Носителка на Нобелова награда за мир, символ на борбата за демокрация в Мианмар - това бе Аун Сан Су Чжи. Но заставайки начело на държавата, тя предизвика разочарование и у сънародниците си, и у международната общност.
Тя се завръща доброволно от Великобритания в Мианмар през 1988-а година. Баща ѝ - Аун Сан, се бори за независимостта на страната от британско колониално владичество. Дъщеря му продължава по неговия път - прекарва 15 години под домашен арест, настоява за санкции срещу управляващата военна хунта, обръща погледа на световната общност към диктатурата в Мианмар, печели Нобеловата награда за мир и продължава борбата до оттеглянето на генералите.
Двайсет години по-късно, в речта си при получаването на Нобеловата награда, тя е изпълнена с благодарност: "Нобеловата награда за мир ме върна в света на другите хора, извади ме от изолираната сфера, в която живеех. Тя ми върна усещането за реалност. По-важното е, че Нобеловата награда насочи очите на света към борбата за свобода и демокрация на хората в Мианмар - ние не бяхме забравени."
Сложни задачи в една сложна нация
След като нейната партия - Националната лига за демокрация, спечели абсолютно мнозинство на свободните парламентарни избори през 2015-а година, Аун Сан Су Чжи фактически оглави правителството. Нямаше как да стане президент - конституцията, приета от военната хунта, изключва тази възможност, понеже децата ѝ са британски граждани.
"Не очаквайте да решим всички проблеми на страната ни само за 18 месеца", каза тя. "Бирма е много сложна нация, както всички знаете, и всичко се усложнява още повече от факта, че светът очаква от нас да преодолеем всички трудности в най-кратки срокове в тази съвсем неперфектна демокрация." Аун Сан Су Чжи трябваше да се справи с военните, гарантирали си чрез конституцията една четвърт от местата в парламента и ключови министерски постове.
Двузначно отношение към военните
Когато кървавите брутални репресии от страна на военните срещу мюсюлманското малцинство рохинга прогониха почти един милион души от страната през 2017-а година, ООН отправи предупреждение за геноцид и етническо прочистване. След месеци мълчание Аун Сан Су Чжи каза обаче само това: "Признавам, че можехме да се справим по-добре със ситуацията. Но като мултиетническа държава, наша основна грижа е сигурността и стабилността, ние трябва да бъдем справедливи към всички".
Това, което светът видя, бе преди всичко как една носителка на Нобелова награда за мир и икона на демокрацията дълго време мълчи за съдбата на преследваните рохинги. Която освен това говори за фалшиви новини и дава зелена светлина на армията, дори я защитава пред Международния съд в Хага.
Нейните поддръжници заявиха, че не могат да направят нищо - виновните са военните, ръцете на Аун Сан Су Чжи са вързани. А именно на нея в Мианмар гледат като на гарант за стабилност. Тя спечели с голямо мнозинство изборите миналия ноември, но твърде деликатният ѝ подход спрямо военните не се осмисли - на първи февруари те извършиха преврат в Мианмар, а Аун Сан Су Чжи беше задържана.