Мнозина, които са посещавали Турция преди 30 години и сега, могат да констатират разликите, които в технологично, инфраструктурно, здравно и образователно направление са в полза на СЕГА. В други прояви на обществения живот ситуацията е меко казано спорна. „Меката диктатура“ се усеща твърдо. Мнозина си задават въпроса как и защо е възможен Ердоган. Как така изведнъж се появи в светска Турция?! Нито е изведнъж, нито пък светска Турция е било особено демократична и преди неговото идване. Просто трябва да се проследят процесите и събитията. Ердоган модернизира Турция и това е безспорен факт. Както и неоосманските му щения, които той превърна в идеал за последователите си.
Около три десетилетия, след като на световната сцена се появява Кемал Ататюрк, в Турската република се надигат гласове за нещо различно от избраната от него управленска доктрина. Не е неочаквано, тъй като Кемал пролива доста кръв и то не само гръцка. Избиването на няколко хиляди молли и преследването на дълбоко вярващите мюсюлмани няма как да бъде просто забравено. Щом се пролива кръв, винаги има достатъчно засегнати, които просто чакат правилното време за реванш. Това е заложено и в сунитския манталитет на комшиите ни. Първото, което трябва да се знае е, че светска Турция и секуларизмът са поставени върху фундамента на множество репресии. Както Стамболов не може да бъде безспорна личност в историята, така и Ататюрк не е, въпреки че в Турция има закон, който забранява да се говори лошо за него. Да ви напомня за един друг култ в едно друго време?! Само около 30 години съществува създадената от него партия - Републиканската и толкова. Появата на Аднан Мендерес 1950-1960 г. и Демократическата партия леко пропуква кемализма, но така или иначе Мендерес завършва живота си чрез насилствена смърт. Осъден е и е обесен. Който иска да знае защо, има достатъчно литература по въпроса.
След смъртта на Мендерес започват няколко десетилетия, белязани от силно зависима от САЩ политика, водена от светската Републиканска партия, като висшите военни в Турция задължително са завършили висши военни школи в САЩ. Именно те осъществяват пет преврата. Всеки път, когато им се подаде сигнал отвън, че е застрашена кемалистка Турция. Именно в тази политическа ситуация се явява
Ербакан, който може да се смята за учител на сегашния президент Ердоган.
Той създава „Партията на благоденствието“, която печели избори и управлява в коалиция, но е белязана и осъдена като противоречаща на кемалистките принципи и военните го свалят от власт. Ербакан не крие силната си сунитска вяра, но също така е достатъчно умен и идейно убедителен, за да отгледа ученици и последователи. И да чака. Идва моментът, в който в края на 20-и и началото на 21-ви век антиамериканските настроения в Турция достигат 85%. Част от българските читатели лесно могат да си отговорят защо поне по аналогия със сегашната ситуация в България. Демирел също се опита да играе по свои правила, дори с цената на още по-голямо сближаване с НАТО, но и той бе премахнат от военните, когато според една чужда ръководна централа кривна от правия път. Но понеже не е ислямист, му позволяват да е президент. Нищо, че за почти 20 години седем пъти печели избори и е министър-председател общо 12 години. Доказват му, че ще го свалят всеки път, щом господарите не са доволни. Компрадорите бдят.
Появата на Ердоган чрез младежката структура на Ербакан е внимателно подготвяна и стартира в най-подходящия момент. Ердоган не крие, че е негов ученик. Още повече, че самият той извървява задължителния политически път, научава важни политически уроци и дори записва дисидентство в биографията си, тъй като е осъден на десет месеца, защото е рецитирал стихотворение от поета Зия Гьокалп, което съдът определя като подтикващо към насилие и омраза?! Някак си да те осъдят за поезия не е особено демократично, дори в „демократична" кемалистка Турция. Първоначално Ердоган печели кметските избори в Истанбул, мандатът му е доста успешен в някои аспекти, а по-късно вече всички знаем пътя му от министър-председател към президент, до почти едноличен самодържец. Наясно сме как бавно, но сигурно обезглави висшето военно командване на страната, като премахна верните на САЩ полковници и генерали, за да сложи верни нему млади и амбициозни военни, които имат
нов идеал, а именно възродената неоосманска идея.
