Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” пред Цоня Събчева.
Водещ: Навършват се 4 г. от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. С какво се характеризира неговият мандат? Дали с непреодолими принципни различия между него и управляващите, довели до институционална криза и липса на диалог с премиера Бойко Борисов? Дали до това, че тази криза в отношенията се задълбочи с избухването на антиправителствените протести, в чиято подкрепа той се обяви? Каква е отговорността на президента за разделението на нацията и той ли е този, който го направи? Накратко – с какво се характеризира неговият мандат и кои го припознават? Наш гост е председателят на Стратегическия съвет при държавния глава проф. Александър Маринов, към когото са отправени тези, а и други въпроси. Чий е Румен Радев и на кого е президент?
Александър Маринов: Какво значи чий е?
Водещ: Едни казват, на протестиращите, други казват, на народа, трети, казват на БСП.
Александър Маринов: Много ясно се разграничават тези неща. Ясно е, че БСП го издигна и има съществен принос за избирането му. Това е ясно. Второ, ясно е, че в момента, в който той беше избран и встъпи в длъжност, той няма как да бъде президент на една партия или от името на една партия. Трето, разбира се не е на целия народ, пази Боже да имаме такива лидери в кавички, които целият народ ги припознава. При нормални демократични условия, затова казвам пази Боже да няма такива крайни и тежки ситуации, когато наистина една нация се сплотява като един човек, но в нормални демократични условия, пък и в не напълно нормални като нашите, е съвсем естествено една част да го одобряват, да са готови да го подкрепят, а други – не, по различни причини. В случая, това което имаме като факт, е, че него го припознават, уважават, одобряват една много значителна, над половината част от българите, което е общо-взето колкото всички останали политически лидери взети заедно. Това е признание за неговата позиция през тези 4 г. При това като имате предвид, че президентът Радев и като човек, и като политик не е от тези, които дават мило и драго, за да ги харесат, да ги хвалят, да ги рекламират, да не говорим да им се подмазват. Така че тези хора, които го одобряват, вярват му и го подкрепят, го правят искрено. За разлика от други политически и управленски фактори, които си купуват любов, а вие знаете, че платената любов не е много чисто нещо, включително и в политиката.
Водещ: А на кого е президентът Радев?
Александър Маринов: Според мен е президент на една голяма част от българския народ и работи за една голяма част от българския народ, дори и за мнозинството от тези, които не го харесват. Защото вие споменахте в началото, че тук става въпрос не за лични конфликти, за някаква борба за изгода, за кокал, а противоречията са принципни. Те са принципно различни още от момента, когато той се кандидатира за президент. Румен Радев неслучайно спечели тези избори. Той ги спечели, защото него го подкрепиха голяма част от хората, които иначе стояха настрана от партийните битки. Той заяви своята позиция, системно я разви. И естествено, както вие посочихте, кулминацията дойде, след като провалите, след като безчинствата на този режим преминаха всякакви допустими граници. И тогава се видя, че всъщност протестите или голяма част от хората, които протестираха, не излязоха да го защитават него лично, а излязоха да защитават принципи, за които той от самото начало се обявяваше. Всъщност това е най-важната подкрепа – подкрепа за ценности и принципи, които един човек предлага, но не само на думи, а и с делата си, защото аз съм имал възможност и друг път да кажа – за тези 4 години стана ясно, че президентът Радев е много различен от голямото мнозинство от българските политици, защото не можаха и не успяха нито да го купят, нито да го уплашат.
Водещ: С какво се характеризира мандатът му? Като теглите чертата и направите равносметката, кое излиза най-напред, кое е водещо?
