Автор: Радослав Бимбалов
ОТВОРЕНА МОЛБА (като отворените писма, ама писано на колене) До Мома N1 на републиката, Обидената Мадона на Властта, Разцъфналия Гербер на Феминизма
Скъпо Цвете,
Днес (бел. ред. вчера) в Партийния дом едни грубияни се опитаха да те ампутират от тялото на демокрацията. Ама не им се получи!
Защитиха те героично строили се в равен ред горди гербери, като красива цветна стена, изправена срещу сексизма и женомразието.
Твоите думи от трибуната, Цвете, достигнаха до мен. Чух болката ти.
„Много тежко приех злорадството след онази публикация с предполагаемия запис. Признавам, че ми идваше да скоча от някоя канара в Родопите“ каза ти днес в Партийния дом…
О, Цвете! Да, злорадството е по-грозно от „предполагаемия“ запис. Много са тези, които ти завиждат.
За титлата „Почетна Кърджалийска Персона“, която ти връчи премиера, за целувката му по бретона после… Знам, че те боли! Честта ти е по-важна от заплатата, мерцедеса, охраната. Честта ти е буйна, дива и жива - като мустака на съпруга ти.
Но, Цвете… Ако си решила да скачаш от скала – избирай внимателно. Ей на, например онази мома, дето бягала от турците и тръгнала да скача от Момина кула в Пирин, не паднала в дерето, ами се вкаменила преди да скочи!
МОЛЯ ТЕ, не се вкаменявай!!!
Не искам дори да си представям, че ще останеш за поколенията.
Предано твой,
Радослав Бимбалов, съпричастник