Коментар на Иво Инджев
Някогашният комунистически лозунг „Атомът за мирни цели” оживява пред очите ни за целите на една бутафорна война за отвличане на вниманието от факта, че две крила на една и съща корупционно захранена лакомия се борят с обвинения кой е по-виновен, че не се случва осъществяването на идеята за втора атомна централа, насадена по заповед на първата цигулка в енергетиката ни, в която музиката поръчва Кремъл.
Пред предполагаемо неразбиращата публика се развихри люта имитация на битка на думи, която трябва да ни убеди, че БСП и ГЕРБ са се хванали гуша за гуша, хващайки се всъщност за думата.
Дали да е „ядрена” или „атомна” енергетиката, това бил днес въпросът за референдума. Което е все едно да се „скарат” дали да има референдум или допитване. Съответно от БСП вече плашат гаргите, т.е. нас ( каквито явно изглеждаме в техните очи) с втори, някакъв само техен референдум или дори, че щяло да става „все по-горещо”, ако ГЕРБ не признае, че да се пита за атомна централа не било същото като да се зададе въпрос за ядрена такава.
И „по-страшни” неща се случват. Яне Янев щял да проверява за далавери в ядрената енергетика!
Да бях Жорж Ганчев, да се провикна в неговия стил: „абе, аланкоолу, кого заблуждаваш, бе маскара”! Но понеже не съм, ще предложа един прагматичен лакмус: докато не видите привлечен като експерт в неговата комисия Георги Котев, единственият ядрен специалист в България, опълчил се на далаверите в ядрената енергетика и платил за това с дългогодишна безработица,смятайте този фарс със заканите на Янев за една от най-вероломните лъжи, които му е вменявал да вербализира досега началникът му Бойко Борисов. Само че Янев не иска и да чуе за Котев, който е видял, чул и написал доста, включително в книгата „Ядреналин”( на която имам честта да съм съавтор), от чието споменаване българските медии бягат като дявол тамян, разнасян под сурдинка от „атомно-ядреното” лоби.
Не е случайно, че добре осведоменият за задкулисието на този пошъл спектакъл бивш вътрешен министър Румен Петков е толкова категорично убеден в невъзможността Янев да постигне каквото и било „разкритие” да далаверите. Затова той спокойно се хвана на бас, пое днес риска да направи нещо ужасно, ако бъде опроверган: щял да тръгне пеша за Плевен. За човек с приятели като Георги Първанов и неговия олигархичен кръг от ядрени лакомници, такъв по(д)ход е заявка за нечувано и невиждано приключение, което наистина няма как да му се случи. Но Петков с основание е сигурен, че, както и досега, няма да му се наложи да изтърка чифт обувки, камо ли пък да търка наровете по заповед точно на Бойко Борисов. Така че и аз се басирам солидарно с него.
Ето така двутактовият мотор за произвеждане на пушилка в рамките на двуполюсния модел с буталата на БСП и ГЕРБ заработи на пълни обороти с гърмежите и трясъците на трабант.
Логиката на безвъзвратно заметените далавери движи двутактовия мотор на БСП и ГЕРБ в съгласувано възвратно-постъпателни движения встрани от същината на проблема с руската зависимост и генерираната от нея корупция. Едното бутало уж ще бута ГЕРБ от властта, а пък другото направо се заканва да брани Европа от БСП и лично от нейния лидер( оказал се такъв и на европейско партийно ниво) до степен, че вчера Бойко Борисов се примоли в Букурещ за международна помощ за справяне с очилатия злодей от София. Молбата му към ЕНП е обаче доста нахална в момент, когато й пробутва отново провалената в България и на континентално ниво Румяна Желева, направила за посмешище собствената си страна и „родната” Народна партия в Брюксел в качеството си на заместник председател, лансиран от същия Борисов ( вероятно със същата неизвестна на повърхността мотивация, която намирисва на подземие в лобирането за нея).
Значи така, Борисов ще пробутва на ЕНП отново същата развалена стока, а после ще иска ЕНП да му помага да се отърве от любимия си удобен враг, който пък трудно сдържа ликуването си, че България има такъв Бай Ганьо начело, за да го ползва като плашило за червените бабички с цел да подхранва бригадирския им партиен електорален ентусиазъм и за поддържане на традиционния боен дух на столетницата?
Вярно е, че в ЕНП явно не са много придирчиви, щом приеха Бай Бойко барабар с мускулите и мускалите му в редиците си, но чак пък такъв мазохизъм не вярвам да проявят, че да жертват и малкото им останал авторитет пред българската публика ( учудена от тяхната всеядност), за да преливат съмнителен авторитет на съпартиеца си тук.
Вербализацията на имитацията, с която захранват гладните за лъжи български медии, никога преди не е била толкова щръкнала- направо стърчи като монументален паметник на глупостта и издава вътрешния интериор на тайните секрети в престрелката с ядрени атоми между две глави на една и съща туземна ламя, що бозала бая десетилетия от руската мечка.