На 3 декември депутати от парламентарните групи на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, като допълненията предлагат създаване на фигура на прокурор, който да разследва главния прокурор. В законопроекта се предвижда този прокурор, разследващ главния прокурор да има мандат от 7 години и да бъде избиран с обикновено мнозинство от Пленума на Висшия съдебен съвет.
От ФАКТИ се свързахме с адвокат Михаил Екимджиев, за да говорим за това предложение.
„Смятам, че никой разумен човек не трябва да възприема сериозно този законопроект, както не би трябвало да възприема сериозно законопроекта за нова Конституция. Това го твърдях от първата минута, в която прочетох идеята на ГЕРБ за нова Конституция, същото казвам и сега. Идеята е да се създаде една заблуда, една имитация в хората, че има добри намерения да се изпълнят препоръките и на Европейския съд по правата на човека, и на Венецианската комисия и най-сетне тази демонична фигура на главния прокурор да бъде озаптена, да бъде вкарана в някакви приемливи за правовата държава рамки на юридически контрол, на ограничения на правомощията му. Сегашният статус на главния прокурор може да бъде сравнен със статуса на ранните монарси преди Магна харта от 1215 година заради това, че тях закон просто не ги лови“, каза адвокат Екимджиев.
„Практически главният прокурор е ненаказуем, защото никой не може да го разследва. В тази връзка поне за трети път правителството иска становището на Венецианската комисия, която е един консултативен орган към Съвета на Европа, не към Европейския съюз, от най-реномираните конституционалисти в Европа. За трети път Венецианската комисия дава своите препоръки. Като избягаме от детайлите, те се свеждат до това – и формално-юридически, и фактически, този магистрат, който ще разследва главния прокурор трябва да бъде абсолютно независим от него“, каза още той.
„Какво се опитват да направят нашите андрешковци и байганьовци – първо, сезираха нашия Конституционен съд и той им даде един формално-логически верен отговор: че ако се намери някой юначен прокурор, който да си позволи да разследва Гешев, Гешев не би трябвало да може да му разпорежда директно какво да прави във воденото срещу него самия разследване. Формално-юридически това е така, има такъв принцип. Само, че Конституционният съд даде един абстрактен отговор и аз не го укорявам, това е неговата роля. Той трябва да прецени съвместимостта с Конституцията, с този принцип, че никой не може да бъде господар на воденото срещу него наказателно производство, на обвинението срещу себе си.
Тоест ако някой героичен или суициден прокурор реши да разследва Гешев, Гешев не би могъл да отмени постановлението му за привличане като обвиняем, постановлението му, с което той квалифицира престъплението. Но кой ще бъде този прокурор, след като Гешев на следващия ден, в следващия миг може да го командирова – например ако е софийски прокурор, в следващия миг той може да се окаже командирован в Момчилград или в Генерал Тошево. Главният прокурор освен да командирова може да инициира и дисциплинарни производства. Срещу съответния прокурор моментално ще се намери някоя забавена преписка или пък проявена некомпетентност дори в самото дело, заведено срещу главния прокурор. Тогава Прокурорската колегия ще му спретне дисциплинарно производство.
Точно тук е парадоксът и абсурдът в новата законодателна идея. Точно Прокурорската колегия, която е ръководена от главния прокурор и в която са шест прокурори, следователи, пряко подчинени и процесуално, и административно, и дисциплинарно на главния прокурор, само те ще могат да предлагат тази фигура. Очевидно, че това е опорочен механизъм. Очевидно за сетен път се печели време. Както се чуваше гласът на Бойко Борисов от онзи запис, в който говори с Цацаров и Гешев и обясняваше как се прави на прост пред европейските лидери, те му вярват и номерът му минава, очевидно тази негова индивидуална простотия сега трябва да се институционализира и да се експонира като простотия от името на българското правителство, което ще предложи този законопроект.
Разбира се, Венецианската комисия за сетен път ще го отхвърли, а преди Венецианската комисия аз съм сигурен, че ще се намери някой разумен правен субект, който да сезира Конституционния съд. Такива правни субекти, които имат право да сезират Конституционния съд са пет – председателите на върховните съдилища, президента, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет и 1/5 от народните представители. Ще се намери някой, който да сезира Конституционния съд и той ще установи, че съгласно член 126, алинея втора от Конституцията, всички прокурори са подчинени на главния прокурор и той може да упражнява методическо ръководство и контрол за законност на дейността на всички прокурори“, каза още адвокат Михаил Екимджиев.
„Това ядро от тези шест прокурори от прокурорската квота на Висшия съдебен съвет, които ще излъчват този магистрат, който би трябвало да е абсолютно независим от главния прокурор, ще са пряко дисциплинарно подчинени на Гешев. Това е един нонсенс и са очевидни целите му. Няма да мине. Печели се някакво време – вероятно на министъра на правосъдието му трябва навреме да обясни в някой свой отчетен доклад било пред Европейския съюз, било пред Съвета на Европа, че нещо се прави по темата. Тук е въпросът, че това нещо е абсолютен юридически боклук. Никой юрист – особено юрист, който е запознат с наказателно-правната материя и с темата за недосегаемостта на главния прокурор, не би възприел насериозно този пореден абсолютно негоден опит да се имитира добра воля за нормализиране и европеизиране на статуса на главния прокурор“, категоричен беше адвокат Екимджиев.