Делото "Джок Полфрийман" е вече с окончателна развръзка, след като дирекция "Миграция" на МВР отмени забраната му за напускане на страната.
На 28 декември 2007 г. на пл. Света Неделя в София , след като става свидетел на свада между група младежи и двама цигани, Полфрийман се намесва и пробожда с нож двама души от групата на младежите, Антоан Захариев и Андрей Монов, който умира от дълбоката прободна рана. Полфрийман е осъден на 20 г. затвор за хладнокръвно убийство.
В затвора Полфрийман е особено активен, създал е с помощта на Българския хелзински комитет-БЗК- Българското затворническо движение за рехабилитация. Общува с пастор Иводор Ковачев, който лично препоръчва на Апелативния съд Полфрийман да бъде освободен предсрочно. Работи доброволно в Артклуба на затворническото общежитие "Казичене", където е преместен от Софийския затвор. Научил български език, завършил задочно висше образование.
Както съобщава бившият Главен прокурор Сотир Цацаров, върху него и върху предшественика му Борис Велчев е оказван силен дипломатически натиск от австралийска страна за освобождаването му. В Австралия е издадена книга за него "Кошмарът на всеки родител", която представя българското правосъдие, и в частност и прокуратурата, като символ на тоталното беззаконие. През 2015 г. Джок Полфрийман е номиниран за "Човек на годината" от БХК, впоследствие оттеглено, защото предизвиква обществения и медиен скандал.
На 19 септември 2019 г. Апелативен съд – София в състав Калин Калпакчиев- председател, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева освобождава предсрочно Джок Полфрийман 8 години преди изтичане на присъдата, защото според съдиите се бил поправил. "Лишеният от свобода е участвал в трудови, образователни, обучителни дейности и в множество различни обществено полезни прояви. Безусловно всички тези данни следва и се третират от съда като доказателства за поправянето на осъдения. Актуалните доклади от 2018 година и от 2019 година съдържат по същество изцяло позитивни фактически данни за осъдения и неговото поведение в затвора" пишат в мотивите си съдиите".
Джок Полфрийман излезе на свобода на 20 септември, миналата година, но спрямо него има неотменена наложена забрана за напускане на страната.
Несъмнено е, че Апелативния съд е намерил основания да го освободи предсрочно- но решението на съда се възприема противоречиво. Джок Полфийман е възприеман като убиец, който трябва да трябва да изтърпи наказанието, както е отсъдено. Във всеки случай тримата апелативни съдии са подложени на унищожителна критика в медиите, като се посочва, че един от тях Калин Калпакчиев бил през 2013г. подгласник в класацията на БХК за човек на годината. Посочено беше още, че съдиите игнорирали заключението на затворническата администрация, че Полфрийман не трябва да бъде освобождаван.
Но кой е всъщност Полфрийман?
Фактите рисуват съвършено друга картина за човека, впечатлил БХК и затворническия пастор. И изглежда са налице са признаци, че е възможно той да е психопатична личност.
През 2011 г. английският публицист Рон Джонсон публикува документалната книга „The psychopath test“. Авторът изследва сложната и в известна степен противоречива тема за психопатите и социопатите, между които няма съществена разлика, и какво ги прави такива. Той се среща и интервюира утвърдени специалисти в тази област, посещава болници и затвори и разговаря с психопати, извършили тежки престъпления. В книгата си се спира на създаденият от канадският психолог Роберт Хеър тест за това по какви признаци да се идентифицира един психопат.
Тестът съдържа 20 ключови индикации, най-значителните от които са неспособност на психопатите да правят разлика между правилно и неправилно съждение и поведение, неспособност да показват съжаление или съчувствие, склонност да лъжат, манипулативност, безотговорни и рискови действия, импулсивност, проблеми със закона, неспособност да приемат отговорност за свои криминални действия, грандиозно чувство за собствена изключителност, като някои от тези признаци се проявяват още в юношеските години.
