Госпожата, която вчера се вряза с колата си в протестиращите на „Ситняково“ как за повече от месец не разбра, че протестиращите не си правят вечеринка, а са крайно настроени и изнервени? Или пък госпожата беше решила да използва децата си за щит и разчиташе, че протестиращите ще отстъпят, защото те са в колата? И как тази госпожа реши да минава през протестиращите на отворени прозорци и отключени врати? Това при положение, че не беше изпратена, което ще приемем за истина преди да имаме категорични доказателства за противното.
А протестиращите как за повече от месец не разбраха, че всяка агресивна проява срещу човек за секунди принизява исканията им, дава аргументи против тях на властта, подарява дъвки на медиите и отвлича вниманието от целта, която не е да се покаже на хората на кръстовището колко сериозен е протестът, а е оставка, промяна, преобръщане?
И как така тези, чиито оставки се искат сякаш са самоампутирали всякакъв вид емпатия и говорят за случващото се със студенина и дистанция все едно те не участват в него?
Всичко е публично, дами и господа. Всичко, което трябва да се види се вижда. Това, което не вижда е направено да е невидимо, а всичко останало подлежи на хиляди интерпретации. Едни са видели как снощи едни мъже чупят предните стъкла на една кола, на чиято задна седалка седи дете. Други са видели как една майка поставя децата си в очевиден и неоправдан риск, питайки се "откъде накъде ще ѝ блокират пътя" (точен цитат). Трети са видели насилие от страна на протестиращите и един родител, който дава на децата си чиста психологическа травма и знаят, че не биха могли да подкрепят, която и да е страна с чисто сърце, защото не разбират нито майката, която се вряза в тялото на протеста, нито хората, които не чуха как много протестиращи им казват „Спрете!“.
Аз смятам, че протестът е неприкосновен. Неприкосновена е обаче и психиката на децата в онази кола. Протестът е мирен по първоначална настройка, но в него участват хора, които са гневни - затова е протест, не идва от хубаво. Ясно е, че при провокация, те ще реагират, дори и провокацията да е неосъзната и да не е планирана, което не можем да твърдим, но не можем да твърдим и обратното. Едните имат право да протестират, другите имат право да се придвижват. Протестът е необичайно събитие, което, струва ми се, заради своята изключителност има по-голяма тежест в момента на случването си. Остава да се осъзнае, но това е само хипотетично и далеч не можем да разчитаме не него.
Кръгът е затворен и е кръг, защото няма край. Единствено сигурно е, че тези деца ще сънуват кошмари известно време. Дано преди края на кошмарите сме спрели да живеем в паралелни реалности, което не съм сигурна дали изобщо е възможно, защото не зависи нито от хората на протеста, нито от семейството в колата, а от настроението на властимащите и компания.
За финал - тази кола едва ли щеше да се събуди със счупени прозорци, ако не беше преценила да гази протестиращи.
И впрочем къде беше полицията вчера?