Преди 30 г. литовците извършиха нещо нечувано: обявиха своята независимост от СССР. Събитията във Вилнюс и до днес плашат Кремъл, пише Константин Егерт.
Събитията в Литва бяха първата пролетна птичка-предвестник на разпадането на СССР и дадоха изначален тласък за верига от последващи процеси в и без това разклатената съветска сфера на влияние.
В онзи мартенски ден новоизбраният Върховен съвет на Литовската съветска социалистическа република се преименува на „Върховен съвет на република Литва" и обяви независимостта на страната от СССР. А още по-точно – обяви възстановяването на независимата литовска държава - близо 50 години след нейното окупиране и анексиране от Йосиф Сталин.
Събитията в Литва бяха първата пролетна птичка-предвестник на разпадането на СССР и дадоха изначален тласък за верига от последващи процеси в и без това разклатената съветска сфера на влияние.
В онзи мартенски ден новоизбраният Върховен съвет на Литовската съветска социалистическа република се преименува на „Върховен съвет на република Литва" и обяви независимостта на страната от СССР. А още по-точно – обяви възстановяването на независимата литовска държава - близо 50 години след нейното окупиране и анексиране от Йосиф Сталин.
Точно както постъпи по време на събитията на киевския площад „Майдан" през 2014 година, днес пропагандната машина на Путин се опитва да представи случилото се във Вилнюс през март 1990 като „националистически преврат", подкрепян от вечния „виновник за всички злини" – Съединените американски щати.
Днешното руско ръководство игнорира не само факта, че литовците просто искаха да напуснат СССР, но и важното обстоятелство, че го направиха законно и в съответствие с конституцията – а не чрез „преврат", „бунт" или „сепаратизъм". Това уточнение е изключително важно. Режимът на Путин не само използва съветската империална носталгия, за да циментира антизападните нагласи като доминираща идеология в съвременна Русия, но и се опитва да попречи на руското общество да вземе в свои ръце собствената си съдба.
Събитията във Вилнюс от 1990 (точно както и тези в Киев през 2014) са важни, но и много плашещи за Кремъл, защото демонстрират как точно могат да се случат нещата, макар и по два различни начина.
А днешните московски управници не желаят повече първи пролетни птички и отчаяно се опитват да предотвратят появата им и на други места.