Наскоро препрочетох част от „Диалозите” на Платон в прекрасния превод на незабравимия професор Александър Милев / 1904- 1980/, на когото дължим българските текстове на „Илиадата” и „Одисеята”, още ред други значими, приносни езиковедски трудове, както и Речника на чуждите думи в българския език. Както е известно, великият Платон / 428- 317 пр. н.е./, ученика на също великия Сократ, ни е оставил повече 30 философски диалози, сред които най- значими са: „Софистът”, „Тестет”, „Парменид” и особено „Държавата”. Мислителят и философът- идеалист е първият от древните елини, който е владеел блестящо ИЗКУСТВОТО НА ДИАЛОГА. Едно от най-трудните.
За Диалога, голямата румънската поетеса и демократка Ана Бландиана / 1942/, която имах щастието да преведа наскоро, писа следните редове: ” Кажете ми, от Сътворението насам има ли нещо по-трудно на този свят от диалога? Има ли нещо, което да изисква повече жертви, повече компромиси? Кое според вас е по-лесно: да построиш египетска пирамида, или да замълчиш, да изслушаш другия, като прекъснеш за малко своя монолог - защото ние всички постоянно "монологизираме"? Можеш ли да допуснеш, че събеседникът ти е на друго мнение, дори противоположно на твоето...”
И това е напълно вярно. Особено за нас, българите, защото през последните три десетилетия ние наистина повече монологизираме, отколкото водим нормален диалог. На всички нива – от нашия дом и квартал, в работата, в парламента / там изобщо няма нормален диалог!/, в радиото и телевизията, където редица предавания с повече от един участник показват неумението ни да разговаряме нормално. Да, Демокрацията или още както я наричаме в български превод „властта на народа” е нещо, което е много привлекателно, но се постига твърде трудно. Особено, когато преди това си живял под едно варварско робство, а по- късно и в диктатура /назована цинично „народна демокрация”/ като нас. Но не защото е трудно народът да завземе властта, а защото тази „народна власт” или „демокрация”, може да се съхрани и да просъществува едва след като бъде определено точно понятието „демос”/ гр./ или „народ”. Но това става обикновено сред революции и преврати. А в досегашната история на света те /революциите и превратите/ са много повече, отколкото установените след тях нови, демократични общества. И всеки пък е имало нужда от доста време – десетилетия или дори цели векове / вижте историята на Англия или на Франция, например/, за да се научи обществото да разговаря нормално, да води диалог. А при нас, нито революцията беше революция / дори една скромна, „тиха” не вдигнахме!/, нито пък обществото ни се е научило да разговаря нормално, възпитано, културно. Както би трябвало да бъде едно европейско общество. Да, но за съжаление, у нас още няма развито гражданско общество, а то се гради главно върху диалога. Той е основата! Липсата на обществено, гражданско чувство у нас, нашата пословична робска търпеливост ни доведоха до една пагубна пасивност. Ботев го е казал гениално: „Да търпиш като риба, да мълчиш като вол!”...Пасивност, която ако не успеем да преодолеем на следващите решаващи избори, ще бъде с фатален край, защото вече сме на дъното.
Но нека да се върнем конкретно на темата за диалога. Сега, както преди 1944, у нас отново навлязоха популярни книги на Дейл Карнеги и други подобни автори от типа: „Как да успеем в работата си?”,”Как да се държим обществото” и т.н. В една такава, мисля, че беше американска / те са майстори на този род полезни четива/ си припомних някои основни, най- елементарни правила: да поздравявам любезно, да изслушвам събеседника без да го прекъсвам, докато не се е изказал, да избягвам взривните реакции, неуместната ирония, обидите. Просто да се владея.
Добри и полезни съвети, нали?! Но нашата, българска реалност, уви, е съвсем друга. Ние сме твърде темпераменти, но и невъзпитани. Просто не умеем да разговаряме нормално. Проследете само едно предаване по някоя от телевизиите, а също и по БНР – особено на политическа или историческа тема и ще се убедите в неумението ни да водим културен, човешки диалог. Как не се изслушваме, как говорим един през други, стигаме дори до упреци и обиди. Но така се държат не само нашите политици / видяхме, че доста от тях са недостатъчно образовани и възпитани / а и за учените, творците и културните дейци. А когато има предавания с участието на политически противници става ако не смешно, грозно и обидно за зрителите. Тогава разговорите стават твърде неприятни. Същински говорилни в махленски стил.
Жалкото е, че и редица от управниците ни не влизат в нормален диалог с журналистите или гражданите, с които се срещат. Не искат нито да изслушват спокойно зададените им въпроси, но и да отговарят нормално, по същество. Доколкото могат и имат доблестта да говорят. Много от тях, депутати и министри просто нямат нито възпитание, нито култура, нито морал. Те са влезли във властта случайно, не заради доброто на България, за да богатеят. Те просто не могат нормално да слушат, да говорят и да отговарят по същество на зададените им въпроси. А критичните въпроси направо ги вбесяват. Дори и премиерът, когато е в някое тв студио с водещ и трябва да чуе въпросите и да отговори или на пресконференция с журналисти /които нарича „мисирки”/, започва да монологизира, да избягва конкретното и критиката и да се хвали сам. Да повтаря: „аз направих това”, „аз дадох онова”. Да говори неверни неща и разни небивалици. Та ти става и жалко, и смешно. А бившият министър на културата, мултакът Веждьо изобщо не води диалог, той просто ръси бисери, достойни за продължение на „Възхвала на глупостта” на Еразъм Ротердамски. Но това е засега нашата действителност, нашата демокрация, нашата неспособност да водим нормален диалог. А не да се караме, да не се изслушваме, дори да се нагрубяваме и обиждаме! Наистина, ще ни трябва още доста време. Защото в крайна сметка демокрацията не е нищо друго освен диалог - действие, при което мнозинството слуша внимателно, любезно и с уважение (а уважението ражда и самоуважение!) критичното мнение на малцинството. А при демокрацията цензурата е просто немислима, тя е характерна на диктатурите. А у нас вече имаме цензура, спрени телевизии, предавания, уволнени и преследвани журналисти или, за наш срам, купени такива... Тоест, в България все още няма ДИАЛОГ! Няма я все още и истинската, мечтаната от всеки от нас ДЕМОКРАЦИЯ.
И тъй като започнах с „Държавата” на Платон нека да завърша с нея. В този забележителен философски диалог мъдрият грък пише, че в Древна Елада, в Атина, люлката на демокрацията, всеки провинил се управник не само, че не е бил преизбиран или преназначаван, както е у нас, а просто е бил осъждан и прогонван завинаги от държавата! Също като у нас, нали?! След терасата, на курорт във Валенсия...
П.П. Една нова- стара новина: За трета поредна година, Норвегия е на първо място в доклад за свободата на словото и медиите. В годишната класация на организацията "Репортери без граници" България е на... 111-то място от общо 180 държави. Страната ни е на същата позиция като миналата година. Близкият изток и Северна Африка са районите, където е най-опасно да бъдеш журналист.
Автор: Огнян Стамболиев