Преди две години написах статия под надслов „Безродници позорят българската историческа наука”. Имах предвид наскоро излезли „приносни” трудове, пълни с лъжи и неверни, изкривени интерпретации на отдавна проучени факти и доказани тези на утвърдени автори, омаловажаващи и дори отричащи петвековното, варварско турското робство. Робство без еквивалент в европейската история! Текстът ми имаше успех и отзвук, препечатаха го в други издания и сайтове, обадиха ме се доста хора, съгласни с казаното от мен.
Да, тези книги и монографии бяха срам за българската историческа наука, градена от поколения достойни изследователи. Но нали все пак, това бяха малотиражни и слабо разпространени издания, малцина чуха само за тях. Лошото е, че през последните десетина години / на икономически, културен и нравствен упадък при това алчно и некадърно управление на ГЕРБ /, тази безродна политика засегна, при това доста сериозно, и българското образование. След безмилостното осакатяване на учебниците по литература, от които бяха изхвърлени редица доста важни текстове и дори големите автори като Ботев и Вазов, започна и осакатяването и на обучението по история на нашите деца.
И така, нашето Министерство на образованието и науката „изобрети” нова методика за преподаването на история в българските средни училища с една- единствена цел: да се накарат българските учители да внушават на българските деца, че всъщност турско робство не е имало; нямало е национално- освободителна борба, българите доброволно са приемали исляма и на драго сърце са си давали децата за еничари; българският народ не е славянски и най- трагичният, че Турция ни е по- голям приятел от Русия, най- страшният период в нашата история не турското робство, а периодът между края на Втората световна война и 1989 г.".
И така: в поредица от курсове за учителите по история, организирани от МОН с министъра- гербер Красимир ВЪЛЧЕВ, през които вече минаха близо 800 учители от страната, на които четоха лекции професори от няколко наши университета. Сред тях се откроиха небезизвестните „атлантици” – купени от разни чужди фондации като „Америка за България”/ известна с целта си да обезроди и американизира страната ни/, Сорос и др. Като: Антоний Гълъбов, Рая Заимова, Лъчезар Стоянов, Евелина Келбечева.
Те упорито искаха да внушат на нашите учители да преподават една определено „антибългарска” история, да отричат или да омаловажават, факти, имена, събития, личности, цели периоди. И на първо място термина „турско робство”. Според тези безродници такова у нас никога не е имало. Имало е някакво „ присъствие” или „владичество”. През тези пет столетия нашите деди съвсем не са били поробени, а „сравнително свободни”. Някои от българите дори са „просперирали”. Нямало е кръвен данък! Това било недоказана измислица...
По този повод ще цитирам думите на проф. Рая Заимова: „Християнските семейства доброволно са давали по едно момче, а те са имали по много, за да има мир и любов и да живеят по-добре" (за кръвния данък); "Девширмето е път към просперитет"; "далеч от центровете на официалната религия българският селянин няма усещане за фатален избор" (за ислямизацията) и че "голяма част от българските светци са наказани със смърт, защото първо са приели исляма, а после се отказали от него"....
Спомних си едно доста смешно филмче на Каналето с участието на Марта Вачкова и Тончо Токмакчиев. В него едно българско семейство с радост предаваше на пратеници от Еничарския корпус едното си, седемгодишно момче, като настояваше да вземат и другото им, по- малко дете, но турците им отказаха, защото беше още малко, само на пет, въпреки че майка му упорито, със сълзи на очи, ги молеше, викаше, настояваше! Наистина, сърцераздирателна история!
„Не, подобно насилствено вземане на българските момчета за еничари и убийци на българите изобщо не е имало”, твърдят тези достойни учени. Въпреки, че историческата истина, доказана в безброй документи и летописи е напълно ясна: български момчета- християни са били насила вземани на възраст между 7-10 години. И само за 10- 12 месеци са били превръщани в жестоки еничари, т.е. мюсюлмани, аскери на султана. Обучавали са ги в изключителна жестокост към своите сънародници българи и насила са ги превръщали подивели фанатици. Еничарите са извършвали са най-кървавите изстъпления към своите сънародници. През тези години на робство са били взета насила повече от два милиона момчета за еничарския корпус. Робството е било официално регламентирано в Османската империя.
