За мнозина билбордовете, които призовават към спасяване на планетата чрез раждане само на едно дете в семейството, са фалшива новина. Не. Истина е. И билбордовете, разпространени засега в градове в Канада и САЩ, и сайтът на неправителствената организация One Planet, One Child – Една планета, едно дете. В какво се състои грижата? На второто и дори третото дете, ще им се наложи да дишат, ще отделят вредни емисии, ще потребяват енергия, ще се хранят, ще пътуват, а всяка от тези дейности генерира още вредни емисии и така всяко второ и трето дете в семейството се явяват тежест за планетата и реална и необратима вреда, докато не се превърне в „пръст при пръстта“. Фондацията „Една планета, едно дете“ е създадена през 1992 г. с идеална цел и образова хората как могат в живота си да правят много по-полезни неща от отглеждане на деца, но ако все пак толкова не могат да се сдържат, то една бройка е напълно достатъчна. Очевидно внушението е, че повече хора на Земята са опустошителни като огън.
Да се върнем малко назад: животът на човечеството се променя изцяло след откриването на ваксините и антибиотиците и милиони хора, които биха умрели от най-прости инфекции, от масови зарази, остават живи. И не просто са живи, а средната продължителност на живот са удвоява спрямо Средните векове. Още една екстра е възможността да се отглеждат храни, независимо от атмосферните условия и качеството на храната, както и културата на хранене дава още години към вече удължените, благодарение на медицината. Вече сме на този етап от развитието си, когато и родените с тежки малформации, както и други, с придобита инвалидност, живеят пълноценно и активно.
Кой тогава иска да спаси планетата и от кого? На принципа, че „излишното трябва да се махне“ или сталиновото „нет человека, нет проблема“, можем ли да очакваме, че ще се появи неправителствена организация, която да призове за премахване на всички тежко болни хора?
Да се върнем на въпроса какво на планетата трябва да бъде спасено? Еколозите ще отговорят без замисляне:
Ледниците
Китовете
Животните в Африка
Реките
Езерата
Пчелите
Естествените хабитати
И кой е виновен за тяхното намаляване? Хората. Тогава като първа крачка е много по-лесно да спре лечението именно на хората. Като няма кой да ги лекува, те ще си умират при всяко по-тежко заболяване или травма и планетата ще започне да олеква. Редно е да бъдат премахнати и домашните любимци – и те дишат, ядат и оставят „лоши“ следи по планетата и нейната атмосфера.
В продължение на шест века (повече отколкото е османското владичество у нас), близо 20 млн. души по света са буквално превърнати в дим от Светата инквизиция. Планетата е била прочиствана от християнски неверници, в които се е вселил дяволът.
Как фондацията, защитник на едно дете в семейството, вдъхновява хората? „Решението за малко семейство е израз на съпричастие, то е доброволно и етично. Това е най-любящият жест, който родителите могат да оставят на децата си, с грижа за планетата.“
Да припомним, че най-актуалната еколожка в света преди пандемията – Грета Тунберг – призоваваше да спре яденето на месо, за да не отделят животните вредни газове, докато са още живи. Ако от раз приключим с отглеждането на добитък и ползването на всякакви животински продукти, планетата рязко ще се облекчи.
Какво е историческото общо между Светата инквизиция и крайните екологични движения? Желанието за унищожение на живите за сметка на… нещо по-важно на Земята. В наши дни това е самата Земя. Явно в глобален мащаб локалният ни призив „Мутри вън“ вече е пораснало до „Хора – вън!“ или „Хора, мрете!“ А сега вече и „Хора, не се раждайте!“
„Една планета – едно дете“. И никакъв разум? Какво следва – отгледай тамагочи и после го рециклирай?
Пандемията от Ковид не е плод на екологично начинание, но резултатите от нея показват какво се случва в свят без движение, ограничени локални икономики и сриващи се бизнеси. На първо място: всички световни екологични форуми угаснаха и дори на Грета Тунберг се наложи да тръгне на училище – добрите спонсори, които даваха пари за дълги плавания с лодка, за международни срещи с апокалиптична тематика, се оттеглиха до един.
Когато няколкостотин кита се заклещиха край Тасмания преди десетина дни, ни един еколог не можа да каже, че вина за това носят петролни танкери, например, защото се оказа, че китовете често правели подобни неразумни неща и в резултат от това – мнозина загивали, макар именно хората да осигуриха мощни тласкачи и кораби, които да ги извадят отново в открито море.
Как изглежда дългосрочната грижа за планетата?
Хората спират да пътуват, стараят се да не оставят поколение, не ходят вече сред природата, не спортуват, за да не дишат тежко, не ядат животински продукти и се стараят да умират бързо, за да не пречат на… планетата.
В този контекст, България, като една от най-бързо изчезващите нации в света, би трябвало да получи специална награда – няма никакъв шанс от нашата част на Балканите да натежим на Земята. Повечето български родители, дори когато раждат деца, пак ги отглеждат като тамагочита – постоянно им дават храна, а ако не е храна, то са пари за храна. Растящите тамагочита си играят с телефонни тамагочита и по всичко личи, че планетарните проблеми са приоритет на българите.
Идеята за апокалипсиса е толкова любима на човечеството, че няма период от развитието му, когато краят на всичко да не е предвиждан. Общото е, че и в най-древни времена, когато падаща комета е давала хляб на манипулаторите, та до днес, умелите речеви конструкции запълват липсата на познание или много успешно го имитират.
