На 19 януари 2021 година адвокат Албена Белянова изпраща заявление за достъп до обществена информация до ЦИК. Информацията се отнася до въпроси, които според нея „засягат опазването на честността на предстоящите избори”.
Следва отговор, че информацията вече е налична на сайта на ЦИК, а междувременно и разговор дали адвокатите са граждани и могат да поискат информация по реда на Закона за достъп до обществена информация.
За да говорим за този казус с Централната избирателна комисия и за предстоящите избори, от ФАКТИ се свързахме с адвокат Албена Белянова.
„Досега е имало не един или два случая, в които този въпрос (бел.: честността на изборите) е повдиган около избори. Самата реакция на управляващите на по-генерални предложения е доста странна – и за видеонаблюдението, и на електронното гласуване, и за дистанционното гласуване”, коментира адвокат Белянова.
„Въпросите, които задавам на ЦИК са три. Първият е по какъв ред и условия се ангажират тези, които въвеждат данните от протоколите електронно в „Информационно обслужване”. За последните избори това, което намерих като информация е, че се наемат специалисти - между 700 и 900 човека, които са ангажирани именно с това въвеждане на данните от протоколите от изборния ден. Никъде обаче няма информация как и по какви критерии се избират тези хора, с какво образование трябва да бъдат, за какъв период се наемат, включително какво възнаграждение им се плаща.
Вторият ми въпрос беше свързан с реда, по който е осигурен и ще бъде осигурен достъп до заседанията на Централната избирателна комисия, дали има някакви ограничения във връзка с противоепидемичните мерки. Питах, за да не може това евентуално да бъде ползвано като основание да се отказва присъствие на заседанията на някои представители на партии и коалиции.
Третият въпрос касае лицата, които биват сменявани в последния момент – в деня преди изборите, или в самия ден на изборите, колко са като брой за последните три избора и дали тези, които заменят титулярите, са обучени от ЦИК. Става дума основно за членове на секционни избирателни емисии”, обясни адвокат Белянова.
„Първо ми отговориха с едно писмо, което независимо, че е писмо, по същество представлява решение по заявление за достъп до обществена информация. По-интересно обаче е друго – на 28 януари, това може да се види и от излъченото онлайн заседание на ЦИК, в крайна сметка решение по заявлението ми не е взето. Това е в противоречие с вътрешните им правила за предоставяне на достъп до обществена информация, които регламентират, че самата ЦИК взема тези решения с мнозинство от 2/3”, разказа тя.
„По време на самото заседание интересен е един коментар. Едно елементарно заявление по ЗДОИ се обсъжда два часа, а един от членовете на ЦИК не обсъжда самото заявление, а самия заявител – защо той е адвокат, и казва, че едва ли не адвокатите не сме български граждани, защото законът казвал, че българските граждани имали право да получават информация. Това е много показателно за арогантността на немалко от хората, които в крайна сметка получават заплатите си от данъкоплатците”, продължи адвокат Белянова.
„Реално с писмото, което получих ЦИК ми казаха да си търся информация на техния сайт. ЗДОИ регламентира, че задълженият субект би следвало да се съобрази с предпочитаната форма на достъп. Аз с моето образование и грамотност, включително компютърна, бих могла да се поровя и да стигна до тази информация, вследствие на писмото, което ми изпращат, но за един друг български гражданин това не би било толкова лесно. ЦИК да ме пращат на сайта си, в раздел „Профил на купувача”, където да търся договора им с „Информационно обслужване”, е гавра.
По отношението на данните, които касаят броя сменени членове в изборния ден, това, което е посочено в писмото също е знак, че не им се занимава. Един вид „не е наша работа, оправяйте се” – така всъщност звучи. „Имало ги данните, но си ги съберете, сметнете си ги..”. Мен ме изненадва нещо друго – това е информация, която тях самите би трябвало да ги интересува. Те самите би трябвало да са проактивни, за да знаят и да могат наистина да осигурят честността на изборите и да са гарант за тази честност така, както и Изборният кодекс регламентира.
Препратиха ме към „Информационно обслужване”, където да потърся информация по отношение на това как се наемат специалистите, които въвеждат данните при компютърната обработка на данните. Изпрати заявление до тях в този понеделник, то е регистрирано във вторник, но към настоящия все още нямам отговор. Аз допускам, че и там е възможно да ми отговорят, че не са задължен субект или нещо друго, с което отново да не ми бъде отговорено. Но нека да изчакаме, може в крайна сметка да ми предоставят информацията”, обясни адвокат Белянова.
Относно честността на предстоящите избори, тя каза: „Мисля, че трябва да гласуват възможно най-много хора, за да може дори да има някакви опити за нечестност на изборите или за тяхното манипулиране, те да бъдат минимализирани и да не се отразят на крайния резултат. Определено това нежелание да бъде снимано броенето, отразяването на протоколите в секционните избирателни комисии, за мен говори, че не желаят да има прозрачност на самия изборен процес, а както знаем, тази непрозрачност винаги създава съмнения най-малкото за нечестност”.
„Основната цел на самия Закон за достъп до обществена информация е това – да бъде гаранция за работата на администрацията”, допълни тя.
По повод видеонаблюдението, адвокат Белянова каза още: „Не е необходимо да показват лицата на членовете на секционните избирателни комисии, но спокойно може да бъде заснет протокола с нанесените резултати при преброяването на бюлетините. Когато човек иска нещо да се случи, търси начин. Когато не иска, търси причини. В случая за мен управляващите търсят причини да не се случи видеонаблюдението”.
„При воля от страна на ЦИК, би могло дори в рамките на действащия Изборен кодекс да се помисли и да се даде възможност за начин, по който да се види, че това, което в момента е отбелязано в протокола от СИК, е това, което ще бъде като краен резултат. На тези избори виждаме, че ще има доста по-голяма ангажираност на гражданите при броенето на бюлетините. Много политически формация заявиха това. Ще се случва още едно паралелно преброяване”, коментира тя.
„ЦИК, както и всеки друг държавен орган, би следвало да работи в интерес на българските граждани, както пише в Конституцията, а не в интерес на отделна политическа формация. За съжаление виждаме напоследък, че това все по-малко и по-малко се случва”, каза адвокат Белянова в края на разговора.