„Нямало и никакъв геноцид! Това е просто измислица”, твърдят тези достойни български историци. А истината е съвсем друга. Геноцидът е бил най- дългият и най- страшният в световната история. Започва още с падането на столицата Търновград и масовото избиване на цялата българска аристокрация, интелигенция и духовенство. А България, както знаем, тогава е сред водещите, цивилизовани държави в Европа.
До смазването на един цял народ – една невиждана по своите размери жестокост, непозната за цивилизования свят тогава. Геноцидът продължава с различни темпове и сила до „културния и европейски” 19 век, до многострадалния Батак / оказа се, че акцията „Анти- Батак” се субсидирала не толкова от Берлин, колкото от Анкара!/, до опожаряването и кланетата в Стара Загора и Раднево / зверски избити 14 500 българи – мъже, жени и деца, а градът опожарен до основи!/, Търговище и още в десетки градове и села по време на Априлското въстание и дори когато турците губят войната.
За да избухне отново през 1913 година с изтребването и прогонването на тракийските българи, за което и Турция и нашите сервилни към Анкара управници упорито мълчат. А пораженията на Геноцида усещаме и днес. Според учени- демографи, ако не беше поробена от Турция, България днес щеше да бъде една от големите европейски държави с по- обширна територия и близка по брой на населението до Англия и Франция, повече от 60 милиона жители, но за съжаление след 1878 година българите са малко над 3 милиона. Това говори за системен геноцид, за огромни безвъзвратни поражения върху генофонда.
Един от тези „учени”, наети от МОН и чужди фондации, за да съсипват обучението по история у нас, доц. Лъчезар Стоянов, изказа великата мисъл, че: че ислямизацията е била епизодична, не чак толкова агресивна и в голяма степен доброволна. На децата вече не трябва да преподаваме факти, години, събития и личности! Трябва да им обясняваме идеологии! Това било истински важното, за да станат мислещи хора с европейски ценности...”
Да, и класическият роман на Антон Дончев „Време разделно”, описващ тези страшни събития, според тези господа, не трябвало да влиза в учебниците по литература, защото не представял историческата истината?! И че в учебниците по история трябва да се съкратят доста от събитията и фактите от този дълъг период, защото е в разрез с новото възпитание и образование на младите хора у нас, които трябва да растат и да се развиват не като българи- националисти, а като „евроатлантици” и „космополити”. Значи да се приеме, че Възраждане, Априлско въстание, национално- освободително движение не е имало, че Батак е просто мит, измислица, че българи са се клали помежду си, ако изобщо е имало такова нещо!
Мисля си и за въпросното просветно министерство. То е сред първите, създадени у нас след Освобождението – на 5 юли 1879 с указ на първия ни и единствен достоен монарх от Третото българско царство, Александър Батенберг. А сред многото наистина достойни министри в него са били: Петко Р. Славейков, Константин Величков, Иван Вазов, Иван Шишманов и дори един чех с огромни заслуги за България, Константин Иречек. Ех, ако знаеха какво става сега в това ведомство, сигурно биха се обърнали в гробовете си!
Да, можехме ли да повярваме преди двайсетина години, когато започнаха тези глупости у нас / глупости, но с тежки последствия, с голяма, непоправима вреда върху бъдещето на България!/, че ще се стигне до тук. Че ще се появят подобни безродници, купени от Щатите и Анкара, решили да съсипят образованието ни, да се бъркат дори в историята и културата ни? “ Че може да има хора като тези без срам и морал? Готови срещу пари да промиват мозъците на нашите деца, да ги превръщат в неуки, полуграмотни безродници. Защото, подчертавам, вече осакатиха и учебниците по български език и литература. А на нашите властници просто са нужни такива, за да ги управлява и манипулира по- лесно. „Вие сте прости и аз съм прост...”, каза първият сред тях.