Коментар на Лияна Панделиева за сайта "Гласове"
В България не съществува нито един професионален паркинг за тежкотоварни автомобили. В това отношение обаче не сме на опашката на Европа, защото и други държави от ЕС са зле колкото нас. Кризата с Covid19 показа обаче колко трагично сме закъснели с осигуряването на тази задължителна инфраструктура. България не е написала и една буква като искане за отпускане на средства по специална европейска програма и така не сме ползвали и цент от предвидените 45 млн. евро.
През 2011 г., когато министър на транспорта за първи път стана Ивайло Московски, настоях да получа отговор на въпроса кога в България ще започне изграждането на професионални паркинги за тежкотоварни превозни средства, които у нас традиционно наричаме тирове. Министър Московски отговори, че „такива паркинги ще бъдат финансирани през следващия програмен период с инструмента Connecting Europe Facility, като периодът в който можеше да се кандидатства за финансиране бе между 2014 и 2017 г. България обаче не е написала и една буква като искане за отпускане на такива средства и така не сме ползвали и цент от предвидените 45 млн. евро.
За сметка на това министри и зам.-министри надълго и нашироко обясняваха, че работата с паркингите няма как да стане , защото дори да бъдат частни и разположени край основните пътни артерии, по закон частникът няма право да изгради ускорителните ленти на магистралата, а държавата не може да строи допълнителни пътища за частници. Хоп – българският бюрократичен кръг се затвори и ТИР-овете си останаха по аварийните ленти (което е нарушение на закона) и тук-там – на разширения при някои бензиностанции. Така от 11 години собственик на 110 дка. край транспортна артерия не може да построи професионалния паркинг за който е изготвил проект, защото никой не му дава разрешение за това.
През 2011 г. от транспортния бранш вече трета година настояваха у нас да започне изграждането на професионални паркинги по модела на Германия, с интерактивни карти за тяхната заетост, с организация за разпределение на видовете превозни средства (да не стоят един до друг камион с овце и такъв с пропан-бутан), системи за пожарна безопасност, помещения за почивка, кухни, бани, охрана. По онова време всеки водач в България спираше където завърне, защото нямаше дори отбивки, където камионите да спрат. За хигиена и сигурност и дума не можеше да става. Не само българските, но и чуждите превозвачи подправяха данните от тахографите, за да могат да се измъкнат от територията на страната с възможно най-малко почивки.
През 2020 година положението е същото, но към липсата на съответстваща инфраструктура, се добави електронна винетка и дигитални тахографи, които вече не могат да бъдат манипулирани.
През 2019 г. Европейската комисия прави заключение, че в ЕС са необходими 400 хиляди охраняеми зони за паркиране на ТИР-ове.
На този етап наличните места за спиране на камиони са 300 хиляди, но едва 7 хиляди от тях са охраняеми. В България, Гърция, Великобритания, Швеция, Ирландия и Финландия не съществува нито един паркинг, който да отговаря на стандартите за охрана, ред за паркиране и хигиена, а в Румъния и Италия са само по един. Така Пакетът „Макрон“ започва да добива поне човешка логика, но пак не дава сигурност за товарите.
В Сърбия, която не е в ЕС, през няколко километра се виждат табели „Одморище“ и там са разчертани огромни паркинги, където ТИР-овете спират за почивка, оборудвани са с химически тоалетни и няколко кошчета за боклук. Отделно от това, новата магистрала от сръбска граница до Белград и оттам до Унгария, е наситена с бензиностанции и над половината от тях разполагат с обширни места, където могат да паркират както автомобили (от тези площи се възползват предимно пътуващите от Турция), така и водачите на камиони.
Транспортната криза, свързана с Covid19, показа нулевата ни готовност да се справим с голям наплив от тежкотоварни автомобили.
50 км. колона от камиони е равно на разстоянието от спирка „Окръжна болница“ на „Цариградско шосе“ в столицата до центъра на град Ихтиман. При спазване на скоростта за движение по пътищата, разстоянието се изминава за 40 минути.
Липсата на всякаква организация за движението и престоя на камионите у нас доведе до абсурда 50 км. камиони да стоят в нищото, водачите да гладуват, да се облекчават като кучета в околните шубраци.
При реалната опасност не от Covid19, а от обикновени хигиенни зарази, изведнъж по нареждане на премиера, изоставеното военно летище в Узунджово беше изорано за нула време и превърнато в чакалня за камиони, макар да е насред България и да няма общо с типичните гранични буферни зони. Само като идея – бившето гражданско летище на Видин също може да бъде приспособено, при това се намира на 5 км. от границата.
Нека е ясно: това, че на открита площ са паркирали превозни средства, не означава, че това е паркинг. То е само място за изваждане на камионите от самия път. На терена липсва инфраструктура, тоалетни, места за хигиенизация, за храна.
Два дни по-късно от Агенция пътна инфраструктура (АПИ) отчетоха, че от АМ „Марица“ са почистени 30 тона отпадъци от 20-километров участък от магистралата и 2-метров периметър край пътя. В идните дни периметърът ще бъде разширен, защото боклуците не спират дотам. За сумата от 100 хил.лв. отсечката ще бъде дезинфекцирана, а на почистения терен на летището могат да се разположат общо 3 хил. камиона.
Осигурени са 30 химически тоалетни (дори за 1500 водача, това прави по 50 човека на тоалетна!) и 15 контейнера за боклук.
Несъмнено това е по-добрият вариант от 1500 шофьори, които споделят едни и същи храсти.
Какво е положението в страната?
Напълно нелегално, собственици на бивши ТКЗС-та правят отбивки по черни пътища по които камионите едва се провират; събират им незаконни такси, които са част от сивия сектор в транспорта; условията са неприемливи, но друга опция не съществува. И досега нито АПИ, нито коя да е друга институция се интересува от това проблемът да бъде разрешен.
Какво са направили сърбите?
На входа и на изхода на държавата са построени буферни паркинги с всички санитарни условия и възможности за прехрана. Водачите влизат вътре, настаняват ги по редици, взимат им документите, обработват ги, дават на водачите уоки-токита, за да бъдат информирани когато им е дошъл редът за тръгване.
За „Гласове“ представител на тежкотоварния бранш у нас обясни, че изграждането на един професионален паркинг за камиони струва около 2 млн. евро, но ние не сме използвали и цент от възможните 45 млн. евро по инструмента Европейска свързаност. Не е предвидено да се заделят средства и от останалите пари по Оперативна програма „Транспорт“. Не съществува нито един проект за професионален паркинг.
В Германия камионите слизат от магистралата и срещу 7-9 евро на денонощие, водачите се намират на място с кухни, бани, перални. „В същото време в държави като Белгия, Холандия, Франция се краде много, в Англия се краде като за световно, а застрахователите не изплащат щети, ако си спрял на неохраняем паркинг.“ – обяснява превозвачът.
За пореден път глобален проблем акцентира болезнено на локалния недостиг на политика в сферата на транспорта. Не само пътищата, а всичко, свързано с тяхното обслужване, е съставна част от цената, която се плаща за ползването на пътната инфраструктура. И ако сега 50 км. колона е ярка демонстрация за липсите, то трябва да е ясно, че подравняването на една площ по трасето и по една тоалетна на 500 човека не е справяне с проблема, а само моментно предотвратяване на хуманитарна криза.
Държавата ни е географски кръстопът и за да се запази трафикът на тежкотоварни камиони цивилизован, строителството на професионални паркинги трябва да започне незабавно – поне изоставени летища не липсват, а законът може да разреши проблема с шосейните връзки между тях и основните пътни артерии.