Александър Маринов: За мандата, мисля че още е рано да говорим. Но за 4-те години от мандата ще кажа това, което аз смятам за най-важно. Не претендирам, че съм прав или че не може да се спори с мен. Първо, че той даде личен пример, че политиката може да бъде и честна, и почтена работа. В този смисъл едно от посланията му, които той отправи по време на протестите, бе, че българските политици трябва да се научат да живеят от заплата и то е видимо в личния му пример. Второ, това, което за мен лично е най-важно, поради естеството на моята работа, още преди избори той посочи необходимостта от сериозен, дългосрочен, стратегически поглед към бъдещето на България. И към необходимостта да се получи известно сплотяване, обединяване на значителна част от обществото, от нацията, за да можем да премахнем пречките, които ни възпрепятстват да се движим към това бъдеще. В частност това беше сторено и със стратегическия ни проект, но беше сторено и с много други неща, които той каза и направи. Аз смятам, че голямата му заслуга е в това, че той показа, че българската политика може да бъде и нещо по-различно от това, което се отвратихме да гледаме през последните години, практически през почти целия преход.
Водещ: Можеше ли той да се прояви досега като обединител на нацията?
Александър Маринов: Зависи какво разбираме под обединител. Аз смятам, че тази грешка се прави често, понякога неволно, понякога съвършено умишлено. Обединител на нацията, въпреки че това не е точната формулировка на конституционната му мисия, обединител на нацията не означава човек, който се разбира добре с всички партийни върхушки. Вие знаете много добре, че българските партии се ползват с крайно ниско доверие и в момента партиите, които са в българския парламент, представляват само около една четвърт от българските избиратели. Единството или сплотяването на нацията не може да бъде въпрос на сговор между партиите. И особено между техните върхушки. Това единство или това сплотяване е въпрос на ценности, принципи и големи цели. И в него, и за него би трябвало да участват и да допринасят много хора, които не се идентифицират с политическите партии, поне не със сега съществуващите. Освен това обединението не е нещо самоцелно. Защото много често се лансира тази било наивна, било подла идея, подло послание, че едва ли не трябва да се разбираме, да не се караме, да няма конфликти, да се спогаждаме. Няма място за спогаждане, когато нещата вървят от зле на по-зле. И то по принципни причини, когато са нужни сериозни, дълбоки промени. В такива условия съглашателството, любезността, дипломацията, разбираме в лошия смисъл на думата, е порок, не е добродетел. И в този смисъл аз от самото начало до ден днешен одобрявам неговото поведение, че той казваше, изразяваше директно, какво мисли и се противопоставяше на неща, които не приема. Между другото не той лично не приема, а огромното мнозинство от българите не ги приемат. Как да се споразумеем по всички тези неща, на които се нагледахме, особено през последните месеци – за кюлчетата и пачките в чекмеджетата как да се споразумеем? За фалшивите обществени поръчки, за непрекъснатите лъжи и самохвалебствията? И ако щете дори един символ – как можем да застанем от една и съща страна да си стиснем ръцете с хора, които ги рисуват на портрети и след това подаряват тези портрети на чуждестранни държавни глави? Що за нещо е това? Това дори и късният Тодор Живков не го правеше. Е, сложиха му там един паметник в Правец и толкоз. Как е възможно, ние сме просто не различни породи, ние сме различни вселени. И няма нормална сила, която на здрава, почтена, обществено полезна основа да обедини тези различни вселени.
Водещ: Казахте в началото на разговора, че президентът Радев не би приел платената политическа любов. При какви условия той би се отказал да бъде политическа държанка?
Александър Маринов: Той не би се отказал, защото не е. Той не е, не беше и няма да бъде такава, според мен, доколкото имам представа за него. Т.е., ако може да става дума за някакво партньорство, то ще е партньорство, а не продажба на сергия. Ако става дума за взаимна подкрепа, защото политиката взаимността е не по-малко важна, отколкото в човешките отношения, тя ще е ясна на принципни основи и за доказано обществено полезни цели. Такова партньорство е възможно и то не само и не толкова със сега открояващите се партийни субекти. Много пъти го казвам и много пъти възникват и възражения, и съмнения. Това, което е важно, е да има взаимност, да има взаимно уважение, доверие, партньорство с хората, с гражданите. Ако партиите искат да имат добро бъдеще, те би трябвало първо да се научат наистина да изразяват ценностите, интересите на гражданите, на народа, а след това тези на малки групи от хора или на своите лични интереси. И от тази гледна точка не може да става дума за такова явление политическа държанка. Политически държанки са тези, които изцяло зависят от задкулисието, които купуват и се продават. По тази причина нямат никаква автономност. Аз държа, твърдо държа на своята преценка, че през тези 4 години не съм бил свидетел на един случай, когато президентът е бил накаран по един или друг начин от някого да направи нещо. Каквото е направил, той го е направил, защото е смятал, че така е правилно. И е имал доблестта да го направи, да го каже, защото освен всичко останало, той е човек, който е възпитан в дух на доблест. Това е. Има много такива хора в България, независимо дали са военни или не, които знаят какво означават думите доблест и чест.