В резултат на продължителни и задълбочени изследвания, учените установяват, че психопатите имат увреждания на два мозъчни центрове, отговорни за емоциите, съчувствието и изпитването на чувството за вина. При социопатите, причината за тяхната социопатия по-скоро е предизвикана от околната среда, в която са израснали, от физически и психологични травми, причинени в детството им, но се отличават със същите гореописани личностни характеристики като тези на психопатите.
Какво знаем за Джок Полфрийман, което би могло да го определи като психопат?
Джок Полфрийман изглежда отговаря на описаните признаци на психопат.
- През декември 2004г., 18 годишен, още ученик, той е арестуван по обвинение от двама младежи, Джеймс Атак и Матю Фонт, че ги е наранил с нож в свада по време на парти в околностите на Сидни. Когато вижда снимката му в „Дейли Телеграф”, във връзка с убийството на Андрей Монов в София, Джеймс го разпознава и заявява: „Прободната рана беше на милиметри от белият ми дроб”.
- По време на инцидента с групата на Андрей Монов той проявява безразсъдно и рисково действие като вади нож, тип „пеперуда” смъртоносно оръжие, забранено в Австралия, но не и в България, което употребява без колебание и съобразяване с неизбежните последствия. Действието му е импулсивно, типично за психопатите. Самият негов баща Саймън Полфрийман признава, че синът му е „с неспокоен дух, импулсивен”.
- Не проявява чувство за вина, като обвинява Андрей и приятелите му и твърди, че е използвал ножа за самозащита. Но според доклад на съдебен лекар, Андрей е прободен в гърба. Поддържа тезата, че е несправедливо осъден, като обяснява това с корумпираната съдебна система.
- Не проявява съжаление, че е отнел човешки живот и съчувствие към близките им, на които не понася извинения.
- Известно е, че психопатите са склонни да прибягват към насилие и да носят със себе си огнестрелно или хладно оръжие. В коментар от 12 юли 2011г. австралийският вестник „Сидни Морнинг Хералд” пише:” Въпросът остава- защо Полфрийман е носил нож, което е сигурна гаранция да си навлече неприятности?”
- Манипулативен е: съзнава, че е важно да получи добра характеристика от затворническия свещеник, като специално пред него изразява съжаление за стореното и успява да го убеди дотолкова, че пасторът заявява, че се е поправил. Успява да впечатли и председателя на БХК Красимир Кънев, който му издава положителна характеристика за целите на предсрочното му освобождаване.
- Притежава чувство за изключителност и обича да привлича внимание към себе си като личност, която се извисява над другите. Създал е в затвора Българско затворническо сдружение за рехабилитация, на което става председател. През април тази година обяви гладна стачка, в знак на протест срещу „несправедливото отношение” на затворническата администрация спрямо него и на българското правителство в отговор на работата му, свързана с правата на затворниците. Пише статия миналата година и покрай публикацията се сприятелява със социоложка, която го посещава в Бусманци и заявява, че е впечатлена от него. След решението на Апелативния съд за освобождаването му си поставя грандиозната цел да се посвети за реформирането на българската съдебна система. Осъжда България в Европейският съд по правата на човека в Страсбург , където австралиецът подаде жалба, като съдът присъжда България да му плати 3,500 евро за нарушение на свободата на свободно изразяване.
Дали обаче Полфрийман е психопат - такава диагноза може да му постави само специалист. Такъв е бащата на убития младеж Христо Монов, който е опитен психолог. Той определя Полфрийман по-скоро за социопат, който „не признава извършеното, не изпитва съжаление и се чувства сигурен, че правото е на негова страна. Той е интелигентен, манипулатор, с лидерски качества - всички тези неща са описани в моята наука, психологията, като характеристики на социопата“. Но ако се изхожда от малката разлика между социопат и психопат, Джок е израснал в стабилно семейство, с баща известен патолог, когато извършва първия опит за убийство, е в престижно частно училище, следователно Джок би трябвало повече да попада в категорията на психопат.
