Аз никога няма да мога да бъда безпристрастен наблюдател на България отвън. Но ми се иска да споделя, че има какво да се постигне още по отношение на положителното развитие на образа на страната ни. Това заяви в Proинтервю Надежда Сандолова, която работи в одитен състав IV на Европейската сметна палата в „Собствени приходи, изследвания, вътрешни политики, банкови дейности, институции и органи на Общността“, в отговор на въпрос как й се вижда обликът на България през погледа на човек, който живее и работи извън пределите на страната.
Според нея България не дава гласност достатъчно на постигнатото, на конкретните резултати. Прекомерно се подчертават само проблемите, които трябва да решаваме вътрешно. „Добре е да си самокритичен, но единствено и само да се самообругаваш е прекалено. С времето това се наслагва като представа за действителността у нас. Липсата на цялостна информираност и липсата на самоуважение много бързо могат да доведат до подражателство и нереална преценка за това какви сме ние и какви са другите, както и до отдалечаване от национални ценности и традиции. Моето лично разбиране е, че е важно да се знае повече за нашата история и култура. Културният обмен е основно средство за стойностна комуникация, която считам за изключително забравена и пренебрегната политика. Трябва да се харесаме и да си повярваме самите ние, за да ни приемат и да ни повярват и другите. Трябва да сме партньори, а не подражатели”, смята Сандолова.
Надежда Сандолова е член на Европейската сметна палата от 2007 година. Какво означава работата й там, според нея:
„Номинацията ми през 2007г. за член на Европейската сметна палата за мен беше признание за моя принос към развитието на публичния одит в България. Считам работата си в европейската одитна институция през последните пет години и половина за естествено продължение на постигнатото от мен като член на българската Сметна палата (1995г.-2005г.), както и за натрупване на допълнителен опит в професионално отношение. Одитът на разходването на европейския бюджет следва изискванията на международните одитни стандарти, но и съдържа някои особености при приложението им, които бяха нови за мен.”