За малко да му провалят плановете вътрешните му врагове, които наредиха свалянето на руския самолет, но Ердоган след известно слисване схвана бързо клопката, извини се както трябва на Путин и прати в забвения дясната си ръка Давутоглу, който бе осветлен като гюленист. Факт е, че именно пилотите, свалили самолета, са и сред арестуваните в неуспешния опит за преврат срещу Ердоган. Политическите коментатори и водещи на предаване Ергюн Дилер и Мете Ерар в няколко предавания направиха разследване за това кой точно е дал заповед за свалянето на самолета. Самият Мете Ерар е пенсиониран военен, с чин майор, който има доста познания за вътрешните битки в турските въоръжени сили. Франспрес и ТАСС също отбелязаха като любопитен и неслучаен факт, че пилотите, свалили руския самолет, са сред арестуваните в опита за преврат.
Същевременно Ердоган започна да премахва от постове и позиции двата си основни съперника - кемалистите и гюленистите. И даде ясен знак на руснаците, че ще играе икономически и геополитически с тях. Как точно, ще обясним по-нататък. Резултатът беше, че руското разузнаване спаси Ердоган от подготвения военен преврат срещу него и същевременно му развърза ръцете още по-свободно и спокойно да се саморазправи с опонентите си. Самият Александър Дугин, харесван от мнозина и мразен от неолибералите, намекна в две свои интервюта, че именно руснаците са предупредили когото трябва, че се готви военен преврат. Отново Дугин заяви, че именно турското сунитство трябва да стане основната представа за исляма в света. И пак Дугин се озова в Турция по време на самите събития. А и руснаците очакваха конкретна благодарност от турците, които претвориха в икономически и геостратегически проекти. Така, почти победил вътрешните си врагове, Ердоган успя да промени и Конституцията, като си осигури властта да прави каквито промени прецени и реши, че са в полза на държавата му. Естествено, че има градове, в които Ердоган никога не успя да спечели, защото те са бастиони на републиканците, т. нар. бели турци, и той е наясно, че ще трябва да живее с този факт. Но тъй като може да вгорчи живота на републиканците още, той съвсем скоро го стори. Като им спря достъпа до дълголетно финансовото кранче. Когато Кемал създава републиката, се основава Работническа банка в Измир на 24 август 1924 година. Именно от тази банка лидерът на младата турска нация взема процент, който дава на Републиканската партия. Преди месеци Ердоган национализира цялата банка, включително и онези 26 процента акции, които се държаха от Републиканците.
Мнозина се питат защо Ердоган е подкрепян от половината си съграждани. Дали само заради идеите за великата Османска империя и нейното възраждане?! Не, естествено. Всеки, който е разговарял с т. нар. български турци, които се изселиха след "Възродителния процес", знае каква Турция заварват те през 1989 година. А и доста българи, правили алъш-вериш веднага след 1990-а, също споделят каква мизерия, липса на инфраструктура и всеобща бедност цари там. Достатъчно е да дадем пример с Одрин, малко вехто градче преди 25 години, с население около 40 хил. души. Днес е добре устроен град с население над 160 хил. души и университет, в който се обучават 30 хил. студенти. При това Одрин също е един от бастионите на кемализма. Само като повод за размисъл може да се добави фактът, че от 1960 до 1998 г. Турция взема от МВФ 19 заема, като само лихвите по тях са 300 млрд. долара.
Наскоро Ердоган направи равносметка на 18-годишното си управление. Повод за това стана откриването на 52 водни централи. Той за пореден път припомни, че неговата Партия на справедливостта и развитието има план за развитието на Турция в три етапа. А именно - до 2023 г., след това до 2053 г. и дори до 2071 г., когато се навършват хиляда години от битката при Манцикерт или днешен Малазгирт, където селджукските турци разбиват войските на Източната римска империя - Византия - и пленяват император Роман IV Диоген.
Ето част от отчета на Ердоган:
- 11 млн. дървета са засадени в Турция.
- Турция е на 13 място в света и шеста в Европа по възобновяеми енергийни източници.
- По ветрогенератори е на 12 място в света и на седмо в Европа.
- По слънчеви панели е на 14 място в света и на седмо в Европа.
