжалва.
„Всички дружества, извършващи дейност в Европа, трябва да спазват европейските правила за конкуренцията, независимо от държавата им на произход“, категорична е еврокомисарката за конкуренцията Маргрете Вестагер.
С какво Европейската комисия задължи „Газпром“
Условията към руския доставчик са три: цените, премахването на териториалните ограничения и уреждане на режима по два международни газопровода.
Руският доставчик трябва да премахне всички наложени на клиентите си ограничения за препродажба на газ през граница. И в осемте държави договорите им за доставка изискват закупеният газ да се използва само на конкретната територия, без да може да се изнася и препродава. „Газпром“ поема ангажимент да не включва подобни клаузи и след изтичане на споразумението с Еврокомисията.
„Газпром“ е задължен да отвори договорите и да предоговори цените, така че те да съответстват на тези, по-които доставя на западноевропейските пазари. По-високи цени са установени в Прибалтика, Полша и България, където тя е рекордна за ЕС. За петте държави е договорен механизъм, чрез който да могат да искат понижаване на цената на всеки две години. При необходимост това може да се прави и на пет години.
Механизмът позволява предоговарянето да започне веднага, т.е. още при излизането на решението за споразумението през май 2018 г. Новата цена трябва да отразява конкурентните западноевропейски референтни стойности, включително цените на разпределителните центрове за втечнен газ - към това време най-важните от тях са TTF в Холандия и NCG в Германия. Новата цена се прилага със задна дата, считано от датата на искане за преразглеждане на цената. Ако двете страни не се договорят за 120 дни, те могат да се обърнат към арбитражен съд в ЕС, който да я определи.
Комисията задължава руския доставчик и да се откаже от поставяне на условия за ограничения за ползването на газопреносната инфраструктура заради господстващата си пазарна позиция в доставките на газ по „Южен поток“ през България и по газопровода „Ямал“ в Полша.
Задълженията, които се вменяват на руския енергиен гигант, са за срок от осем години – до 24 май 2026 г. При нарушение на някое от условията „Газпром“ ще дължи глоба на Европейската комисия до 10% от световния си оборот, който през 2018 г. е 119 милиарда долара.
Изключенията за България
Освен изброените ангажименти „Газпром“ се задължава да промени разпоредбите в договора си с България за мониторинга и измерването на потреблението на газ, така че те да бъдат контролирани от българския газов оператор, а не от руската компания.
За България и трите Прибалтийски държави „Газпром“ се задължава да позволи на свои клиенти, купили газ за Унгария, Полша или Словакия, да го доставят и за четирите държави, използвайки преносната мрежа на руската компания и при прозрачни и фиксирани такси.
За „Южен поток“ „Газпром“ обещава да не търси обезщетение от българските си партньори след прекратяване на проекта и да не го оспорва.
От механизма за ценовите преговори, договорен от Брюксел, става ясно, че България се е възползвала от възможността да поиска понижаването на цената през август 2019 г. - почти 15 месеца, след като ѝ е била дадена възможност за това. Договорената нова формула на изчисление ще бъде валидна шест години, като България ще може да поиска да я намали още три пъти, ако желае.
Експертите са категорични, че решението на Европейската комисия е водещ мотив за пристъпване към корекция на цената, но не и единствен. През последната година „Булгаргаз“ от монополист на пазара със 100-процентен дял на доставките, започна да усеща конкуренция от частни компании, вносители на втечнен газ. Тъй като те купуваха на международните борси на по-ниски цени от тези, на които „Газпром“ продаваше на „Булгаргаз“, търговците на втечнен газ успяха да притеглят по различни оценки между 30 и 40% от пазара. В момента около 40 компании са регистрирани като търговци на газ, като основно внасят американски втечнен газ, намалявайки зависимостта на България от руските доставки.
Притеснения сред другите търговци
Тъй като механизмът задължава „Газпром“ да приеме понижаване на цената със задна дата, „Булгаргаз“ вече обяви, че ще върне разлика на клиентите си от около 150 млн. лв. Това предизвиква тревога у останалите търговци на газовия пазар, тъй като ще означава промени във вече приключили договори за доставки. Тяхната ценова формула е обвързана с цената на обществения доставчик, тъй като повечето от тях използват като референтна цената, определена от българския регулатор. Евентуално задължение за тях да коригират вече сключени сделки, ще намали или унищожи печалбата им, поставяйки ги при различни условия от тези на „Газпром“. Това би предизвикало фалит на някои по-малки търговци и сериозни финансови трудности при по-големите играчи на пазара.
Надплатените суми биха могли да се прихващат и за бъдещи доставки, но това отново би било в ущърб на конкуренцията на пазара, тъй като би направило „Булгаргаз“ предпочитан за сметка на останалите участници на пазара, които не разполагат с непланирани допълнителни средства, за да подобрят условията за своите клиенти. Подобно поведение не изключва подаването на нови жалби пред Европейската комисия за нарушаване на конкурентните правила, но потвърждението на този факт вероятно ще дойде твърде късно за някои търговци на втечнен газ.
Разпореждането с компенсацията не е предмет на европейския механизъм, така че държавният доставчик има различни възможности, както да върне надплатеното на клиентите си, така и да инвестира средствата например в развитието на мрежата. Към момента около 85% от общините все още нямат възможност да си доставят газ, който е по-евтин и по-екологичен от твърдите горива, използвани за отопление и производство на ток например. При подобно обезщетение, изплатено от „Газпром“ през 2012 г., парите например са преведени на Българския енергиен холдинг, а не на крайни клиенти, припомнят експерти в бранша.
Каква ще е цената за крайния потребител?
Малцина експерти се ангажират с конкретни прогнози преди да станат ясни повече подробности по договора. Те обръщат внимание, че при индексирането на цената ще ползват за референтни цените на газовия хъб в Баумгартнер, Австрия, които традиционно са по-високи от тези в TTF. Тръгвайки от най-високите в Източна Европа, те и след намалението ще продължат да бъдат над средните. Заради търсенето газът ще продължи да е по-скъп през студените месеци и по-евтин през летните, като намалението от 40% може да се приеме само като средногодишна база.
Това от една страна не е повод за радост, от друга, при желание, българската държава може да използва този факт след две години да иска ново понижаване на цените от „Газпром“ по европейската схема.
Засега единодушие има само по факта, че в резултат на поевтиняването на газа, синьото гориво ще стане по-привлекателно за българските клиенти на енергийните доставчици. В дългосрочен план това би намалило въглеродните емисии в енергетиката, както и енергийната ефективност.