Коментар на Панко Анков
Цинично е, но ще го кажа: трябваше да бъде обявено „извънредно положение“, за да се види какво представляват пазарната икономика, неолибералното общество, европейските ценности, капитализмът и глобализацията. Каквото и да говорим, това е резултатът от нашия „нов цивилизационен избор“. Рано или късно трябваше да се прояви истинският лик на либерализма и нищета на либералната държава. Аз мислех, че това ще стане по-късно, ала обществото и икономиката са до такава степен гангренясали, че сами не могат да се търпят; те усещат края си и търсят избавление. Но нищо утешително не може, а и не бива да им се обещава, защото от тук нататък започва мъчителната им агония.
Когато едно система е основана и оправдана върху принципа на егоизма, личния успех, жаждата за пари и печалби, тя никога не може да бъде солидарна. Ако ѝ се наложат жертви, тя или няма да ги даде, или ще ги прехвърли върху тези, които най-малко и най-трудно ще ги понесат, защото са най-бедни, най-беззащитни и немощни. Системата е отучила хората да мислят за другите. Но тя е направила това и с държавите. Затова и в критични ситуации, каквато е сегашната, вероятността да се задействат механизмите на солидарността, благотворителността и съчувствието е нищожна. А и държавата не знае (пък и не желае) как да ги конструира и пусне в ход. Обстоятелствата я принуждават (защото няма кой друг да я замести!) да спасява обществото и себе си, като организира всички за постигане на поставената кауза, тя нервничи, гневи се и по същество се обърква в собствените си безсмислени действия, неподготвеност, некомпетентност и лъжа. Но тя по своята идеологическа природа не може да бъде готова, а и способна, да разреши възникналите проблеми, тъй като е лишена от чувства. Затова се надява, както и досега, пазарът да се задейства и регулира хаоса. Пазарът обаче работи вече срещу нея!
Смисълът на извънредното положение е в изключване на пазара и дерогиране на либералната икономика и държава. То задължава държавата да вземе нещата в ръцете си и да заработи като социална, изцяло отдадена на грижата за хората. Не тя да разчита на хората, а хората да разчитат изцяло на нея. Ако стане обратното (а тя точно това и желае), нищо не ще се получи. Тя ще апелира за спокойствие, трезвост, съдействие, но хората няма да ѝ се отзовават, защото така ще ѝ отнемат функциите. Сега именно се вижда колко абсурдни са либералните правила в икономиката и обществения морал. И колко са ненарушими и непобедими.
Защо хората се презапасяват, въпреки че ги уверяват да не го правят, защото нямало опасност от криза в снабдяването? Защото действат либерално: да има за тях, а не за всички. А и защото никой няма право да им забранява да го правят. Те са свободни и проявяват свободата си по този начин. Друг начин те не познават и не признават. Така са научени.
Държавата иска съдействие и дори жертви от гражданите, но сама не им дава пример със свои жертви. Тя ги принуждава да харчат повече и е ясно, че ще ги лиши от доходи и бързо ще им изсмучи парите, които все още притежават. На всичко отгоре им заявява, че не е в състояние да им плаща, когато не работят; че няма да намали цените на водата и електричеството; няма да им опрощава данъци и наеми. Макар че с мерките си ги лишава от работа заради карантината и затварянето на обекти. На всичко отгоре не им осигурява дори елементарните средства за самозащита от болестта, защото просто не е в състояние да го изработи и достави. Няма маски, спирт, защитни облекла, дезинфектиращи препарати и т. н. Обещава, че ще пресече спекулата, но не може да спре повишаването на цените им. Или да задължи когото и да било да произвежда и продава, ако той няма интерес.
Всичко това изглежда абсурдно, ала не е. Напротив, то е напълно в реда на нещата. Към тях трябва да добавим почти всеобщата некомпетентност както на висшия управленски кръг, така и на цялата държавна и общинска администрация. Тази некомпетентност стана възможна, защото самата държава я изискваше. Нали пазарът регулира всичко, защо е нужно държавата да бъде обучена, умна, можеща?
Ако друго беше нейното състояние, нямаше да обявява най-напред извънредно положение, а след това се чуди какво да прави. Тя имаше достатъчно време да обмисля и се подготвя, преди да действа. Но тя нито обмисляше, нито се подготвяше; не изработи програми за действие, не се организира. Ръководителите ѝ говореха, правеха се на загрижени и отговорни, надявайки се, че така ще ги харесат, обикнат повече. И бяха убедени, че няма да им се наложи да правят нещо различно от обичайните жестове, ръкомахания, мръщения и празнословие.
И това не е само с нашата мила държава, а с всички от Европейския съюз. Защото либералната държава никъде не е грижовна, умна и добродетелна. Тя и сега ще разчита „пазарът“ да ѝ свърши работата или хората сами да се оправят, както могат.
Но този социален фон да призоваваш да не се политизира и обстановката да не се използва за политически цели, е съвсем нелепо. Да политизираш, т. е. да казваш истината и да не си съгласен, не означава, че не разбираш сериозността на заплахата от коварния вирус. Напротив, сега повече от всякога трябва да се политизира и да не се пестят истините за състоянието на държавата и способността на властта да се справи с положението. Нали самата власт политизира и използва всяка възможност, за да се хвали. Нима тя има повече права отколкото всички останали?
Лошото е, че лявата опозиция не предлага идеи и перспективи. Защото в социалдемократическия си вариант тя почти толкова либерална, колкото и държавата.
Дано поне повече хора разберат, че всъщност най-голямата опасност и най-страшният им враг са не толкова коварният вирус, колкото либералната идеология и основаните на тях икономика и държава.
Защото вирусът ще бъде в края на краищата победен, но губителната идеология ще остане…