- Турция има два собствени сондажни кораба - „Явуз и „Фатих“. Те са направени в Зонгулдаг и вече са започнали сондажи в Черно море. А преди година и половина бяха закупени още два сондажни кораба за 4.5 млрд. долара. Именно те обикалят Кипър и създават напрежение с Гърция и сериозни тревоги за Франция.
- През 2023 г. ще бъде открита атомната централа в Синоп, с името „Аккю“. Тя се строи от руснаци по руска технология и вече се обучават в Русия 100 турски атомни физици.
- Вторият атомен проект е между Турция, „Мицубиши“ и Френски атомен консорциум. Втората атомна централа се предвижда да бъде открита през 2027 г. в град Мерсин.
- Третата ядрена централа е планирана за 2030 г. в Диарбекир и амбициите са да е изцяло турска. Засега това си остават амбиции, докато другите две централи вече се строят.
- За 18 години Турция е вложила 100 млрд. долара в енергетиката и отчита рекорд в добива на въглища - 101 млн. тона въглища са добити през последните 20 години.
- Да не забравяме, че ТАНАП и „Турски поток“ също минават през територията на южната ни съседка. Благодарение на двата проекта Турция ще печели от пренос на газ. Само от "Турски поток" печалбата ще е 440 млн. долара. Към Европа ще текат 16 млрд. куб. метра газ, а за Турция ще остават 15,7 млн. куб. метра, които ще се контролират от държавното предприятие „БОТАШ“, което също беше пред приватизация през 2002 г., но Ердоган предвидливо я спря.
Вложенията в развитието на енергетиката не са случайни,
тъй като допреди 20 години Турция даваше за закупуване на енергия отвън всяка година между 40 и 50 млрд. долара, което е колосална сума.
- През последната една година са отворени 583 фабрики и са създадени 129 хил. работни места.
- В пътната инфраструктура са изградени 26 хил. км второстепенни пътища, а дължината на магистралите в километри е 1400.
- Изградени са 473 км тунели и са положени 2000 км релси за новия бърз влак.
- 30 нови вътрешни летища са построени за 18 години и едно международно.
- През 2002 г. Ердоган спря приватизацията на „ТОКИ“ – турската индустриално-строителна организация. Само за една година тя е построила 120 хил. апартамента изцяло с материали, произведени в страната.
- За 18 години е започнала газификация във всички 81 турски обрасти, които дотогава изобщо не са били газифицирани.
И не на последно място, да не пренебрегваме развитието и
обновяването на турската здравна система и строежа на нови модерни болници.
В началото на своето управления Ердоган обеща да построи 26 нови болници. Към момента са открити 12 - в Кайсери, Бурса, Гаази Антеб, Анталия, Анкара, две в Истанбул и т.н . След обявяването на пандемията от Ковид-19 за 45 дни се построиха две специализирани за лечение на болни от коронавируса. Няма нужда да се казва, но все пак болниците са с най-съвременна медицинска техника и добре обучен персонал. Турция съвсем открито развива здравен туризъм през последните години, като печели милиарди от това. А само до 1998-2000 г. ситуацията в турските болници е следната: на едно легло се лекуват по двама пациенти, жестока корупция след лекари и медицински персонал, висока смъртност на пациентите, безумно скъпи лекарства и жестоко търгашество при доставката им. Всичко това може да се види в репортажи от споменатите години на вече покойния журналист Саваш Ай, който показа покъртителни сцени от истанбулската болница „Байрам паша“, както и почти идентични кадри от други болници в страната.
Само ще споменем и част от програмата за насърчаване на раждаемостта.
Всяка туркиня, която роди три деца, може спокойно да се пенсионира, защото се счита, че е изпълнила дълга си
и е дала достатъчно на държавата. Така или иначе Турция има висока раждаемост и се очаква в следващите 30 г. да достигне 100-милионно население. Един дракон, който расте и търси ресурси. И без да се крие поглежда към Булгаристан. От Тракия до Туна вилеат - Русе. Там чертаят „духовните“ си граници турските националисти и изкупуват земя и имоти чрез подставени лица в обезлюдяващите се територии в Югоизточна България.
Автор: Росица Бакалова
Източник: "Гласове"