Корнелия Нинова – промяната за БСП и България

В сезона на започ­налите политически битки и в началото на решаващата година на пар­ламен­тарни и президен­т­ски избори, на които трябва да бъде сложен край на мафиотско-мутренския модел на властта, лидер­ката на най-голямата опозиционна пар­тия Кор­нелия Нинова праз­нува своя рож­ден ден. В „на поп­рището политическо в средата”, но и вече в зрелия си период като лидер на пар­тията. От май 2016 г., когато бе изб­рана на поста, Кор­нелия Нинова изпълни поетите пред пар­тията и избирателите обещания и ангажименти и оставя трайна диря в пар­тията и в бъл­гар­с­кия политически живот. Остро критикувана от опонен­тите отвън и вътре в пар­тията. Но пък иск­рено харес­вана и приемана за „една от нас” от редовите социалисти. Също и от социал­ните групи, с които БСП се ангажира като защит­ник – пен­сионерите, младите семейс­тва, май­ките на деца с увреж­дания, живот­новъдите в Стран­джа, пос­т­радалите при бед­с­т­вието в Мизия, жер­т­вите на COVID-19. Явно е — Нинова е политик и лич­ност, която не оставя хората рав­нодушни! А това е атес­тат, автен­тично лидер­с­тво.

Пет години на политически битки

В рекапитулацията на тези пет години има и радостта от големи победи, и гор­чивината от предател­с­тва и загуби. Сред пос­тиженията са победата в президен­т­с­ките избори, която спря позор­ната серия от 10 пос­ледователни изборни поражения с мар­ката „Станишев”. Издиг­натият по лична инициатива на Кор­нелия Нинова за президент ген. Румен Радев се оказа не само успешен и приет от хората кан­дидат, но и нещо много важно – успешен президент, който не изневери на предиз­бор­ните си ангажименти, не се задоволи с удоб­с­т­вото на церемониал­ната роля, която ГЕРБ му пред­лагаше, и се оказа извън статук­вото – като говорител на масовия бъл­гарин, на неговото недовол­с­тво срещу властта, изричащ на глас това, което милиони искаха да изк­рещят: „Мутри, вън!”. Затова и днес Радев има двойно по-висок рей­тинг от премиера Борисов и най-високо доверие сред всички политици. Радост и облек­чение за социалис­тите бе обявеното на 12 януари в един глас от Радев и Кор­нелия Нинова: „Имаме обща цел! Няма война между нас! Не сме заб­равили, че лявото е нашето политическо семейс­тво!”. БСП ще е носителят на Промяната, а президен­тът може да бъде ней­ният кон­с­титуционен гарант.

В актива на Кор­нелия са удвояването на броя на депутатите – от 39 на 80, пробивът и връщането в мес­т­ната власт, увеличеното присъс­т­вие в Европейс­кия пар­ламент — БСП е сред мал­кото социалис­тически пар­тии в Европа, които вдигат доверието на фона на краха на ПЕС в ключови дър­жави като Фран­ция, Гер­мания, Холан­дия, Авс­т­рия, Бел­гия, Великоб­ритания, Полша, Унгария, Гър­ция…

БСП – проев­ропейска, но не под­чинена на „начал­с­т­вата” в Брюк­сел

На този фон БСП показа, че е модерна проев­ропейска пар­тия, а Кор­нелия Нинова бе приета в европейс­ките инс­титуции на високо ниво, полагащо се на бъдещ министър-председател. С прекия лидер­ски избор БСП също се вписа в доб­рите прак­тики на модер­ните европейски пар­тии. Но доказа и че няма „начал­с­тва” в Брюк­сел, че умее да отс­тоява позициите си въп­реки натиска и „приятел­с­кия огън” от ПЕС, както стана по темите за Истан­бул­с­ката кон­вен­ция, за Пакта за миг­рация – по тези теми Кор­нелия Нинова показа, че преговаря с Европа не като под­чинен с начал­ници, а като равен с равен. Нещо, което рязко я отличава от Бойко Борисов и неговата „бан­кян­ска дип­ломация” на под­чинението и лавирането пред големите. БСП, съз­навайки промяната в света от еднополюсен към многополюсен, е за раз­витие на отношенията с Русия и Китай, а срещите на Нинова с пос­ланиците на страните от ЕС, на Русия, Китай и САЩ, на бал­кан­с­ките дър­жави са редовни и показ­ват активна визия за бъл­гар­с­ката вън­шна политика.