Психопатията и социопатията не са лечими. Няма лекарства за тях. Не се поддават на психотерапия. Невъзможно е да им се внуши емоция и съчувствие. В затвора не се поддават на рехабилитация и не се променят. Такова е мнението на водещи световни специалисти.
През 1977 г. известният американски писател Норман Мейлър взима под крилото си осъдения за убийство Джак Абот, който се изявява от затвора като писател. Мейлър му посвещава книга и провежда кампания за освобождаването му, твърдейки, че той се е реформирал в затвора и е израснал там като талантлив автор. Джак Абот е освободен и заминава за Ню Йорк, където е фотографиран, интервюиран и даже му е осигурен литературен агент. Ню Йорк Таймс благодари на Мейлър за приноса му в освобождаването под гаранция на самородния талант.
И шест седмици след излизането му от затвора, на 18 юли 1981 г. в един бар в Ню Йорк Абот се спречква с Ричард Адан, служител в бара, който му е отказал достъп до тоалетната, предназначена само за служители, вади нож и го пробожда смъртоносно. Впоследствие Абот обвинява Адан за случилото се, а за криминалния си живот обвинява затворническата система и правителството. Абот е психопат, и както обяснява Боб Хеър пред Рон Джонсън, психопатът Абот е действал импулсивно, не е могъл да понесе липсата на респект към него, посегателството към чувството му за изключителност.
Прави впечатление следното: Джак Абот, без никаква специална причина е ходел въоръжен със скрит нож, очевидно с цел да го употреби по една или друга причина. И Джок Полфрийман се движи въоръжен с нож - по времето на партито в Сидни и в нощта, когато се спречква с групата на Андрей Монов. И той като Джак Абот не се колебае да го използва, без да го е грижа за последствията. В коментар от 12 юли 2011 г. австралийският вестник „Сидни Морнинг Хералд“ пише: „Въпросът остава - защо Полфрийман е носил нож, което е сигурна гаранция да си навлече неприятности?“
И възниква една заслужаваща внимание хипотеза: Ако Полфрийман, на основата на неговото поведение и гореописаната личностна характеристика, е бил изследван от специалисти и е било установено, че той е психопат, а това заключение е било предоставено на съда заедно с мнението, че поради тази причина, той не може да бъде реформиран, апелативният съд едва ли би приел нечии уверения, че той се е поправил и не би го освободил предсрочно. И нямаше да се разгори тази обществена буря относно срещу решението на съдиите.
Той ще има възможност да напусне страната България с чувство на триумф. Убиецът е доказал на света, че е жертва на корумпираната българска съдебна система, осъдил е България в Старсбург, впечатлил е Българският хелзинкски комитет, обявил е за своя цел реформирането на съдебната система в България и на българските затвори, успял е да възбуди общественото мнение у нас и в Австралия. Лично правосъдния министър Данаил Кирилов, го кани в кабинета си, в качеството му на представител на Българското затворническо сдружение за рехабилитация, за разговор по проблемите в затворите, като двамата се споразумяват "да провеждат регулярни срещи с неправителствената организация, на които да бъдат обсъждани въпроси, свързани със средата в пенитенциарните заведения".
Героизирането на убиеца е достигнало апогей.
Но има един неясен въпрос. Джок Полфрийман е свободен да напусне страната, но той е осъден да плати кръвнина от 400,000 лв. на родителите на Андрей Монов и на родителите на убития Андрей и 50,000 лв. на Антоан. По този въпрос австралиецът избягва да говори. И ако напусне страната без да изплати осъденото обезщетение, това ще е наистина подигравка с българското правосъдие, което той не спира да хули.
На всичко отгоре, убиецът чрез своят адвокат е поискал възобновяване на делото- за да докаже, че е невинен и е осъден несправедливо!
Автор: Антон Гицов