Водещ: Проф. Маринов, знаете че особено в началото на мандата, усилено се говореше, че зад номинацията и избора на президента Радев стои генералът от КГБ Леонид Решетников. И сега въпросът е дали върху президента не се изсипаха огромно количество критики през последните месеци за участието му в инициативата „Три морета“?
Александър Маринов: Въпросът за Решетников. Практиката показва – дори аз познавам много хора, които бяха отявлени, радикални противници на президента Радев, някои от тях и днес не го одобряват, но не съм чул нито един от тях вече да поддържа тази версия за човека на Решетников или за Кремълски агент. Това може да го видите само в писанията на по-елементарните интернет тролове. И тук идваме до другия въпрос, който е по-важен. Има две страни на инициативата „Три морета“, между другото на всяко наше участие в международни организации и инициативи има такива две страни. В тази инициатива участват, говоря за „Три морета“, участват множество държави. Вероятно всяка една от тях има свои собствени конюнктурни или по-дългосрочни политически цели, или цели на определени групи в политически фактори в тях. Всяка една от тези държави, които участват в инициативата, преследват някакви свои цели. Дори тези, които фаворизират или тези, които стимулират инициативата, също си имат някакви свои цели. Но тук е въпросът друг. Ние можем да участваме в различни инициативи, в различни съюзи, в които има определено съвпадение на интересите. Аз не смятам, че инициативата „Три морета“ независимо от замисъла на отделните страни-членки предполага еднозначно униформено участие на всяка държава. И в този смисъл съм убеден, че България без дефиниция задължително по силата на тази инициатива да конфликтува с Русия или с други държави, може да участва така, че да извлече максимума за своя национален интерес, тъй като в самата инициатива освен специфичните идеологически и политически амбиции и съображения, има и твърде много рационални идеи. И те далеч не се свеждат само до това да се противостои на някого. Всяко едно партньорство може да бъде и често се оказва както партньорство срещу нещо или срещу някого, така и партньорство за нещо. Освен всичко останало, понеже започнахме с Решетников ще свършим и с този въпрос за ориентацията на България. Президентът показа, че той не е принципен противник на нашето участие в ЕС и НАТО. Тъй като това е въпрос на политическия реализъм. Но големият въпрос, голямата разлика, която възникна между него и управляващите, беше за начина на нашето участие. Против идеята, че това може да се използва за конюнктурно осребряване на някакви лични или партийни интереси, за поклони пред чуждестранни фактори или извличане на дивиденти за местна политическа употреба. България очевидно до момента не може да се включи пълноценно нито в ЕС, нито в НАТО. Причината за това не е само в нашите ограничени материални възможности, а в манталитета на управляващите. Защото да бъдеш пълноценен участник е необходимо да имаш самостоятелни идеи, да имаш готовност, да имаш експертиза и да знаеш какво искаш да постигнеш. Неслучайно всеки наш опит да постигнем някаква трайна защита на българския национален интерес се проваля. Което и да погледнете и ще видите, че това са някакви опити с мимикрия, с присламчване да се постигне нещо и то се проваля. Вземете Пакета мобилност, вземете дори как беше профукана възможността, която ни даде председателството на Съвета на Европейския съюз. Т.е. въпросът не е дали ние да членуваме или не или дали да не участваме в такива инициативи, а как и защо участваме. Това е важното според мен.
Водещ: Вълк-единак ли е Румен Радев, както го наричат в анализите си колеги и на кого ще разчита, ако се кандидатира за следващ мандат?