Промяната в БСП – мисия въз­можна

Важен момент от лидер­с­т­вото на Кор­нелия Нинова е рефор­мата в пар­тията – ман­дат­ност на пред­седателя (два срока по 4 години) и на народ­ните пред­с­тавители (до 12 години), децен­т­рализация на бюджета в посока мес­т­ните пар­тийни организации, децен­т­рализация на коор­динацион­ната и организацион­ната дей­ност, под­м­ладяване на кад­рите на изборни длъж­ности, но без да се отнема въз­мож­ността опит­ните дейци на БСП да учас­т­ват активно със свои идеи и пред­ложения в дей­ността на пар­тий­ните струк­тури. Отделна инициатива, в която Нинова вложи много усилия, бе съз­даването на Бъл­гар­с­ката свободна телевизия и укреп­ването на левите издания. БСТВ доказа своята важ­ност, когато се оказа един­с­т­вената медия, пряко предаваща масовите протести срещу мафиотско-мутренския модел на управ­ление на ГЕРБ. А днес левите медии са сред мал­кото ост­ров­чета на свобод­ното слово в дър­жавата, заемаща срам­ното 111-о място по свобода на словото. Цялата реформа в БСП е осъщес­т­вена в трудни условия на жес­ток политически, медиен, финан­сов, админис­т­ративен натиск отвън, на силово намаляване на пар­тий­ната суб­сидия (справед­ливо наречено „Законът Анти-Нинова”, заради проз­рач­ната цел на властта да отс­лаби връщащата позициите си БСП).

„Визия за Бъл­гария” — докумен­тът на Промяната

Принос на Кор­нелия Нинова и екипа ѝ е съз­даването на „Визия за Бъл­гария”, която е пър­вият и един­с­т­вен засега политически документ, който очер­тава нуж­дата от смяна не просто на това управ­лението на ГЕРБ с друго, а смяна на модела. Раз­работен от екс­пер­тите на БСП, той получи над 900 допъл­нения в рам­ките на срещи със социалисти, граж­дани, интелиген­цията и науч­ните среди, бе обсъж­дан с НПО-та, син­дикати, с леви, цен­т­рис­тки, екологични пар­тии. Няма друг пар­тиен документ в новата история на Бъл­гария, който да е съз­даден в тол­кова демок­ратична среда. Кор­нелия Нинова като политик и лидер се очерта като ярка и категорична опозиция не само на ГЕРБ, но и на „дъл­боката дър­жава” – при това години преди това да бъде волята на над 60% от бъл­гарите, които под­к­репиха протеста срещу погаз­ването на вър­ховен­с­т­вото на закона. БСП за пръв път от 10 ноем­ври 1989 г. насам не догонва събитията, изп­реварва ги и задава тях­ната насока и динамика.

БСП, която е стара, сис­темна пар­тия, носеща при предишни ръковод­с­тва вина за провала на прехода (масовата приватизация, плос­кия данък, ком­п­ромиса с десни политики), се заяви като един­с­т­вената алтер­натива на коруп­цията, ширеща се днес по високите етажи на властта. „Кум­гейт”, „оградагейт”, „суджук­гейт” бяха нейни раз­к­рития. БСП първа реагира и на скан­дал­ните записи, и на сним­ките с кюл­чета злато и пачки с милиони евро в премиер­с­ката резиден­ция. БСП говореше на висок глас истината за коруп­цията, която днес всички знаят, и за която мнозина гузно мъл­чаха дос­коро.

БСП се показа и като ярка опозиция на олигар­хич­ния модел на зад­кулисието – в дър­жавата, но започ­вайки от соб­с­т­вените си редове. Раз­г­раничаването на БСП от кор­поративни зависимости и изваж­дането на светло на хора със зад­кулисни договорки с властта е труден и болез­нен, но необ­ходим за пар­тията процес. Без да се каже тази истина, без да се прочете тази страница, не е въз­можно БСП да излезе пред избирателите и да претен­дира, че е алтер­натива на пороч­ното и изхабено статукво, сим­волизирано от ГЕРБ. БСП е демок­ратична пар­тия – показва го фак­тът, че решенията се взимат от колек­тивни органи, след внимателни раз­говори със струк­турите, докато опонен­тите на лидер­ката са „дежурни” в телевизион­ните студия и в печат­ните медии, за да тиражират всекид­невно клевети и обиди срещу нея. Нещо, което е абсолютно невъз­можно в другите пар­ламен­тарни пар­тии у нас.

И този процес на раз­г­раничаване, на каз­ване на гор­чивите истини, на назоваване на нещата с истин­с­ките им имена поражда истерична съп­ротива — от засег­натите (Гер­гов, Янков, Жаб­лянов), от абонираните за член­с­тво в пар­ламента и пар­тий­ното ръковод­с­тво „влъхви” на статук­вото (Станишев, Дъбов, Миков, Пирин­ски, Мер­джанов и много други). От тези, които с водената от тях политика доведоха БСП до със­тояние на пос­тоянен губещ, под­мениха ней­ната социалис­тическа същ­ност със социал­либерал­ния сурогат. И раз­бира се, от пред­с­тавителите на властта, която губи своите агенти на влияние в най-старата и масова пар­тия. Отрицанието и критич­ността към Кор­нелия Нинова, излъч­вана от управ­ляващите и присъд­руж­ните им медии, е най-яркото доказател­с­тво, че като лидер на БСП тя е реал­ната зап­лаха за тази власт, за статук­вото и за олигар­хич­ното зад­кулисие, с което не се уплаши да поведе война.