1967 г., „Лос Анджелис таймс“: Ще настъпи ужасен глад до 1975 г.
1969 г., „Ню Йорк таймс“ под заглавие: „Зловредно замърсяване не ни оставя време“ обяснява чрез думите на биолога (тогава все още няма еколози), че „Всеки ще изчезне в облак от синя пара до 1989 г., освен ако не сме страхотни късметлии.“
1970 г., „Бостън глоуб“ учтиво предупреждава за „Ледена епоха до 2000 г.“
1970 г.: Калифорнийският „Дейли редландс“ пише: „В Америка ще бъде въведен режим на водата до 1974 г. и на хранителните стоки до 1980 г.“
1971 г.: „Вашингтон пост“ съобщава: „Нов ледников период ще настъпи до 2020 или 2030 година“
1972 г.: Департаментът по геология на университета "Браун" алармира: „Нова ледникова епоха до 2070 г.“ Хоризонтът е отлично избран, защото е твърде малко вероятно учените на възраст от поне 30 години към 1972-а, да са на линия и в готовност да размахат показалец с „Ние нали ви казахме“, през 2070 година.
1974 г.: „Гардиън“ прогнозира без конкретна година: „Космическите спътници показват, че новата ледникова епоха идва бързо“
1974 г.: Списание „Тайм“ излиза с водеща тема „Друг ледников период?“
1974 г.: НАСА излиза с доклад: „Изтъняването на озоновия слой - голяма опасност за живота“
1976 г.: Списание „Тайм“ потвърждава, че е постигнат „Научен консенсус за охлаждане на планетата – предстои ни неизбежен глад!“
1978 г.: „Ню Йорк таймс“ отчита: „Не се вижда краят на 30-годишното захлаждане!“
1980 г.: Изданието „Нобълсвил леджър“ отчита, че „Киселинен дъжд убива живота в езерата“. Десет години по-късно, през 1990 г., проучване на правителството на САЩ, цитирано от АП, излиза с официална информация, че „Киселинните дъждове са естествени и не представляват проблем за природата“.
1988 г.: „Маями нюз“ съобщава, че през 1990 г. „Идат големи суши, учени предупредиха сенаторите“
1988 г.: „Вашингтон пост“ алармира, че „Температурите във Вашингтон ще достигнат рекорден максимум“
1988 г.: Австралийският „Канбера таймс“ прогнозира, че „Малдивските острови ще бъдат под вода до 2018 г.“
1989 г: АП предупреждава, че „Нарастващите морски нива ще заличат всички нации, ако нищо не бъде направено до 2000 г.“
2000 г.: „Индипендът“ вече съжалява, че „Децата няма да знаят какво е сняг“
2002 г.: „Индипендънт“ съобщава, че ни чака „Глад до 10 години, ако не се откажем да консумираме риба, месо и млечни продукти“
2004 г.: „Гардиън“ информира, че „Великобритания ще се превърне в Сибир до 2024 г.“
2008 г.: АП отчита, че „Арктика ще остане без лед до 2018 г.“
2008 г.: Ал Гор прогнозира, че ледовете на Арктика ще се стопят до 2013 г.
2009 г.: Принц Чарлз алармира, че „Остават 96 месеца да спасим света от природен катаклизъм“ (срокът изтече през 2017 г.)
2009 г.: „Индипендънт“ цитира премиера на Великобритания Гордън Браун: „Имаме 50 дни, за да „спасим планетата от катастрофа“
2009 г.: USA Today цитира Ал Гор, който премества прогнозата си за обезледяването на Арктика за 2014 г.
2013 г., юни: „Гардиън“ уточнява, че „Ледовете на Арктика ще се стопят до 2015 г.“
2013 г., декември: „Гардиън“ се коригира, че „Американските военноморски сили предвиждат безледна арктика през 2016 г.“
2014 г.: „Вашингтон екзаминър“ отброява „Само 500 дни преди „Климатичният хаос“
2015 г: „Вашингтон екзаминър“ установява, че „Планетата си е още цяла, след като отминаха 500-те дни до апокалипсиса.“
В списъка на повтарящите се апокалиптични прогнози са:
1966 г.: „Изчерпване на петрола до десет години!“
1970 г.: „Природните ресурси ще бъдат изчерпани до няколко години!“
1972 г.: „Изчерпване на петрола до 20 години!“
1977 г.: „Министерството на енергетиката на САЩ казва, че добиването на петрол ще достигне своя финален пик, след което ресурсите ще се изчерпят през 90-те“
1980 г.: „Финално върхово ниво на добива на петрол през 2000 г.“
1996 г.: „Финално върхово ниво на добива на петрол през 2020 г.“
2002 г.: „Финално върхово ниво на добива на петрол през 2010 г.“
И след като светът и неговите хора продължават упорито да са живи, а катаклизмите по нищо да не се различават по своята честота и интензитет спрямо предходни периоди, дори от времето, когато отчет не се е водел, някой решава, че на планетата могат да ѝ попречат многодетните семейства. Идеята за преминаване на живот с тамагочи вероятно е много привлекателна за всички… тамагочи производители.
Коментарът на Стефан Джендов е публикуван в Гласове