Александър Маринов: Аз много неща се начетох тези дни, някои от които ме изненадват. Някои не ме изненадват поради обяснимите крайно ограничени интелектуални и морални характеристики на техните автори, включително и колеги от уважавани медии, уважавани източници нещо не са допрочели или нещо не са доразбрали. Разбира се, всеки има право на лично мнение, на пристрастие, аз това не го оспорвам и в такъв смисъл това не ме учудва и не ме притеснява.
Вълкът-единак не е точна характеристика. Защото това е един хищник, който се движи против природата си. Вълците, както знаем, живеят на глутници, те са стадни животни. Вълкът-единак е някаква аномалия. Ако трябва да преведем, какво означава вълк-единак в политиката, това означава крайно себелюбив, егоистичен и обзет от манията, че може да се справи сам човек. Радев не е егоист. Той не е човек с такова болезнено его. Според мен той е колективен играч, ако мога така да се изразя, най-вече открит за добросъвестно и честно партньорство с други хора, стига те да са почтени. Това, което открои разликата между Радев и българските политици в голямата им част и което създаде впечатление, че той страни от тях, дистанцира се от тях, е моралната несъвместимост. Защото аз съм бил свидетел как високопоставени български политици пред него говорят едно, след това излизат от сградата на Президентството и говорят точно обратното. Има изключения, разбира се. На кого ще разчита той? Според мен той няма да разчита, разбира се, аз не съм упълномощен да говоря от негово име, казвам своето мнение , той няма да разчита на сглобяването на някакъв пакт между партийни върхушки. Няма да страни, няма да отрича, да отказва категорично диалог, но този диалог ще бъде на принципна основа и около постигането на определени ключови цели, около решаването на непосредствени и по-дългосрочни задачи. Освен това, аз смятам че идва време, в което ние в България ще започнем да правим политика и по друг начин - освен чрез партиите, т.е. чрез техните ръководства, аз смятам че идва време все повече в България политиката да се прави от гражданите за гражданите. Т.е. много хора биха го подкрепили, без да са членове на някаква установена партийна структура, както между другото се случи и на изборите през 2016 г. Тогава го подкрепиха много хора, които дълго време не бяха гласували или не бяха привърженици на нито една от основните партии. Ако той успее да получи това доверие, аз смятам че следващият въпрос ще бъде дали обществото ще съумее да се самоорганизира около няколко важни цели, а не толкова около личността на президента Радев или на някоя друга личност.
Водещ: И според вас дали обществото ще съумее да се самоорганизира? Защото на този етап не виждаме такива податки.
Александър Маринов: Според мен логичните, закономерните тенденции са такива. Не мога да твърдя, че това непременно ще се случи. Но аз смятам, че през следващите 9-10 месеца ще получим отговора на този въпрос. Моето мнение, моята прогноза, ако мога да си позволя така, с цялата възможна неопределеност, е, че такава самоорганизация ще се получи и не само в конкретния персонален случай за Румен Радев. Аз смятам, че българското общество, дори сега да не го забелязваме, започва да се движи в тази посока и ние скоро ще видим, дали има реални обнадеждаващи симптоми и да кажем във връзка с това дали обществото ще съумее да се самоорганизира, за да се защити от изборните измами и манипулации.
Водещ: Затова ли партиите не обичат Румен Радев? Прави ми впечатление, че на фона на всякакви анализи по повод четирите години от мандата му липсват коментарите и оценките на партийните лидери.
Александър Маринов: Различно е. По-голямата част от партийните лидери са сдържани, някои са откровено враждебни към него, това в случаят е обяснимо, други са сдържани. Може би има някакви опасения, може би се боят от сравнението, а има и нещо друго, което може би в някаква степен е негов недостатък – той не ги ухажва. Президентът Радев не ухажва партиите, както примерно са го правили други президенти, независимо дали тази, която го е издигнала, или другите – не, той не е такъв човек. И пак казвам, това може би в някакъв смисъл е недостатък. Но това е човекът, това е стилът. Както казва Жорж Бюфон „Стилът, това е човекът“. Той иначе е съвършено добронамерен и е способен да води диалог, както виждате и при скандално поведение на някои от неговите опоненти запазва самообладание. Но не е устроен да използва инструментите на политическото кокетство. Просто не е такъв човек.