Пос­ледовател­ност в политиката – не голи фрази, а реални дейс­т­вия

Едно от големите пос­тижения на Нинова е лич­ната ангажираност и пос­ледовател­ност в политиката. През 2017 г. тя отказа пер­сонал­ното пред­ложение да приеме един от трите най-високи поста в дър­жавата – този на пред­седател на Народ­ното съб­рание, с всич­ките произ­тичащи от това привилегии и екс­три. С този акт тя показа ясно чув­с­т­вото си за дълг към близо милион избиратели, под­к­репили левицата като алтер­натива и опозиция на ГЕРБ. Но и попари влас­товите и финан­совите мераци на онези „социалисти”, които се надяваха на коалиция с ГЕРБ и топли мес­тенца в дър­жав­ната админис­т­рация и „аванти” от общес­т­вените поръчки. Доказано е: ГЕРБ има нужда от коалиция с БСП като авторитетна, пред­видима, традиционна, сис­темна и притежаваща екс­перти пар­тия. Но БСП няма нужда от коалиция с ГЕРБ, за да бъде превър­ната в алиби и съучас­т­ник на мафиотско-мутренския модел на управ­ление на Бойко Борисов. В тази позиция през годините минаха Рефор­матор­с­кият блок, СДС, пат­риотите, АБВ, но не и БСП! Да, левицата показа, че е готова да бъде гарант на национално съг­ласие в най-трудните първи сед­мици на пан­демията от COVID-19 при въвеж­дането на извън­ред­ното положение, но не замълча нито за миг за без­законието в тази власт, наложи в пар­ламента спаз­ването на демок­ратич­ните свободи на граж­даните, защитаваше тех­ните социални права и придобивки, показа се като защит­ник на екологич­ната сигур­ност на Бъл­гария. Пред­лагаше политики и работещи социални решения за изход от кризата, както здрав­ната, така и от още по-пагубната социално-икономическа раз­руха. А че социалис­тите имат реални идеи го доказва и фак­тът, че ГЕРБ прие някои базисни законодателни пред­ложения на БСП, които преди това с години властта нег­лижираше – за защита на бъл­гар­с­кия произ­водител и срещу спекулата. А БСП даде и ясна прог­рамна заявка за бъдещето – семейно подоходно данъчно облагане, бол­ниците да прес­танат да бъдат тър­гов­ски дружес­тва, по-нисък ДДС за лекар­с­т­вата, помощ за май­ките и младите семейс­тва, помощ за дреб­ните фер­мери, преиз­чис­ление на пен­сиите, грижа за хората с увреж­дания, за реформи във вод­ния сек­тор, за нова екологична политика, за промени в духов­ната сфера и образованието, за бор­бата с коруп­цията. Нак­ратко – БСП има ясна стратегия и план за изход от кризата, породена от неком­петен­т­ното, крад­ливо и социално без­чув­с­т­вено управ­ление на ГЕРБ.

За пръв път от 130 години – пряко изб­ран лидер

Заради харак­тера си, заради тези и много други пос­тижения, въп­реки мащаб­ната и скъпоп­латена ком­п­роматна кам­пания и атаките от недоволни вътре в пар­тията, Кор­нелия Нинова бе преут­вър­дена с най-категоричния въз­можен резул­тат от съпар­тий­ците си за пред­седател на БСП на прекия лидер­ски избор на 12 сеп­тем­ври – 82% доверие от социалис­тите при над 70% актив­ност, пет към едно резул­тат за Нинова пред класиралия се на второ място Кирил Доб­рев, провал на всички опити прекият пар­тиен вот да бъде провален или саботиран. А също така – и огромно доверие към политичес­ката линия на Нинова, показана от делегатите на 50-ия юбилеен кон­г­рес на пар­тията.

С това доверие Нинова тръгва към решаващата година на своята кариера – да инициира широк съюз за промяна на модела на мафиотско-мутренската дър­жава за чес­тни избори и отс­тояване на свободата и вър­ховен­с­т­вото на закона. Да стане лич­ността, която ще поеме теж­ката историческа отговор­ност за изхода от без­п­рецеден­тно теж­ката – социална, икономическа, духовна, здравна, образователна, демог­раф­ска криза. Тя може това.

Успех, Кор­нелия!

Автор: д-р Теофан Гер­манов

Източник: вестник "Земя"