Преди около 6 години Клаус Йоханис стана президент на Румъния. Йоханис е германец от Сибиу, дълго време кмет на този град от саксонското Седемградие (Siebenbürgen).
На първия тур на изборите през 2014 Йоханис изоставаше с над 10 % спрямо румънския Станишев (и физическа прилика), тогавашния министър-председател на Румъния Виктор Понта.
На втория Йоханис стана президент с 10 % разлика. И повтори, отново е президент, до 2022.
През 2014 много помогнаха външните румънци. Хубави снимки от опашки на гласуващи в мисиите на Румъния по света. 2-3 милиона, не бяха решаващи, но беше добър пример за съпричастност.
Както и сега в румънската Македония, Молдова. Дойдоха гласове от чужбина за Мая Санду, кандидат за президент, искаща европейска Молдова срещу руския кандидат (и президент) Игор Додон. И Санду води след първия тур, и има шансове да спечели, и да откъсне тази отчаяна територия от Русия.
Даже руските сайтове го пишат.
Българската диаспора обикновено не гласува.
Общо – около 300-400 000 пускат бюлетини на избори.
Половината от тях – в Турция, за ДПС.
Но диаспората е гласовита.
Живее в Холандия, примерно, или в Германия, или в Щатите.
Не гласува, понеже е скъпо да идеш до Чикаго, например. Но е евтино да поучаваш сънародниците през Интернет.
В каква кочина живеете.
Вижте се, бе.
Питат ли ме де зората?
Между другото, „Питат ли ме де зората?“ беше сигнал на „Свободна Европа“ почти през цялото време на комунизма.
Нищо не е същото.