Водещ: Каква е полезността на изработения от ръководения от вас Стратегически съвет Проект за национален стратегически документ на България? Проект, който Томислав Дончев иронизира с репликата „какво е искал да каже авторът“. Питам ви, по-скоро каква е полезността на този документ за президента Радев и за обществото?
Александър Маринов: Аз нямам никакво съмнение, че Томислав Дончев не е разбрал какво иска да каже авторът. Изцяло му вярвам. Но от гледна точка на полезността, смятам че нещата имат две страни.
Първо, този документ е полезен, защото се възприема от обществото. Аз съм казвал и по друг повод, от самото начало на публикуването на частите има много оживена дискусия и много голям брой предложения. Ние публикувахме един кратък отчет на общественото обсъждане. Това са над 700 пълноценни конкретни предложения. Повечето от тях са насочени не толкова към самия проект, колкото към по-нататъшната работа. Тъй като ние, приключвайки с този проект, ние продължаваме нататък с конкретни, подконтректни проекти, бих казал, за нормативни документи, за политики, за институционални промени и прочие. Т.е. полезността е, че този документ създава ценностната основа и формулира вариант на общите цели, около които да се обедини мнозинството от българските граждани. Аз смятам, че има симптоми това да започва да се случва.
Второ, от гледна точка на полезността. Аз смятам, че на основата на този документ ще бъдат развити по-нататък и конкретни политически послания. Аз смятам, че има приемственост между цялата дейност на президента и този документ. И тази приемственост ще остане. Някои от основните послания, които той е изразявал, залегнаха в документа и те ще продължат да бъдат развивани. Да кажем от гледна точка на необходимостта от смяна на модела на управление на държавата или на съживяване и изграждане на нов тип отношения между гражданите и държавата. Това е въпрос не на някакъв писан текст, а на сериозна политика с много положителни перспективи.
Водещ: Как гледате на един офицерски, президентски дебат между Борисов и Радев? Кандидат-президентски.
Александър Маринов: Не виждам двама офицери. Единият е истински офицер, другият е измислен, назначен офицер. Какъв офицер е Борисов? Човек, който е бил произведен по силата на заемането на някаква длъжност, първо полковник, след това генерал, и след това орева орталъка да го направят генерал-лейтенант. Това не са сравними величини. Какви генерали? Какъв генерал е Борисов? Какво е командвал Борисов, че да бъде генерал? Докато Радев е преминал през всички стъпала на военната кариера, на военната йерархия – командвал е какво ли не и самият той е давал пример в това, което се прави. Това говоря за конкретното сравнение, защото се подхвърлят такива идеи. Хипотетично такъв двубой на президентските избори е възможен. Хипотетично. Според мен няма да се случи поради много причини. Ако трябва да изразя моето лично предпочитание, аз бих се радвал срещу Румен Радев да се изправи Бойко Борисов. Това чувствително ще увеличи шансовете на Румен Радев, ако, разбира се, отчитаме тук тежестта на противниците. Даже смятам, че в известни отношения Бойко Борисов ще бъде по-лесен противник, отколкото Цецка Цачева. Но пак повтарям, според мен до това няма да се стигне по различни причини. Друг е въпросът, че би било много добре да бъдат предложени, да бъдат представени на обществото и други силни кандидати.
Пази Боже, ако съперниците на Радев в следващите президентски избори са всичките от калибъра на Бойко Борисов. Тук не говоря за физическите данни. Надявам се да има и други конкуренти, да има хора с различна гледна точка, с качества обаче, с доказани постижения, с необходимото уважение в обществото. Дай Боже да имаме възможност да избираме от повече добри кандидати. Това никой нормален, демократично мислещ човек не би привидял като нещо лошо. Сега, разбира се, всеки ще си поддържа някой, всеки ще има своя вариант, но какво по-добро от това да има няколко силни кандидати.